Имена въ връзка съ животинския миръ
|

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЖИВОТИНСКИЯ МИРЪ

Въ сравнение съ названията, свързани съ растителностьта, имената, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, сѫ значително по-малко на брой. Безсъмнено въ миналото, когато е имало повече дивечъ и когато ловътъ е билъ и единъ отъ главнитѣ занятия, то и названията, свързани съ животни и птици, сѫ били много по-разпространени.

За сега сѫ ни известни само нѣколко и то съмнителни названия отъ тракийски произходъ, които бихме могли да приемемъ, че стоятъ въ връзка съ животни. Старото име на Марица, както вече се каза, е било ἕβρос, което на тракийски значело козелъ. Днешниятъ градъ Ловечъ въ древностьта се е наричалъ Melta, име отъ тракийски произходъ, което значело звѣръ, въ смисълъ на мѣсто, гдето има много дивечъ. До Саладиново (Паз.) презъ римска епоха се е намирало селището Burdapa, а до Свиленградъ — Βουρδέπτα, които сѫ тракийски и означаватъ „магарешка вода" отъ βουρδ = магаре, муле и απα = вода. Названието Burdizos пъкъ ще каже магарешки градъ. Не стои ли и името на градеца Пирдопъ съ тракийското название Purdapa, Burdapa, което значи магарешка вода, мулешки изворъ? Това е въпросъ на който за сега съ положителность не може да се отговори. Въ Пиротско едно село се казва Басàра, а до Тетевенъ една мѣстность се нарича Басарѝмъ, които названия съ сигурность произхождатъ отъ тракийското βασσαρά = лисица.

Между градоветѣ, които споменува Плиний, северно отъ Одесосъ, дн. Варна, е и градътъ

[с.230]

Γερᾶνεια — Герания отъ гръцк. γερανός = жеравъ, „гдето споредъ преданието е живѣло племето пигмеи, които варваритѣ наричатъ катизи и вѣрватъ, че били прогонени отъ жеравитѣ". Герания отговаря на срѣдновѣковната крепость Кранея и преиначеното споредъ турския изговоръ дн. Εкренè. Интересно е, че и днесъ най-високата часть на възвишението, северно отъ Варна, се нарича съ турското име Турнà-тепе = Жеравина могила.

Прокопий въ De aedificiis, между множеството крепости на югъ отъ Стара-планина, споменува и крепостьта Lupi fontani, което както казахме отговаря на турс. Куртъ-бунаръ, дн. Винарово (Чирп.), до което село сега се намира голѣмо градище.

Малко сѫ примѣритѣ на названията, запазени въ срѣдновѣковнитѣ документи, които да напомнятъ имената на нѣкои животни. Старобългарското име на Кюстендилъ е Вельбѫждъ, което стои въ връзка съ камила. Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Козиѭ стѣнѫ, а въ Рилската грамота на Ив, Шишмана, срѣщаме Рыбное езерѡ. Нѣкѫде изъ източната часть на Стара-планина, византийскитѣ извори отъ 13 в. говорятъ за крепость съ име Козякъ (Κοζίακος), което произхожда отъ козелъ. Покрай многото мѣстни и селищни названия въ акта за завещанието на Карлѫ-бей срѣщаме и името Турна-чаиръ = Жеравна ливада.

Названията, свързани съ животинския свѣтъ, стоятъ или въ непосрѣдствена връзка съ мѣстото, въ което е имало или сѫ живѣли повече животни

[с.231]

или птици, или пъкъ външната форма на мѣстото наподобява на нѣкое животно, какъвто е напр. случаятъ съ античното име на р. Осъмъ — Ἀσσαμος, което значи Змийска рѣка, т. е. рѣка, която се вие като змия. Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопската область крепость съ името Ταυροκεφάλιον, което напълно отговаря на съвременното — Бугà-глава = Бикова глава до Крапецъ (Соф.).

Всички названия, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, можемъ да раздѣлимъ на три главни групи: 1 — имена въ връзка съ животни, 2 — имена свързани съ птици и 3 — имена свързани съ насѣкоми.

Първа група. Има незначителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ звѣрове или много животни. Освенъ Melta, преведено въ Ловъцъ, Ловьчъ и по-късно на Лòвечъ, можемъ да посочимъ и названието на с. Звѣринò (Врач.), отъ стб. звѣрьнъ, което значи мѣсто опредѣлено за ловъ на царя, мѣсто въ което има много диви звѣрове. На тѣзи названия може да се съпостави турск. Джанавàръ-тепе до Варна, което има значение на мѣсто, въ което има много звѣрове, особено глигани.

Херодотъ, Ксенофонтъ, както и други стари автори, съобщаватъ, че въ южна Тракия и около планината Пангей имало лъвове, пантери и други животни. До сега никѫде изъ българскитѣ земи не е запазено нито едно по-старинно название, което да стои въ връзка съ лъвъ, освенъ дветѣ турски селищни имена — Арслàнъ, дн. Лъвино (Кубр.) и Αрслàнъ-кьοй, дн. Лъвово (Момч.). Но въ замѣна на това, мечката

[с.232]

се явява като най-страшното животно, отъ което еднакво сѫ се страхували и траки, римляни, гърци, славяни, турци и др. Всички тѣзи народи сѫ имали и сѫ оставили много названия, свързани съ името на мечката — Ursus. За сега като най-стари названия, които иматъ значение на мечка, запазени у насъ сѫ отъ вулг.-лат. произходъ. И за отбелязване е, че тѣзи имена се срѣщатъ изключително въ планинскитѣ и предпланински краища, въ които по-дълго време е преживѣло и романизираното или изостанало тракийско население. До с. Яна (Соф.) и с. Г. Желѣзна (Троян.) има мѣстности — Урселъ, а до Лесидрѣнъ (Тетев.) — Урсовъ-лѫкъ. До Коприщица една мѣстность носи пославяненото название Урсулица. Високо въ Рила-планина е запазена пославянената гръцка форма Аркỳтица, а до Радуилъ (Сам.) — Аркỳтино. На тѣзи названия отговаря името Мèдведъ — стб. медвѣдь до Чупрене (Бѣлоград.), както можеби и Медèдъ до Стрелча и Панагюрище и турскитѣ имена: Аи-гедѝкъ — (Меча седловина) въ Рила, Αи-юкъ — Меча-могила до Люляково (Айт.), Аи-Орманъ — Меча гора — (Добр.), както и съвременнитѣ: Μèчка(Панаг. и Ник.), Мèча-поляна (Царибр.), Μèчи-лѫкъ до Алтимиръ (Орѣх.), Мечкарѝца до Говедарци (Сам.) и Казичане (Соф.), Мечкàтица до Бовъ (Соф.) и др. До Тетевенъ една мѣстность се казва Μедỳница, което произхожда отъ медунъ, съ което и днесъ изъ Тетевенско и Ботевградско се нарича мѫжката мечка.

И вълкътъ, като дивъ и опасенъ звѣръ, не е останалъ неотбелязанъ въ номенклатурата на българскитѣ земи. Най-старото познато название, което стои въ връзка съ вълкъ, лат. Lupus е, както вече

[с.233]

казахме — Lupi fontani. Първата часть отъ това име, но вече въ български изговоръ е запазено въ названията: Лỳповъ-лѫкъ до Г. Желѣзна, Лỳдовъ-долъ до Драгоилъ (Цариб.), Лỳпοвο — развалини отъ стара крепость до Брацигово и др. До Созополъ е запазена гръцката форма Ликовỳни — Вълча-могила, на която отговарятъ турскитѣ названия: — Кỳртъ-кале до Мезекъ (Свил.), Κуртъ-кая до Горско-Косово (Севл.), Куртлуджà, южно отъ Нова-махла (Пещ.) и българскитѣ Въ̀лчи-градъ до Литаково (Ботевгр.), Въ̀лчедръмъ (Ломс.) или Въ̀лчитрънъ (Плев.) и др.

Старитѣ траки сѫ наричали лисицата — βασσαρὰ, име запазено и днесъ въ формитѣ Басàра село въ Пиротско и мѣстность до Гинци (Годечко), Басарѝмъ до Тетевенъ и Бесарабòво (Рус.). На българскитѣ названия: — Лесѝчево (Пазар.) или многобройнитѣ наименувания „Лесѝчи дупки" отговарятъ честитѣ турски наименувания Тилкелѝитѣ.

И други диви животни сѫ дали названията на нѣкои мѣстности, като: Язòвина — отъ язовецъ до Кутрахци (Ихт.), Таушàнъ-тепе надъ Ямболъ, въ Карловско, Таушàнъ до Г. Косово, и мн. други. На горнитѣ имена отговарятъ българскитѣ — Зàешка падина, Зàешка пѫтека или гръцк. Портолàгосъ — Заешки заливъ и др.

До Коприщица една мѣстность и въ Бурела една долина носятъ старинното име Чèрбулъ, което е вулгаро-латинска форма отъ Cervus (еленъ). На това название отговарятъ множеството имена, като: Елèнинъ-връхъ въ Рила, Èлинска-Черква въ Каркарията, Èлински манастиръ и Èленска-рѣка до Пирдопъ и пр.

[с.234]

Днешната източна Срѣдна-гора, която се нарича Съ̀рнена-гора, е известна повече съ турския ѝ преводъ Караджà-дагъ. У насъ има значителенъ брой названия, свързани съ турското караджа, на което съответстватъ преводнитѣ — Съ̀рневец,Сърнѝца и пр

.

Все сѫщото значение иматъ и названията> Кошỳта до Български-изворъ (Тет.) и Кошỳтица, между Мечка и Петричъ (Пан.). Едно село въ Самоковско се нарича Αлино, което вѣроятно произхожда отъ алне, стб. алнь = сърненце.

Много названия сѫ свързани съ дивата свиня. До Падешъ (Г. Дж.) има мѣстность — Вапирèвица, а до Прилепецъ (Прил.) — Βепрчàне, които названия произхождатъ отъ стб. вьпьр или вепрь = дива свиня. Името на с. Γοдèчъ може да се свърже съ ст.-рум. godac, което значи малка дива свиня, глиганче. Чести сѫ и турск. названия, като: Домỳзъ-дере, Домỳзъ-баиръ въ Странджа и пр.

Въ миналото по нашитѣ мѣста е живѣлъ и бобъръ, стб. бебръ, бьбръ, лат. Castor fiber, който изглежда отдавна ще да е изчезналъ. Днешнитѣ названия на р. Бèбрешъ, притокъ на Малки Искъръ и на с. Бèброво (Елен.), по всичко изглежда, че стоятъ въ връзка съ това животно. На тѣзи наименувания отговаря името на гр. Κòстуръ, което е преиначена форма отъ Castoria. Все сѫщото значение има и названието на с. Κостỳрино (Струм.).

Селата Г. и М. Кокарджà (Исп.), по името на малкото животно поръ или самуръ (Mustela) правилно сѫ преведени Г. и Μ. Πòрοвецъ. Въ връзка съ последното име стоятъ и названията: Самурàново (Дупн.) и Самỳровъ-трапъ до Г. Башовица (Врач.). Името на с. Κунинò(Врач.)

[с.235]

проихожда отъ куна стб. коуна (Mustela foina) — бѣлка.

Почти нѣма селище въ землището на което да не се срѣща название, свързано съ името на нѣкое отъ домашнитѣ животни. На първо мѣсто трѣбва да отбележимъ названията, които стоягь въ връзка съ говедото, като: Говедàрникъ (общо название за всички мѣста вънъ отъ населенитѣ пунктове, гдето лѣтуватъ или пренощуватъ говеда), Говèжда (Берк.), Говедàре (Пазардж.), Говедàрци (Самок.) и др. Може би и името на с. Бοвъ (Соф.) да произхожда отъ лат. Bovis, bos = говедо. Между Враца и Мраморенъ една дълга стръмнина се нарича Дерѝ-волъ, а едно село въ сѫщата околия носи интересното име Крàводеръ.

Името на бивола по-малко е послужило за наименувание на селища и мѣста. Въ Плевенско едно село се нарича Бивοлàре, а до Лесидрѣнъ (Тетев.) една блатиста мѣстность, въ която пладнуватъ биволитѣ, се казва Биволàрскοтο.

Както у всички стари, така и у съвременнитѣ културни народи, най-любимото и ценно животно е коньтъ. Въ колко народни пѣсни, заедно съ младъ юнакъ се възпѣва и неговиятъ хвърковатъ вѣренъ другарь — „врана коня". Съ името на коня, и то повечето като жребецъ, сѫ свързани нѣколко старинни названия като: Пастỳша (Пловд.), на които отговарятъ турскитѣ наименувания — Айгъ̀ръ-дере (Дев.), Атъ-бунаръ до Паскалъ, Атъ-аланъ до Избулъ (Н.-паз.), или Атъ-чаиръ или днешнитѣ български — Жрèбичко (Пещ.), Конско езерο до Тетевене, Кòнщица до Краево-село (Ботевгр.) и пр. Надъ Панагюрище една равнина се казва Кòнска-поляна, и недалечъ отъ нея

[с.236]

се намира мѣстностьта Μанзỳлъ, което ще каже малко конче и др.

На Осленъ-Криводолъ или Осèлна (Врач.) и рѣка до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ стб. осьлъ, отговарятъ турскитѣ названия Ешеклѝ или Ешèкъ-бунаръ и сегашнитѣ Магàрево (Бит.), Мỳлешки-чучуръ до Дорково (Пещ.) или Дерѝ-магаре до Дерманци (Врач.) и пр.

Старобългарскиятъ преводъ на Провàдия — Προβάτος, отъ гръц. πρόβατον = овца, е предаденъ съ формата Овечъ. Въ Свищовско едно село се нарича Овча-могила, на което отговарятъ множеството турски названия като: — Кοю̀нъ-тепе (Овчехълмие)Акъ-кою̀нъ , — Бѣла-овца (Пров.) и др.

Изглежда, че повече стари названия сѫ свързани съ козата. Античното име на Марица е Ἕβρος = козелъ. Въ Бурела има название Кàпрулъ, което, както и пославяненитѣ наименувания: Капролѝнецъ до Байлово (Н.-сел.),Капрàлецъ до Угърчинъ (Ловч.) и Оградище (Соф.) или Капрàлско-дере надъ Момина-баня (Ихт.), произхождатъ отъ вулгаро-латинското capra, caprul = коза. На тѣзи имена съответстватъ Дòрково (Пещ.) отъ гръц. δορκάς или старобългарскитѣ: Κοзекъ-градъ, дн. Обзоръ и турскитѣ — Кечѝ-олу (Кози-пѫть) до Калугерица (Н.-паз.), Кечѝ-дере, притокъ на Тѫжа, Εркèчъ (Помор.) и пр. Всички тѣзи названия въ съвремененъ български преводъ отговарятъ на Козàрско (Пещ.), Козàревецъ (Г. Орѣх.), Кòзя-стена въ Троянската-планина и др.

Старитѣ българи отъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ наричали днешниятъ градъ Кюстендилъ Велбѫждь, Велбоуждь или Вельбѫдъ, /

[с.237]

което значи камила. Това си название градътъ е добилъ, не че тамъ е имало камили, а вѣроятно отъ нѣкоя развалина-постройка, която е наподобявала на камила, какъвто е случаятъ съ така нареченитѣ „Камили" на Хисарската крепость (Плов.), или пъкъ отъ формата на Хисарлъка надъ града, който наподобява на камилска гърбица. Все въ връзка съ камила стоятъ и турс. наименувания : Девè-багъръ (Камилски ревъ),съ което име се нарича трудно проходимата височина между Гьоешево (Кюст.) и Крива-паланка. Пѫтьтъ е толкова стръменъ и дълъгъ, че докато и камилитѣ го преминатъ „прореваватъ" отъ умора. Имаме още Деве-барганъ, северно отъ Симеоновградъ, Девè-баиръ до Мурсалево (Дупн.), Девè-дере — Камилска-рѣка (Иваил.) и пр.

Нѣколко села носятъ названията Злοкỳчене или Злокỳченъ (Ник., Самок., Пазард. и Шум.), на които съответстватъ турск.; Кьопеклѝ (Айт.) и Кьопèкъ-кьой (Оморт.). Въ Кулско едно село се нарича Пседèрци.

Въ Рилската грамата на Ив. Шишмана, се споменува и названието Рыбное езерѡ, на което отчасти отговарятъ съвременнитѣ: Ρѝбнοвο (Нев.), до което село има нѣколко малки езерца, Рибàрица (Тетев.) и др. Между тур. названия, свързани съ риба, тукъ ще отбележимъ Балъ̀къ-дере>, притокъ на Чепинската рѣка. Днешниятъ гр. Кавала отъ българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове се е наричалъ Мороуньцъ, а и днесъ едно село въ Охридско се нарича Морỳница.

Презъ 13 в. въ севернитѣ поли на Родопитѣ се споменува една крепость съ име Βατραχοκάστρον,

[с.238]

отъ гръцк. βάτραχος = жаба и κάστρον = крепость, т. е. Жаба-крепость, която се е намирала вѣроятно до нѣкое блато, гдето е имало много жаби. Днесъ въ Кюстендилско едно село се нарича Жабокрътъ, по точно Жабокръкъ, въ Ломско — Къркѝ-жаба, а въ Радомирско — имаме — Жàбляно.

Въ нѣкои пещери или други мѫчнодостѫпни мѣста, въ които споредъ народнитѣ предания сѫ живѣли „змейове" днесъ, както напр. до Сливенъ, се казватъ Змèйови дупки. А мѣста, гдето е имало повече змии — Змèйово, Змийница и пр., на които отговарятъ турск.: Илàнъ-тепе (Змийска могила) до Величка (Омурт.) или Иланлъ̀к (Змейово) и пр.

Втора група. Селищнитѣ и мѣстни названия, свързани съ имената на птицитѣ сѫ значително по-малко отъ тѣзи на животнитѣ. Дори въ старитѣ известия по-рѣдко срѣщаме названия, които да стоятъ въ връзка съ нѣкои птици.

Презъ 13 в., освенъ името на крепостьта Аетосъ, отъ гръцк. ἀετός = орелъ, дн. Айтοсъ и изъ Родопитѣ се споменува една крепость съ сѫщото име, Срещу това име, можемъ да съпоставимъ турск.: Картàла до Г. Орѣховица и бълг. Орлица до Рила (Дупн.), Орля до Боровица (Бѣлогр.), Орлякъ до Джуровъ (Тет.), Орлòвецъ до Дрѣново (Соф.), Орлово гнѣздо въ Шипчанската планина и мн. др.

Отъ всички грабливи птици, соколътъ е билъ най-цененъ, тъй като той е билъ опитомяванъ и използванъ за ловъ на дребни птици и животни. За тракитѣ имаме кратки сведения, че сѫ ходили на ловъ съ соколи. И старитѣ българи сѫ имали специални крагури, т. е. соколари, които сѫ служили при двороветѣ на царетѣ. Отъ турскитѣ документи виждаме, че една цѣла организация

[с.239]

отъ специално отредени люде сѫ отглеждали и дресирали соколи за ловъ на султанитѣ. На пославянената латинска форма Фàлковацъ до Боровица (Бѣлогр.), отговарятъ старо-славянското Крошỳна (Ловч.), отъ стб. коршунъ = соколъ, ястребъ, или праб. Κарагỳй, стб. крагоуи, село въ Плевенско и мѣстность въ Странджа пл. и Крагуево (Бит.), както и тур. Дуганджѝ (Карл.), Дугàнъ-хисарь или пославяненитѣ Дугàново (Елховска ок.), Дугàница (Кюст.) или персийск. Сунгỳръ-махле въ София, Сунгурлàре (Карноб.) и др. Срещу всички тѣзи названия можемъ да съпоставимъ съвременнитѣ — Ястребъ-планина, Соколòвецъ надъ Костенецъ и въ Врачанската планина и пр.

На вулгаро-латинската форма Кòрбулъ до Репляна (Бѣлогр.) отговарятъ турск.Гаргалъ̀къ (Добр. и Ск.), както и>Γàрванъ-канар>а до Нови-ханъ (Новосел.), Гàрванъ-долъ до Садовецъ (Лук.) и др. Името на р. Вранàщица до Етрополе произхожда отъ врана (по-малъкъ видъ черни гарвани), турск. — Козгỳнъ.

До Байлово (Новос.) е запазено пославяненото вулг.-лат. название Кукулèвица, а до Реброво (Соф.) — Кукулèвия-долъ, които произхождатъ отъ лат. cuculus.

Названието на с. Жерàвино (Кюст.), както и името Жèравица, съ което се нарича едно блато до Борованъ (Б. Слат.), произхождатъ отъ името на птицата жеравъ. На тѣзи названия отговаря турск.Турнà-тепе до Варна.

[с.240]

Въ връзка съ името на щъркела можемъ да посочимъ названията: Щръ̀клево (Рус.) иЩъ̀рково (Паз.).

Планината Перѝстеръ, или днесъ погрѣшно наричана Пелѝстеръ до Преспанското езеро, както и пославяненото Пèрущица, село въ Пловдивско и рѣкичка при Баня (Дупн.), произхождатъ отъ гръцкото περιστερά, срещу които отговарятъ вулг.-лат. Гургуля̀тъ (Соф.) и до Искрецъ (Соф.), Γургỳлетѣ до Желява (Новос.) или Гỳргулецъ до Габаре (Б. Слат.), както и съвременнитѣ названия —Гъ̀лѫбец>,>Гъ̀лѫбъ-плани> и др.

До Добралево (Орѣх.) една мѣстность по името на птицата улувица се нарича Улувѝца.

Една долина до Коприщица по името на коса се нарича — Кòсовъ-долъ, а многобройнитѣ други названия както Косово, Г. Косово и пр. иматъ другъ произходъ (гл. по-горе).

Има значителенъ брой мѣстни и селищни названия отъ турски произходъ, съ значение на пѣтелъ, птица, като напр.: Κушъ-кая до Мезекъ (Свил.), Кушъ-тепе, Кушлàръ и пр.

Трета група. Още по-малъкъ е броятъ на названията, свързани съ насѣкомитѣ. Най-чести сѫ наименуванията, които произхождатъ отъ пчелата и меда. Името на известното село Мèдвенъ (Котл.), както и на едно изчезнало село до Кондофре (Рад.), една височина до Скравена (Ботевгр.) и мѣстность до Колена (Ст.-Заг.), стоятъ въ връзка съ медъ, стб. медвьнъ. На тѣзи стари названия отговарятъ новобългарскитѣ: Пчелѝна, Пчелѝнци (Рад.), Бездъѫни-пчелѝнъ до Ябланица (Тет.) или

[с.241]

турск. Кованлъ̀къ (Ихт.), Кувàнъ-кая до Вълчеполъ (Свил.) и др.