ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЛИЦА
Обичаятъ да се назоваватъ области, селища и мѣста по името на владетеля, основателя или собственика, било той царь, боляринъ или най-обикновенъ стопанинъ е много старъ. Тѣзи названия сѫ давани или отъ самиятъ основатель или пъкъ, което е и по-често явление — отъ околното население.
Въ 660 год. пр. Хр. гръцки колонисти на мѣстото на днешния Цариградъ, основаватъ градъ, който по името на тракиеца Визасъ билъ нареченъ Βυζάντιον — Византионъ. При Еносъ се е намиралъ града Πολτυμβρία— Полтимбрия, който е носилъ името на тракиеца Полтисъ. Филипъ II Македонски е пренесълъ столицата си отъ Пела въ Κρηνίδης, който по негово име билъ нареченъ Φίλιπποι — Филипи, развалинитѣ на който и днесъ се виждатъ до шосето между Кавала и Драма. Той укрепилъ и Пловдивъ, който по негово име билъ нареченъ Φιλιππόπολις — Филипополисъ. И по името на неговия синъ Александъръ, нѣколко новоосновани града били наречени Αλεξανδρόπολις — Александрополисъ, единъ отъ които се е намиралъ въ областьта на медитѣ, нѣкѫде по срѣдното течение на р. Места. Къмъ 315 г. пр. Хр., Касандъръ, зетъ на Филипа II, основалъ близо до малкия градъ Θέρμη — Терме, голѣмъ градъ, който по името на неговата жена билъ нареченъ Θεσσαλονίκη — Тесалоника (дн. Солунъ). Сѫщиятъ, на мѣстото, на разрушения отъ Филипа, гр. Ποτίδαια — Потидея, основалъ другъ градъ, който билъ нареченъ Κασάνδρεια — Касандрия — име и днесъ запазено въ полуострова Касандра.
Къмъ 309/308 год. пр. Хр., на мѣстото на гр. Ἀγορά — Агора (дн. Енисала), Лизимахъ основалъ градъ, който билъ нареченъ на негово име Λυσιμάχεια, а Филипъ V основалъ по долината на Черна градъ, който по името на сина си Персей, нарекълъ Персеида. Въ единъ надписъ отъ къмъ II—III в. сл. Хр. въ с.-з. България се споменува едно селище Αθύπαρα, по името на нѣкой си тракиецъ Ἄθυς. Прокопий сѫщо така споменува нѣколко селища, имената на които стоятъ въ връзка съ имена, като: Κλήμεντινιανα, Παυλίμανδρα и др.
Тукъ трѣбва да отбележимъ, че днесъ до насъ не е стигнало нито едно название, свързано съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, макаръ, че по много върхове и покрай стотици извори да сѫ разкрити следитѣ на тѣхнитѣ светилища. Между другото нека напомнимъ, че не далечъ отъ гр. Луковитъ се намира една мѣстность, съ следи отъ старо селище, наречено Кабàра, название, което нѣма нищо общо съ името на келтийския царь Каваросъ, царувалъ презъ III в. пр, Хр.
Ако отъ тракитѣ ни сѫ известни по-малко селища и мѣста, които сѫ носили имената на видни лица, и ако до насъ сѫ стигнали едно или две, съвършено преиначени тракийски названия, свързани съ лични тракийски имена, то напротивъ, римлянитѣ не само сѫ имали обичая по името на нѣкоя видна личность да назоваватъ селища и мѣста, но днесъ у народа сѫ запазени значителенъ брой мѣстни, дори и селищни названия, свързани съ имената на нѣкои отъ римскитѣ царе или други лица.
Презъ римското владичество въ българскитѣ земи били основани и въздигнати отново, много села и градове. Една часть отъ тѣзи селища сѫ били наречени по имената на императоритѣ-основатели, а другата по имената на тѣхни близки. На мѣстото на тракийския градъ Берое, Траянъ издигналъ другъ градъ, който билъ нареченъ Augusta-Traiana — Августа Траяна. Сѫщиятъ основалъ, близо до Фере, другъ градъ, който по негово име билъ нереченъ Traianopolis — Траянополисъ. По името на Адриана, столицата на одризитѣ била наречена Adrianopolis. Около дн. Гюмюрджина е лежалъ града Klaudiopolis — Клаудиополисъ, при Девня (Варн.) marcianopolis — Марцианополисъ, нареченъ по името на Марциана, сестра на римския императоръ Траянъ. По името
на Константинъ Велики, който пренася столицата на римската империя отъ Римъ въ стария Бизантионъ, града билъ нареченъ Constantinopolis. Въ с.-з. България къмъ II—III в. се споменува село Longinopara, което е наименувано на нѣкой си Longinus, а по името на нѣкой си Πρίσκος, едно селище се наричало Πρισκονπέρα.
Дѣлата на Траяна, както и неговитѣ упорити войни съ дакитѣ, сѫ оставили изглежда, незаличими следи у мѣстното тракийско население. За нито единъ отъ римскитѣ императори не сѫ запазени толкова много спомени, както за Траяна. Споменитѣ за този императоръ преминали и у славянитѣ, сѫ запазени и до днесъ между народитѣ на източната половина на Балканския п-въ. Както у насъ, така и между румънитѣ и отчасти сърбитѣ, народнитѣ предания и легенди свързватъ доста развалини отъ крепости, остатъци отъ стари пѫтища (калдърми) и стари окопи съ името на Траяна. Остатъцитѣ отъ единъ старъ градъ, северно отъ Пазарджикъ до скоро сѫ се наричали Трая ̀ новъ-градъ. Следитѣ отъ стария международенъ пѫть — Бѣлградъ—София—Цариградъ, почти навредъ, сѫ свързани съ името на Траяна. До Сливница има Горни и Долни Трая ̀ нъ, до Казичане (Соф.) стария пѫть се казва — Τрая̀но, до Цѣрово, Виноградецъ и Бушуля (Пазард.) — Трая́новъ друмъ, а северно отъ Чирпанъ — Троя́нски пѫть. И по посока на пѫтя отъ Оескусъ на Дунава за Пловдивъ, следитѣ отъ стария пѫть се свързватъ съ името на този императоръ. До Лешница (Ловч.) остатъцитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Трая̀новъ пѫть. И името на гр. Троя́нъ, който е възникналъ на стария пѫть, стои въ връзка съ остатъцитѣ на Траяновъ пѫть. До Бѣли-Ломъ, близо до Разградъ, има остатъци отъ нѣкакъвъ старъ пѫть, който
наричатъ Траяновъ пѫть. Проходътъ по стария пѫть надъ Ихтиманъ, е известенъ съ името Траянови врата, а единъ старъ мостъ надъ Тополница, северно отъ Пазарджикъ, се нарича Траяновъ мостъ. Стариятъ пограниченъ окопъ, южно отъ Черна-вода—Кюстенджа, се нарича Траяновъ валъ.
Нѣколко названия, минали чрезъ черквата сѫ свързани съ името на Константинъ Велики и майка му Елена или както населението казва „царь Костадинъ и царица Елена"· Такива имена можемъ да отбележимъ: Константинъ , височина съ оброкъ, между Прогледъ и Стойкитѣ (Асеновгр.), „царь Константинъ и царица Елена" надъ Враца и пр.
И византийскитѣ императори сѫ назовавали градове и селища на лични имена. Юстиниянъ основалъ изъ днешно Кюстендилско, единъ градъ, който билъ нареченъ Justiniana Prima, т. е. Първа Юстиниана, а Прокопий споменува нѣкѫде изъ Северна България града Ἰουστινιανούπολις. Въ времето на византийската императрица Ирина, разрушениятъ при по-ранни войни, между византийци и българи презъ VIII в. гр. Берое (Ст. Загора), е билъ възобновенъ и нареченъ на нейно име Ἐιρινόπολις — Иринополъ, название, което едва се задържа до нейната смърть. По заповѣдь на Иванъ Цимисхий, крепостьта на Дръстъръ (Силистра) е била възобновена и въ честь на Теодора Стратилата, който му помогналъ въ войнитѣ срещу руситѣ, нарекълъ града Теодоруполъ. Презъ XI в. Алекси Комнинъ основалъ, на северъ отъ Пловдивъ единъ градъ, който билъ нареченъ Алексиополисъ. Де се
е намиралъ този градъ съ положителность не е установено, но името Алèксица, съ което се нарича една височина съ следи отъ крепость надъ с. Староселъ (Пловд.) ни подсѣща, че този незнаенъ градъ ще да е лежалъ, ако не около тази височина, то въ близко съседство.
Отъ всички данни, съ които разполагаме сега, виждаме че нито единъ отъ българскитѣ царе, било на първото или на второто българско царство не е основалъ градъ, въздигналъ или възстановилъ крепость, които да сѫ били наречени на тѣхното име или по името на нѣкои видни личности или роднини. Въ замѣна на това, обаче, българското население безъ никой да го заставя или да му заповѣда отгоре, самò непринудено е наименувало много мѣста и селища по името на нѣкой царь, владетель или собственикъ на известни земи, крепости и пр.
До сега у насъ не е открито нито едно мѣстно название, което да е свързано или да напомня името на нѣкой български царь отъ езическата епоха на първото ни царство. Ако нѣкѫде има названия, които да напомнятъ имената на царетѣ преди покръстването ни, какъвто е случаятъ съ Аспарỳховия окопъ до Ломъ, Аспарỳховата кула въ Варна, Омуртàговия мостъ до Преславъ и пр., то това сѫ названия дадени въ ново време. И споменитѣ за царетѣ-християни отъ първото ни царство сѫ доста смѫтни. Още въ 14 в. въ Струмишко се споменува с. Борисово, но има ли това название нѣщо общо съ Борисъ I, за сега е невъзможно да се издири. Презъ последнитѣ десетолѣтия около следитѣ на отдавна разрушени църкви или манастири, като при Варна, Маренъ (Елен.), Заветъ (Айт.) и др. сѫ създадени легенди въ връзка съ името на царь Борисъ I. До Факия (Бург.) една мѣстность
се нарича Петрòва долина, название, което напоследъкъ нѣкой „зналецъ", е свързалъ съ името на царь Петра. Въ българскитѣ земи има нѣколко названия, които напомнятъ името на единствения царь-войникъ, който презъ цѣлото си царуване се е борилъ срещу могѫщата Византия — Самуилъ. До с. Ключъ (Петр.), дето били разбити войскитѣ на Самуила се намира „Самуѝлова могила", което ново име ни напомня за трагичния край на първото ни царство. Надъ с. Кунино (Врач.) една пещера се нарича Самуѝлица, а една мѣстность, южно отъ гр. Елена, носи името Самуѝлецъ. Едва ли последнитѣ две названия иматъ нѣкаква връзка съ царь Самуила, тѣ по-скоро носятъ имената си отъ нѣкои духовни лица-калугери, които сѫ се подвизавали тамъ — случаи твърде чести изъ нашата топонимия.
Има ли нѣкаква връзка дн. гр. Рáдомиръ, както и градеца Радомиръ въ Албания, съ сина на Самуила — Гаврила-Радомир, това бѫдещитѣ издирвания ще установятъ.
При Перникъ е запазенъ споменътъ за Кракра, но дали този споменъ е достигналъ чрезъ народа, или това е наложено чрезъ книжнината, не може да се установи съ положителность.
Ако до насъ сѫ стигнали нѣколко съмнителни названия на мѣста, свързани съ имената на единъ или двама царе отъ първото българско царство, то въ замѣна на това по всички крайща на земитѣ ни, се срѣщатъ доста наименования, свързани не само съ имената на нѣкои царе отъ второто ни царство, но и съ имената на мнозина знайни и незнайни царски родственици — боляри, деспоти, мѣстни управители или други неизвестни личности отъ преди падането ни подъ турцитѣ.
Имената на двамата братя Асенъ и Петъръ, почти никѫде не сѫ запазени въ нѣкое мѣстно название. Само между Садовецъ и Бежаново (Лук.), легендата свързва една мѣстность съ сражение, въ което взели участие Асенъ и Петъръ, и нищо друго. До Хаинъ-боазкия проходъ се намира Ивàнкова пѫтека, по която ужъ избѣгалъ Иванко, следъ като убилъ Асена. Името на Калояна, обаче, се срѣща запазено въ значителенъ брой названия. Но всички тѣзи наименувания иматъ ли нѣщо общо съ Калояна или тѣ стоятъ въ връзка съ нѣкои други Калояновци, между които и управительтъ на Боянската крепость, севастократоръ Калоянъ, който презъ 1259 год. е съградилъ известната Боянска църква, за сега съ сигурность не може да се установи. До Желява (Новосел.) единъ старъ пѫть се казва Калоя̀новъ-пѫть, до Белащица (Пловд.) има Калоя̀новъ-връхъ, надъ Мѫглишъ (Каз.) една порушена крепость се нарича Калоя̀нка, а до Кòлена (Ст.-Заг.) една мѣстность носи името Калоèнецъ. Кварталътъ около ул. Царь Калоянъ въ София до около Освобождението, се е наричалъ Калоя̀нова-махла .
Въ Македония още презъ 13 в. една обширна гора се е наричала Борилова гора. Въ Видинско има селце на име Борѝловецъ, а до Турия (Каз.) една мѣстность се казва Борѝлица. Безсъмнено е, че и тритѣ названия нѣматъ нищо общо съ царь Борила, а съ нѣкои други лица, които сѫ носили това име.
Почти сѫщото може да се каже и съ многобройнитѣ наименувания, свързани съ името Асенъ, име отъ кумански произходъ, което изглежда,
че е било доста разпространено между българитѣ презъ второто царство.
Нѣма съмнение, че всички тѣзи названия, едва ли иматъ нѣкаква връзка съ когото и да било отъ българскитѣ царе, които сѫ носили името Асенъ. Тѣ по-скоро напомнятъ за нѣкои мѣстни деспоти — царски родственици или владетели, или иматъ другъ произходъ. Като по-интересни названия, можемъ да отбележимъ следнитѣ: с. Ѫсенъ (Тет.), както и близката мѣстность Асàница, които произхождатъ отъ Асенъ, р. Асéница и Асéновия боазъ до Сливенъ, Ясеново кале до Кокаляне (Соф.) и до Трънската рѣка. Названието Калимàнско поле въ Щипско и Калимàнъ до Пирдопъ, ни напомнятъ името Калиманъ, което вѣроятно ще да е било доста разпространено презъ 13 и 14 в.
Въ едно мѣстно название до с. Шишкòвци (Кюст.) е запазено и името на трагично загиналия български царь Михаилъ Шишманъ, който въ битката срещу сьрбитѣ презъ 1330 год. е билъ убитъ и то, споредъ народното предание, не далечъ отъ селото, въ мѣстностьта Шѝшманица.
Отъ всички български царе, името на последния български царь Иванъ Шишманъ е свързано съ най-много мѣстни названия. Около голѣмъ брой крепости, долини, извори и пр. сѫ създадени легенди, въ които не само се говори, какъ Шишманъ отчаяно се е борилъ срещу турцитѣ, какъ той загиналъ и билъ погребанъ въ незнайни пещери, но и много отъ мѣстата, свързани съ тѣзи легенди, носятъ неговото име. До с. Шипка (Каз.) една надгробна могила се нарича Шѝшманецъ, а до Дуванли (Пловд.) една
долина носи името Шишмàновъ-долъ. На мнозина сѫ познати Шишмàновото кале, както и Шишмàновитѣ кладенци надъ Самоковъ, съ седемтѣ извора, които споредъ легендата, бликнали на мѣстото, гдето била паднала отсѣчената отъ турцитѣ глава на Шишмана. До Лютибродъ (Врач.) се намира Шишмàновото кале, срещу което сѫ Шишмàновитѣ дупки, въ които споредъ мѣстното предание билъ погребанъ Иванъ Шишманъ. Мѣстностьта около тѣзи дупки се нарича Шѝшманецъ. До Твърдица (Н.-Заг.) една крепость се казва Шѝшкинъ-градъ.
И съ името на Срацимира Видински сѫ свързани нѣколко мѣстни названия, отъ които тукъ ще споменемъ развалинитѣ отъ крепость, наречени Срацимѝръ или Срацимѝрица до Калугеръ (Бѣлогр.).
Не е малъкъ броятъ и на мѣстнитѣ или селищни названия, свързани съ имената на независими или васални князе, боляри, управители или неизвестни царски родственици, чиито владения сѫ заемали по-голѣми или по-малки пространства изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи.
По името на независимиятъ деспотъ Славъ, владенията на който сѫ се простирали по горното течение на р. Места и източно отъ нея, Западнитѣ Родопи презъ 15—16 в. сѫ се наричали Слàвиеви гори, название сега забравено, но титлата му „деспотъ" е запазена въ малкото областно название Доспàтъ. Съ името на полунезависимиятъ областенъ управитель на крепостьта Копсисъ — Смилецъ, земитѣ на който сѫ се простирали отъ Ихтиманска Срѣдна-гора до къмъ Сливенъ, сѫ свързани нѣколко названия, между които тукъ ще споменемъ: Смѝлево градище до Вѣтренъ, Смѝлева скала надъ Г. Бѣльово (Паз.)
и Смѝловене до Коприщица. Изглежда че името Смилецъ или Смилъ, ще да е било доста разпространено мажду българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове, за да се запазятъ по-голѣмъ брой наименувания, свързани съ това име, като напр.: Смилèцъ, мѣстность въ Герлово, Смѝльовецъ, височина до Перникъ и мѣстность въ Каилъка до Плѣвенъ, Смилèва долина до Царибродъ и Смѝлево, изчезнало село между Върба (Бѣлогр.) и Д. Раковецъ (Кул.)
Изглежда, че името на Крали Марко е свързано съ най-голѣмъ брой мѣстни названия. Като почнемъ отъ Мàрковитѣ кули до Прилѣпъ и вървимъ по всички посоки на Балканския п-въ, рѣдко ще срѣщнемъ покрайнина, въ която да нѣма название, което легендата да не свързва съ Крали Марко, като напр.: Мàркови кули до Новачене (Ботевгр.), Мàркови кукли до Луковитъ, Мàркова могила до Чумаковци (Б. Слат.), Мàрковъ камъкъ, Мàркова стѫпка, Мàрковицъ до Сливенъ и мн. др.
До върха Миджỳръ или Мицуръ,което име, може би да произхожда отъ Мицо съ наставката уръ, което на маджарски значи князъ, се намира една мѣстность наречена Белаýрица, название което напомня името на Белауръ, братъ на Михаилъ Шишмана. Наименуванията на с. Αлтѝмиръ (Орѣх.) и Алдомѝровци (Соф.) ни подсѣщатъ за името на Елтимира, братъ на Георги Тертера — владѣтеля на крепостьта Крънъ. Но едва ли и тѣзи две названия иматъ връзка съ известния намъ Елтимиръ; тѣ по-скоро сѫ получили имената си отъ нѣкои други Алтимиръ или Алдимиръ, между които и единъ Алдимиръ,
синъ Витомировъ, се споменува въ единъ надписъ отъ Боянската църква. Името на с. Главàнъ (Харм.), вѣроятно ще да стои въ връзка съ името на славянския ренегатъ Михаилъ Главасъ, който е билъ на служба при византийския императоръ Андроника II. Днешното име на Дòбруджа е турски изговоръ на независимия управитель на този край въ края на 14 в. — Добротица. Все турски изговоръ има и названието на Балчѝкъ, което произхожда отъ името Бàликъ, който е управлявалъ града при превземането на крепостьта отъ турцитѣ. Последното име е запазено и подъ формата Балѝка, съ което се наричатъ едни отъ колибитѣ до Церецелъ (Соф.). Единъ отъ водителитѣ на узкитѣ племена се е наричалъ Каспичанъ, име запазено и до днесъ въ названието на с. Кàспичанъ (Н.-паз.). Названието на Ральòво (Самок.) идва отъ името на Хреля. Една мѣстность надъ Бобошево (Дупн.) се нарича Оливèрица, която вѣроятно стои въ връзка съ името на управителя на Северна Македония — Оливеръ. Все около сѫщото село, една друга мѣстность се нарича Ласкàрица, по името, може би, на нѣкой мѣстенъ владетель. Съ името на Момчила, владенията на когото сѫ се простирали изъ днешно Гюмюрджинско и Ксантийско до къмъ Бѣло море, сѫ свързани не малко названия, като: Момчѝлъ-баиръ до Джура (Ксант.), Момчѝлово кале надъ Ксанти, Момчѝлово кале до Пиротъ, Момчѝлова маара въ Странджа, Момчѝлово градище до Подвисъ (Смол.) и др.
Името на гр. Кюстендѝлъ, както вече казахме, е турски изговоръ, на васалния на турцитѣ управитель на тази область — Константинъ. Названието на Кàрлово не произлиза отъ Карлѫ-ова (Снѣжно-поле), както приематъ
нѣкои, а произхожда отъ името на потурчения българинъ Карло, владенията на който сѫ утвърдени отъ турцитѣ съ актъ отъ 1399 год. Една пространна гора, западно отъ Бѣлоградчикъ, се нарича Кàрловица — име което носи и една височина до Г. Пещене (Врач.). Обширната равнина между Бърдарски геранъ (Б. Сл.) и Селановци (Орѣх.), по името на управителя на крепостьта Орѣховъ — Косанъ, се нарича Κοсàня. На с.-и. отъ Враца, една равнина се нарича Шишмàново пòле, по името на собственицитѣ на тази обширна земя, потурчени потомци на Видинскитѣ Шишмановци.
Безкраенъ е броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия въ българскитѣ земи, които стоятъ въ връзка съ имената на владетелитѣ или собственицитѣ на тѣзи мѣста. Да се изброяватъ тукъ всички имена отъ този видъ е невъзможно, а ще се задоволимъ само съ следнитѣ: Преслàвъ, Преслàвецъ до Люта (Ферд.), Дружимѝръ, махла до Заноге (Соф.), Бѣломѝръ до Брѣзе (Соф.), Витомерѝла до Правецъ (Ботевгр.), Авèрковица, пещера въ която въ началото на 19 в. е живѣлъ единъ отъ калугеритѣ отъ монастира Св. Богородица и Пàрчовица до Карлуково (Лук.), Βοйнèжа (Търн.), както и Войнягово (Карл.) идватъ отъ собственото име Войнѣгъ и пр. Много названия сѫ свързани съ имената на „попъ Мартина и Вълчанъ воевода", като напр.: Мартѝнова чука до Чупрене (Бѣлогр.), Мартѝница до Влашко-село (Ферд.) и др. До Върбово (Бѣлогр.) има Боя̀нино гумно, до Ябланица (Тет.) — Радомѝрецъ, до Цѣрова курия (Търн.), — Ρадомѝра, Богдановъ-градъ — до Г. Павликени (Ловч.), Рòманова могила — до Сливница, Голѣмàново кале — до Садовецъ (Лук.) и пр. Едно малко селце въ Карнобатско се
казва Босѝлково, а една планинска часть до Шипка (Каз.) носи хубавото име Босѝлковецъ, което, може би, да е ново побългарена форма на името Войсилъ, управитель на крепостьта Крънъ. До Пудрия (Вр.) има Бỳдимиръ, до Буковецъ (Соф.) — Добрѝлово бранище, до Злетово — Ивàновъ-преслапъ, до Алтимиръ (Орѣх.) — Вòйчова падина, Дрàгулинъ-долъ — въ Панагюрище, Дабѝжοвъ-дοлъ до Смолско (Пирд.), Вукашѝнецъ до Кралевъ-долъ (Соф.), Гурмàзово (Соф.), Ивàново (Рус.), Рàйково и Пèтково (Смол.), Мàрково (Н.-паз), Кондофрè (Рад.) — отъ гръц. лично име Κονδοφρέ, Нагоя ̀ са до Г. Желѣзна (Троян.) и пр.
Между множеството названия ще трѣбва да отбележимъ нѣколко наименования, които сѫ отъ явенъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ, като напр.: Драшàнъ и Боровàнъ (Б. Слат.), Драгомàнъ (Год.), Дрàвинъ до Реброво (Соф.), Държàнъ до Алдомировци (Соф.), Кормàнъ, махла до Боженица (Ботевгр.), Кормя̀нско (Севл.), Борѝлица до Турия (Каз.), Перѝловецъ (Вид.), Атàла до Ѫгленъ (Лук.), Дрàжманъ до Дрѣново (Соф.), Сѝрманъ до Батулия (Соф.), Дѝндурина брада до Годечъ, Бàталовъ-долъ до Зимевица (Соф.), Смѝльовица до Кралевъ-долъ и пр.
Сѫщо така, много голѣмъ е броятъ на селищнитѣ и др. названия, чиито имена стоятъ въ връзка съ родовитѣ имена и фамилии, т. е. по името на родоначалника, който е основалъ селището или на това мѣсто е ималъ имоти. Тѣзи
имена, обикновено завършватъ на овци, евци или на ци, като: Стрезѝмировци (Трън.), Будимѝрци въ Мориово, Радомѝрци (Лук.), Добрèвци (Тет.), Богьòвци (презъ 14 в. — Боговци — Кюстен.), Μихàлци (Тър., стои въ връзка съ Михаилъ-беговци), Шѝшинци (Кул.), Ρỳжинци и Костѝчовци (Бѣлогр.), Бàтанοвци (Рад.) — отъ собственото име Батàнъ, което често се е срѣщало у печенезитѣ, Бодѝловци до Пудрия (Врач.), Бòкиловци (Берк.), Драгомàнци (Вод.), Дермàнци (Лук.) и пр.
Освенъ горнитѣ названия, които стоятъ въ връзка съ лица, изъ българскитѣ земи има още много стотици имена, било отъ турски или другъ произходъ, на които тукъ е излишно да се спираме.