Хамлет в 8. клас на българското училище

X (Close panel) Библиографска информация

Хамлет

от Уилям Шекспир

Оригинален източник

Изданието е въз основа на публикуваните преводи на Гео Милев от 1918 г. и на Валери Петров от ...

Извори

  • Извор gm: превод на Гео Милев Хамлет
  • Извор vp: превод на Валери Петров Хамлет

Бележки по текста

Тук са дадени два превода на трагедията – на Гео Милев и на Валери Петров.

Информация за електронното издание:

Responsibility Statement:
  • Електронен вариант и трансрипция: Мирела Гигова
Publication Details:

Публикувано от Мирела Гигова.

Преводът на Хамлет тук е частичен и предназначен за учебни цели

Принципи на маркиране

Този документ е маркиран според TEI parallel segmentation method.

Използва се моделът на Versioning Machine 5.

X (Close panel) Версия gm: Хамлет в превод на Гео Милев
Хамлет
Първо действие. Пета сцена
Друго място на терасата.
Друга част на стражната площадка.
Влизат духът и Хамлет.
Влизат Призракът и Хамлет.
Хамлет
1
Къде ме водиш още? Говори!
Нататък не отивам.
Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!
Духът
Призракът
2
Чуй!
Изслушай ме!
Хамлет
2
Аз слушам.
Да, слушам!
Духът
Призракът
2
Не е далеч часът, във който пак
Наближава
часът, във който трябва да се върна
3
посред мъчителните серни пламъци
сред мъките на серните огньове.
4
ще трябва сам да се повърна аз.
–
Хамлет
4
О, беден дух!
Духът
Призракът
5
Недей ме съжалява
и с остър слух чуй туй, което искам
Недей да ме окайваш,
6
да ти разправя.
а слушай ме какво ще ти разкрия!
Хамлет
6
Говори! Мой дълг
е да те слушам.
О, говори! Мой дълг е да те слушам.
Духът
Призракът
7
И да отмъстиш,
щом чуеш.
И щом изслушаш ме, да отмъстиш.
Хамлет
6
Що?
Какво?
Духът
Призракът
9
Аз съм духът на твоя
Духът съм аз на твоя клет баща,
10
баща: осъден за известно време
осъден за известно време нощем
11
да броди нощем по света, а денем да
да броди по земята, а пък денем,
12
горя сред пламъци, додето изгорят
от глад измъчван, да горя във огън,
13
там всички мои грехове и бъдат
додето той пречисти в мен злините,
14
очистени от мен. Но ако да
извършени, когато бях във плът.
15
не бе ми забранено да разправям
Ако не бе ми строго запретено
16
за тайните във този мой затвор,
за своята тъмница да говоря,
17
аз бих започнал разказ, грозен разказ,
ти би изслушал разказ, от чиято
18
от който и най-кроткото словце би
най-слаба дума младата ти кръв
19
разбило своя дух, би помразило
се би смразила, мозъкът — побъркал,
20
кръвта ти в жилите и твоите две
очите ти — изхвръкнали безумно
21
очи — те биха полетели мигом
като звезди из своя кръг,
от своите орбити като звезди,
22
и твоите буйни меки къдри биха
а къдрите ти, сресани грижливо,
23
настръхнали, би щръкнал всеки косъм
във ужас биха щръкнали нагоре
23
като бодли на гневен еж… Но нивга
като бодли на сплашен таралеж!
23
ухо от плът и кръв не ще узнае
Но тези откровения не са
23
туй откровение. Чуй, чуй, о чуй!
за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай
23
Ако обичаш своя скъп баща…
Ако обичал си баща си нявга…
Хамлет
24
О, боже!
Духът
Призракът
25
Отмъсти за скверното,
нечуто негово убийство.
… то отмъсти за неговото грозно,
ужасно, отвратително убийство!
Хамлет
26
Как!
Убийство?
Убийство?
Духът
Призракът
27
Да, убийство, по-позорно
от най-позорното убийство — грозно,
Убийство — грозно както най-доброто
от всичките убийства, но от всички
28
невиждано и неестествено.
по-грозно, отвратително и подло!
Хамлет
29
О, казвай скоро! С вихрени крила,
О, казвай го веднага, за да мога
30
бърз като мисъл или блян любовен,
по-бърз от мисъл, от мечта любовна
31
бих полетял за мъст!
да литна към мъстта!
Духът
Призракът
31
Готов си — виждам.
Готов си, виждам,
32
Дори да бе ленив като тревата,
а пък и трябва по да си отпуснат
от тлъстата трева, която гние
33
повиснала над сънний бряг на Лета
g
Gloss note: Лета — според древногръцката митология — река в подземното царство, обитавано от душите на мъртвите. След потапянето в нея настъпвала забрава.
в сънлива леност край брега на Лета,
34
ти пак би трепнал ужасен!
Чуй, Хамлет:
за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,
35
разправя се, че ме ухапала
че спейки във градината си, бил съм
36
змия, като съм спял в градината,
ухапан от змия. Това лъжа е,
37
и с таз измислица за мойта смърт
измамен е народът в цяла Дания.
която хитро сипват във ухото
на цяла Дания. Знай, сине мой,
38
Но знай, достойни момко, че змията,
че пепелянката, която клъвна
39
която умъртви баща ти, днес
живота на баща ти, носи днес
40
стои на неговия трон.
короната му!
Хамлет
40
О, моя
пророческа душа!
Чичо ми?
41
Той — моят чичо!
О, моя
предчувстваща душа!
Духът
Призракът
42
Да, тоз коварен, зъл кръвосмесител
Да, този сластен
прелюбодеец и кръвосмесител
43
с омайни думи и подкупни ласки
с нечисти чарове и подли дарби —
44
— о, думи зли и ласки, що са в сила
проклети да са! — прелъсти за свойта
45
да прелъстят — спечели за позорни
позорна похот моята така
46
наслади волята на моята
лъжовно-добродетелна съпруга.
лъжливо-добродетелна съпруга.
47
О, Хамлете! Какво падение!
Какво падение, мой синко Хамлет:
48
Аз, който тъй я любех, че откакто
от мен, чиято обич бе вървяла
49
съм брачна клетва дал, бях неотстъпно
все тъй в ръка с обета свят
50
ней предан; и — да падне при един
на сватбата ни, да се смъкне чак
51
злощастник, който е пред мен, по ум
до туй нищожество, което в нищо
52
и дарби, едно нищо!
не ми е равно!
53
Макар и твърда, добродетелта
Но както нивга добродетелта
54
пак бива прелъстена от греха;
не се поддава, па макар развратът
55
и в сладострастие когато пламне
дори блестящий ангел — той отвръща
да взима облик ангелски, тъй всявга
порочността, венчана и за ангел,
56
се от божественото свое ложе
пресища се от ложето небесно
57
и цял жадува низост.
и рови се в сметта!
58
Но тихо! Сякаш лъхна утрин въздух.
Но стига! Чувствам утринния полъх
59
Ще бъда кратък. В моята градина
и трябва да съм кратък. Както спях
60
когато спях, тъй както всеки ден
подир обяд — по стария си навик —
61
след обед, твоят чичо се промъкна
във своята градина, твоят чичо
62
над мирния ми сън с отровен сок
от хебона
g
Gloss note: Хебона — на английски „hebenon“, а в някои от първите издания на „Хамлет“ — „hebona“. Вероятно става дума за отровното иглолистно дърво тис.
в едно стъкло; след туй
прокрадна се в спокойния ми час
със стъкълце, напълнено със сок
от биле, причиняващо проказа,
63
отровата в ухото ми наля,
и вля във дверите на моя слух
64
а тя е тъй враждебна за кръвта,
тоз адски извлек, който тъй се мрази
65
че в миг, като живак, по всички цеви
с кръвта ни, че подобно на живак
66
на тялото се спуща и с внезапно
светкавично пробягва всички цеви
67
могъщество разпръсва и съсирва
на тялото ни и със страшна сила
навред съсирва я и я пресича,
91
О, сбогом! Сбогом! Сбогом! И помни ме.
Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!
Излиза
Из Второ действие, втора сцена
Хамлет
297
Аз ще ви кажа защо. Така, чрез моето предчувствие,
298
ще бъде предотвратено вашето предателство и вашата тайна спрямо
299
краля и кралицата няма защо да си мени перата. От известно време — без да зная как —
300
съм загубил всичката си веселост, забравил съм
301
сички добри навици на възпитаността. И наистина,
302
тъй лошо е моето разположение, че тази хубава
303
сграда — земята — ми се вижда като безплодна канара;
304
този великолепен балдахин — въздухът, видите ли,
305
този дивно надвиснал небосвод, този царствен
306
покрив, изпъстрен със златен огън —
307
уви, всичко това, струва ми се, не е друго освен едно скверно, отровно съборище
308
на изпарения. Какво дивно създание е човекът! Колко
309
благороден с разума си! Как безграничен по способности!
310
По форма и движения — колко ясен и възхитителен!
311
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си
312
на бог! Красотата на света!
313
Идеал на всичко живо! Не за мене обаче: какво значи тази квинтесенция
314
на праха? Човекът не ме радва… не, не! Нито мъжът, нито пък и жената —
315
макар че с вашите усмивки вий като че ли това искате да кажете.
Act 2, Scene 2
Хамлет
553
С вас нека бъде Бог! Сега съм сам…
Така. Добър ви път! Най-сетне сам!
554
Какъв съм аз подлец и низък раб!
Какъв съм аз подлец и жалък раб!
555
Не е ли чудно: тук един актьор
Нима не е чудовищно,
556
в една измислица, сън на страстта,
че този актьор в една измислица, в една
една игра на мнима страст
557
така душата си вживява, че
успява тъй да подчини душата си на свойто самовнушение,
558
лицето му се измени от мъка,
че тук пред мене ликът му побеля и всяко нещо —
559
сълзи обляха го, обзе го ужас,
сълзите в погледа, плачът в гласа,
560
гласът замря и целият му образ
чертите, сгърчени в ужасен израз,
561
бе сгърчен в чувствата. И зарад що?
бе напълно във съответствие с това, в което се бе вживял! И за какво? За нищо.
562
Зарад Хекуба!…
Зарад Хекуба!
563
Каква му е Хекуба? Той какво е
Каква му е Хекуба, той на нея
564
за нея, та тъй плаче? Що би сторил
какъв и е, та тъй реве? Какво би сторил,
565
той, ако има като мен причина
ако имаше дълбока причина да се мъчи, като тази, която имам аз? би сторил,
566
за плач и мъки? В сълзи би залял
Той би удавил
567
той сцената, разтърсил би душите
във сълзи сцената и би потресъл
568
с ужасните си речи, би накарал
виновния да полудей, а всеки
с ужасна реч ухото на тълпата,
той би влудил виновния, изпълнил
569
невинен би настръхнал; той би слисал
невинния със ужас, хвърлил в смут
570
невежите, око и слух би смаял…
незнаещия! Да, очи, уши
той щеше да смрачи и заглуши!
571
Но аз —
А аз,
572
един глупец, страхлив, негодник, който
един поплювко, мухльо, се развявам
573
към своя дълг, ни думица обмълвил
като мечтател, глух към своя дълг,
и не обелвам зъб, не, не дори
574
за един крал, над чийто скъп живот
когато един крал е бил лишен
575
и власт извършен е грабеж!… Негодник
тъй подло от имот и от живот!
576
ли съм? Кой казва ми подлец? Разбива
Дали не съм страхливец? Хайде, хора,
кой иска да ме нарече „негодник“
577
ми черепа? Изскубва ми брадата
и да ми пукне тиквата на кръст?
578
и хвърля я в очите ми? Опъва
В лицето ми да духне снопче косми,
отскубнато от моята брада?
579
носа ми? Цял с лъжи ме тъпче?… Кой?
Да ме ощипе за носа? Насила
да ми натика титлата „лъжец“
във дън гръцмуля? Кой ще го направи?
580
Ха!
Да ме ощипе за носа? Насила
да ми натика титлата „лъжец“
във дън гръцмуля? Кой ще го направи?
581
Нима го бих оставил да се гаври
със мене тъй свободно? О, не, не!
582
Но имам зайча смелост — нямам злъч,
583
за да вгорчивя моя удар; бих
584
нахранил с тази рабска леш орлите
585
на цялата страна… Злодей развратен, кървав!
586
Безчувствен, подъл, сластен, тъп злодей!
587
О, мъст!…
Но аз — о, гад! Да, доблест е, че аз,
588
син на баща, когото са убили —
589
аз, от небе и ад призван за мъст, —
590
като жена продажна с думи само
591
теша сърцето си и сипя клетви
592
като наложница-слугиня!
593
Пфу, скверно! Мозък мой, мисли!…
594
Ха! Чул съм, че
595
виновният в душата си, когато
596
присъства на някоя пиеса,
при представлението бива тъй
597
засегнат в своите скрити мисли от
сценичното изкуство, че внезапно
сам своите престъпления издава.
598
Тъй нямото убийство заговорва
599
понявга с чуден глас… Да, с тез актьори
600
пред моя чичо ще представя нещо,
601
което да напомня подлото
убийство на баща ми. И ще гледам
602
в очите му — чак до сърцето му:
603
изтръпне ли, ще знам какво да правя!
604
Защото може би духът, що аз
605
видях, да е бил дяволът (той знае,
да се представя в най-примамлив образ),
606
да, и тъй като съм слаб
и меланхолен (а в такива тъкмо
607
души се настанява той) — възможно
608
е да ме тласка той в коварна примка…
Аз искам всичко сигурно да знам.
609
Чрез драмата за мене възможност се отваря
610
да мога да изпитам съвестта на краля.
Act 3, Scene 1
Хамлет
55
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
56
Дали е по-достойно за душата
57
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
58
опълчиш сам срещу море от мъки
59
и да им туриш край? Умри, заспи —
60
не повече… И знай, че твоя сън
61
е краят на сърдечна скръб и хиляди
62
жестоки удари — дял на плътта!
63
О, ето край желан! Умри, заспи…
64
Заспи или пък може би — сънувай?…
65
Да, и това е пречката; защото
какви ли сънища ще ни споходят
66
сред тоя смъртен сън, когато ний
отхвърлим всеки земен смут и мъка?
67
И туй ни спира. Този страх превръща
68
живота в дълголетна нищета.
69
Кой би понасял гаврите и бича
70
на времето, неправдата на силния,
71
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
72
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
73
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
74
от недостойнството — кой би търпял
това, щом може да намери мир
75
с едно замахване? Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
76
да стене в тоз мъчителен живот?
77
Но ужасът пред нещо след смъртта —
78
страната неоткрита, от която
79
не се е връщал никой пътник още —
смущава волята и ето, че
80
по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
81
към други неизвестни да се хвърлим.
82
Така съзнанието ни създава
от всички нас страхливци; и така
83
естественият цвят на смелостта
84
изтлява в бледността на наште мисли.
85
Дела на сила и величие
86
пред този страх изменят своя път
87
и губят име на дела… Но тихо!
88
Вълшебната Офелия!… Спомни,
89
о, нимфо, всички мои грехове
в молитвите си.
Из 3 действие, Трета сцена
Зала в замъка.
Влизат Кралят, Розенкранц, Гилденстерн.
Кралят
1
Не ща го тук, без да сме сигурни
2
пред буйствата на лудостта му. Затова
3
гответе се за път — ще тръгнете
4
веднага с него вий за Англия.
5
Дългът към нашето достойнство
не позволява да търпим тъй близо
6
пред нас, във всеки час, опасността на
7
безумствата му.
Гилденщерн
7
Ний ще се приготвим.
8
Свещен и праведен е тоя страх
9
да мислиш за онези много, много
човешки същества, които покрай Ваше
10
Величество живеят и се хранят.
Розенкранц
11
Дори и простият живот на всеки отделен мъж
12
е длъжен да се брани от туй,
13
което го заплашва с гибел.
А още повече, разбира се,
14
пък оня, със чието благо свързан е
15
живота на мнозина. Не умира
16
един монархът само — той увлича
17
със себе си и всичко близко. Той е
огромно колело, изправено
18
на върха на висока планина,
19
и вързани за неговата ос
20
са хиляди неща: политне ли
21
то в пропастта — и всяка дребна вещ
22
споделя участта му. Напразно не ридай
23
монархът, ако ли народът не страдай.
Кралят
24
Стегнете се за бърз път, моля ви,
25
защото трябва да сковем в окови
26
страха си, който волно днес се шири.
Розенкранц и Гилденщерн
26
Ний ще побързаме.
(Излизат.)
Влиза Полоний
Полоний
27
Кралю, при майка си отива той.
28
И аз пък ще се скрия зад завесата,
29
за да подслушам разговора. Тя
30
ще му надума всичко, както трябва.
Но умно казахте, че е потребно
31
и друг свидетел, освен майката,
да чуе скришом разговора им.
32
Защото, като майка, тя не може
33
да бъде безпристрастна. Прочее,
34
преди да легнете да спите, аз
35
ще дойда да ви кажа всичко чуто.
Кралят
35
Благодаря ти, скъпи ми Полоний.
(Полоний излиза.)
36
О, моя смраден грях достига Бога!
37
Проклятие най-древно нося аз —
38
братоубийство! Нито мога да
39
се моля — искам страстно, но не мога.
40
Грехът ми — той е по-силен от мойто
41
желание. И както някой с две
42
дела зает в едно и също време —
стоя в съмнение над туй, което
43
ала не правя нищо. Що от туй,
44
че с братска кръв е таз ръка покрита?
45
Нима в небето нежно няма дъжд
46
да я изчисти като сняг? Защо
47
е милостта, ако не зарад прошение?
48
Не е ли с двойна мощ молитвата,
49
за да предварди от падение
50
и да спаси от гибел? Поглед вдигам
нагоре към небето за молитва.
51
Грехът ми е извършен.
Но, о, с каква молитва да започна?
52
„Прости ми скверното убийство…“ — Не!
53
Това е невъзможно — че все още
54
аз притежавам туй, което беше
55
цел на убийството: короната
и мойта гордост, и мойта кралица.
56
Как би могъл да се прости грехът
57
на оня, който все пак притежава
58
плода на тоя грях? В развратния летеж
59
на този свят ръката позлатена
60
на грешника разбива всяка правда
61
и често престъплението подкупва
62
с цената си закона! Но горе там
не е така. Лъжа там няма, голо
63
е всяко дело там — и ние сме
принудени да сложим върху челото
64
на собствения грях признание за всичко.
Тогаз какво остава? Да се види
65
що може да направи разкаянието.
66
А що не може то? Но сам додето
човек не се разкае, що може то?
67
О, мъка! О, гръд, черна като смърт!
68
О, мойта свързана душа, която
се бори за освобождение,
69
но само още повече затяга
веригите си!… Милост, ангели!
70
Превийте се, корави колене!
И ти, стоманено сърце, смекчи се
71
като плътта на нежен младенец!
72
Дано да бъде всичко пак добро.
Отдалечава се и коленичи за молитва..
Влиза Хамлет.
Хамлет
73
Сега бих свършил лесно — той се моли.
74
Да, в този миг!… Ще бъде в миг в небето.
75
Но ще ли отмъстя с това? То значи:
76
един злодей, убиец на баща ми —
77
и аз, едничък негов син, днес да
изпратя тоя същия злодей
78
в небето!
79
О, туй ще бъде не мъст, а награда.
80
Насън, без страх той е убил баща ми,
81
сред майски цвят на греховете му —
82
що става с тях, небето само знае.
83
Но разумът ни казва, че е зле
84
на оня свят за него. И дали
бих отмъстил аз, ако го сразя сега,
85
в тозчас, когато чрез молитвата
душата му очиства се от грях,
86
готова да се пренесе в небето?
87
Не.
88
Меч, долу днес! По-грозен ти ще блеснеш,
89
когато той заспи пиян или
когато е сърдит, или пък се
90
търкаля в удоволствията на
кръвосмесителното ложе, да,
91
при веселба, или когато псува,
92
или при нещо друго без следа
от светост — о, тогаз удри и нека
93
с нозе към небесата да политне
94
душата му към ада, като ада
95
проклета, зла и черна. Но сега
ме чака майка ми. Не се грижи —
96
туй с малко твоите дни ще продължи.
Излиза
Кралят
Rising
97
My words fly up, my thoughts remain below:
98
Words without thoughts never to heaven go.
Exit.
X (Close panel) Версия vp: Хамлет в превод на Валери Петров
Хамлет
Първо действие. Пета сцена
Друго място на терасата.
Друга част на стражната площадка.
Влизат духът и Хамлет.
Влизат Призракът и Хамлет.
Хамлет
1
Къде ме водиш още? Говори!
Нататък не отивам.
Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!
Духът
Призракът
2
Чуй!
Изслушай ме!
Хамлет
2
Аз слушам.
Да, слушам!
Духът
Призракът
2
Не е далеч часът, във който пак
Наближава
часът, във който трябва да се върна
3
посред мъчителните серни пламъци
сред мъките на серните огньове.
4
ще трябва сам да се повърна аз.
–
Хамлет
4
О, беден дух!
Духът
Призракът
5
Недей ме съжалява
и с остър слух чуй туй, което искам
Недей да ме окайваш,
6
да ти разправя.
а слушай ме какво ще ти разкрия!
Хамлет
6
Говори! Мой дълг
е да те слушам.
О, говори! Мой дълг е да те слушам.
Духът
Призракът
7
И да отмъстиш,
щом чуеш.
И щом изслушаш ме, да отмъстиш.
Хамлет
6
Що?
Какво?
Духът
Призракът
9
Аз съм духът на твоя
Духът съм аз на твоя клет баща,
10
баща: осъден за известно време
осъден за известно време нощем
11
да броди нощем по света, а денем да
да броди по земята, а пък денем,
12
горя сред пламъци, додето изгорят
от глад измъчван, да горя във огън,
13
там всички мои грехове и бъдат
додето той пречисти в мен злините,
14
очистени от мен. Но ако да
извършени, когато бях във плът.
15
не бе ми забранено да разправям
Ако не бе ми строго запретено
16
за тайните във този мой затвор,
за своята тъмница да говоря,
17
аз бих започнал разказ, грозен разказ,
ти би изслушал разказ, от чиято
18
от който и най-кроткото словце би
най-слаба дума младата ти кръв
19
разбило своя дух, би помразило
се би смразила, мозъкът — побъркал,
20
кръвта ти в жилите и твоите две
очите ти — изхвръкнали безумно
21
очи — те биха полетели мигом
като звезди из своя кръг,
от своите орбити като звезди,
22
и твоите буйни меки къдри биха
а къдрите ти, сресани грижливо,
23
настръхнали, би щръкнал всеки косъм
във ужас биха щръкнали нагоре
23
като бодли на гневен еж… Но нивга
като бодли на сплашен таралеж!
23
ухо от плът и кръв не ще узнае
Но тези откровения не са
23
туй откровение. Чуй, чуй, о чуй!
за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай
23
Ако обичаш своя скъп баща…
Ако обичал си баща си нявга…
Хамлет
24
О, боже!
Духът
Призракът
25
Отмъсти за скверното,
нечуто негово убийство.
… то отмъсти за неговото грозно,
ужасно, отвратително убийство!
Хамлет
26
Как!
Убийство?
Убийство?
Духът
Призракът
27
Да, убийство, по-позорно
от най-позорното убийство — грозно,
Убийство — грозно както най-доброто
от всичките убийства, но от всички
28
невиждано и неестествено.
по-грозно, отвратително и подло!
Хамлет
29
О, казвай скоро! С вихрени крила,
О, казвай го веднага, за да мога
30
бърз като мисъл или блян любовен,
по-бърз от мисъл, от мечта любовна
31
бих полетял за мъст!
да литна към мъстта!
Духът
Призракът
31
Готов си — виждам.
Готов си, виждам,
32
Дори да бе ленив като тревата,
а пък и трябва по да си отпуснат
от тлъстата трева, която гние
33
повиснала над сънний бряг на Лета
g
Gloss note: Лета — според древногръцката митология — река в подземното царство, обитавано от душите на мъртвите. След потапянето в нея настъпвала забрава.
в сънлива леност край брега на Лета,
34
ти пак би трепнал ужасен!
Чуй, Хамлет:
за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,
35
разправя се, че ме ухапала
че спейки във градината си, бил съм
36
змия, като съм спял в градината,
ухапан от змия. Това лъжа е,
37
и с таз измислица за мойта смърт
измамен е народът в цяла Дания.
която хитро сипват във ухото
на цяла Дания. Знай, сине мой,
38
Но знай, достойни момко, че змията,
че пепелянката, която клъвна
39
която умъртви баща ти, днес
живота на баща ти, носи днес
40
стои на неговия трон.
короната му!
Хамлет
40
О, моя
пророческа душа!
Чичо ми?
41
Той — моят чичо!
О, моя
предчувстваща душа!
Духът
Призракът
42
Да, тоз коварен, зъл кръвосмесител
Да, този сластен
прелюбодеец и кръвосмесител
43
с омайни думи и подкупни ласки
с нечисти чарове и подли дарби —
44
— о, думи зли и ласки, що са в сила
проклети да са! — прелъсти за свойта
45
да прелъстят — спечели за позорни
позорна похот моята така
46
наслади волята на моята
лъжовно-добродетелна съпруга.
лъжливо-добродетелна съпруга.
47
О, Хамлете! Какво падение!
Какво падение, мой синко Хамлет:
48
Аз, който тъй я любех, че откакто
от мен, чиято обич бе вървяла
49
съм брачна клетва дал, бях неотстъпно
все тъй в ръка с обета свят
50
ней предан; и — да падне при един
на сватбата ни, да се смъкне чак
51
злощастник, който е пред мен, по ум
до туй нищожество, което в нищо
52
и дарби, едно нищо!
не ми е равно!
53
Макар и твърда, добродетелта
Но както нивга добродетелта
54
пак бива прелъстена от греха;
не се поддава, па макар развратът
55
и в сладострастие когато пламне
дори блестящий ангел — той отвръща
да взима облик ангелски, тъй всявга
порочността, венчана и за ангел,
56
се от божественото свое ложе
пресища се от ложето небесно
57
и цял жадува низост.
и рови се в сметта!
58
Но тихо! Сякаш лъхна утрин въздух.
Но стига! Чувствам утринния полъх
59
Ще бъда кратък. В моята градина
и трябва да съм кратък. Както спях
60
когато спях, тъй както всеки ден
подир обяд — по стария си навик —
61
след обед, твоят чичо се промъкна
във своята градина, твоят чичо
62
над мирния ми сън с отровен сок
от хебона
g
Gloss note: Хебона — на английски „hebenon“, а в някои от първите издания на „Хамлет“ — „hebona“. Вероятно става дума за отровното иглолистно дърво тис.
в едно стъкло; след туй
прокрадна се в спокойния ми час
със стъкълце, напълнено със сок
от биле, причиняващо проказа,
63
отровата в ухото ми наля,
и вля във дверите на моя слух
64
а тя е тъй враждебна за кръвта,
тоз адски извлек, който тъй се мрази
65
че в миг, като живак, по всички цеви
с кръвта ни, че подобно на живак
66
на тялото се спуща и с внезапно
светкавично пробягва всички цеви
67
могъщество разпръсва и съсирва
на тялото ни и със страшна сила
навред съсирва я и я пресича,
91
О, сбогом! Сбогом! Сбогом! И помни ме.
Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!
Излиза
Из Второ действие, втора сцена
Хамлет
297
Аз ще ви кажа защо. Така, чрез моето предчувствие,
298
ще бъде предотвратено вашето предателство и вашата тайна спрямо
299
краля и кралицата няма защо да си мени перата. От известно време — без да зная как —
300
съм загубил всичката си веселост, забравил съм
301
сички добри навици на възпитаността. И наистина,
302
тъй лошо е моето разположение, че тази хубава
303
сграда — земята — ми се вижда като безплодна канара;
304
този великолепен балдахин — въздухът, видите ли,
305
този дивно надвиснал небосвод, този царствен
306
покрив, изпъстрен със златен огън —
307
уви, всичко това, струва ми се, не е друго освен едно скверно, отровно съборище
308
на изпарения. Какво дивно създание е човекът! Колко
309
благороден с разума си! Как безграничен по способности!
310
По форма и движения — колко ясен и възхитителен!
311
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си
312
на бог! Красотата на света!
313
Идеал на всичко живо! Не за мене обаче: какво значи тази квинтесенция
314
на праха? Човекът не ме радва… не, не! Нито мъжът, нито пък и жената —
315
макар че с вашите усмивки вий като че ли това искате да кажете.
Act 2, Scene 2
Хамлет
553
С вас нека бъде Бог! Сега съм сам…
Така. Добър ви път! Най-сетне сам!
554
Какъв съм аз подлец и низък раб!
Какъв съм аз подлец и жалък раб!
555
Не е ли чудно: тук един актьор
Нима не е чудовищно,
556
в една измислица, сън на страстта,
че този актьор в една измислица, в една
една игра на мнима страст
557
така душата си вживява, че
успява тъй да подчини душата си на свойто самовнушение,
558
лицето му се измени от мъка,
че тук пред мене ликът му побеля и всяко нещо —
559
сълзи обляха го, обзе го ужас,
сълзите в погледа, плачът в гласа,
560
гласът замря и целият му образ
чертите, сгърчени в ужасен израз,
561
бе сгърчен в чувствата. И зарад що?
бе напълно във съответствие с това, в което се бе вживял! И за какво? За нищо.
562
Зарад Хекуба!…
Зарад Хекуба!
563
Каква му е Хекуба? Той какво е
Каква му е Хекуба, той на нея
564
за нея, та тъй плаче? Що би сторил
какъв и е, та тъй реве? Какво би сторил,
565
той, ако има като мен причина
ако имаше дълбока причина да се мъчи, като тази, която имам аз? би сторил,
566
за плач и мъки? В сълзи би залял
Той би удавил
567
той сцената, разтърсил би душите
във сълзи сцената и би потресъл
568
с ужасните си речи, би накарал
виновния да полудей, а всеки
с ужасна реч ухото на тълпата,
той би влудил виновния, изпълнил
569
невинен би настръхнал; той би слисал
невинния със ужас, хвърлил в смут
570
невежите, око и слух би смаял…
незнаещия! Да, очи, уши
той щеше да смрачи и заглуши!
571
Но аз —
А аз,
572
един глупец, страхлив, негодник, който
един поплювко, мухльо, се развявам
573
към своя дълг, ни думица обмълвил
като мечтател, глух към своя дълг,
и не обелвам зъб, не, не дори
574
за един крал, над чийто скъп живот
когато един крал е бил лишен
575
и власт извършен е грабеж!… Негодник
тъй подло от имот и от живот!
576
ли съм? Кой казва ми подлец? Разбива
Дали не съм страхливец? Хайде, хора,
кой иска да ме нарече „негодник“
577
ми черепа? Изскубва ми брадата
и да ми пукне тиквата на кръст?
578
и хвърля я в очите ми? Опъва
В лицето ми да духне снопче косми,
отскубнато от моята брада?
579
носа ми? Цял с лъжи ме тъпче?… Кой?
Да ме ощипе за носа? Насила
да ми натика титлата „лъжец“
във дън гръцмуля? Кой ще го направи?
580
Ха!
Да ме ощипе за носа? Насила
да ми натика титлата „лъжец“
във дън гръцмуля? Кой ще го направи?
581
Нима го бих оставил да се гаври
със мене тъй свободно? О, не, не!
582
Но имам зайча смелост — нямам злъч,
583
за да вгорчивя моя удар; бих
584
нахранил с тази рабска леш орлите
585
на цялата страна… Злодей развратен, кървав!
586
Безчувствен, подъл, сластен, тъп злодей!
587
О, мъст!…
Но аз — о, гад! Да, доблест е, че аз,
588
син на баща, когото са убили —
589
аз, от небе и ад призван за мъст, —
590
като жена продажна с думи само
591
теша сърцето си и сипя клетви
592
като наложница-слугиня!
593
Пфу, скверно! Мозък мой, мисли!…
594
Ха! Чул съм, че
595
виновният в душата си, когато
596
присъства на някоя пиеса,
при представлението бива тъй
597
засегнат в своите скрити мисли от
сценичното изкуство, че внезапно
сам своите престъпления издава.
598
Тъй нямото убийство заговорва
599
понявга с чуден глас… Да, с тез актьори
600
пред моя чичо ще представя нещо,
601
което да напомня подлото
убийство на баща ми. И ще гледам
602
в очите му — чак до сърцето му:
603
изтръпне ли, ще знам какво да правя!
604
Защото може би духът, що аз
605
видях, да е бил дяволът (той знае,
да се представя в най-примамлив образ),
606
да, и тъй като съм слаб
и меланхолен (а в такива тъкмо
607
души се настанява той) — възможно
608
е да ме тласка той в коварна примка…
Аз искам всичко сигурно да знам.
609
Чрез драмата за мене възможност се отваря
610
да мога да изпитам съвестта на краля.
Act 3, Scene 1
Хамлет
55
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
56
Дали е по-достойно за душата
57
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
58
опълчиш сам срещу море от мъки
59
и да им туриш край? Умри, заспи —
60
не повече… И знай, че твоя сън
61
е краят на сърдечна скръб и хиляди
62
жестоки удари — дял на плътта!
63
О, ето край желан! Умри, заспи…
64
Заспи или пък може би — сънувай?…
65
Да, и това е пречката; защото
какви ли сънища ще ни споходят
66
сред тоя смъртен сън, когато ний
отхвърлим всеки земен смут и мъка?
67
И туй ни спира. Този страх превръща
68
живота в дълголетна нищета.
69
Кой би понасял гаврите и бича
70
на времето, неправдата на силния,
71
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
72
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
73
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
74
от недостойнството — кой би търпял
това, щом може да намери мир
75
с едно замахване? Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
76
да стене в тоз мъчителен живот?
77
Но ужасът пред нещо след смъртта —
78
страната неоткрита, от която
79
не се е връщал никой пътник още —
смущава волята и ето, че
80
по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
81
към други неизвестни да се хвърлим.
82
Така съзнанието ни създава
от всички нас страхливци; и така
83
естественият цвят на смелостта
84
изтлява в бледността на наште мисли.
85
Дела на сила и величие
86
пред този страх изменят своя път
87
и губят име на дела… Но тихо!
88
Вълшебната Офелия!… Спомни,
89
о, нимфо, всички мои грехове
в молитвите си.
Из 3 действие, Трета сцена
Зала в замъка.
Влизат Кралят, Розенкранц, Гилденстерн.
Кралят
1
Не ща го тук, без да сме сигурни
2
пред буйствата на лудостта му. Затова
3
гответе се за път — ще тръгнете
4
веднага с него вий за Англия.
5
Дългът към нашето достойнство
не позволява да търпим тъй близо
6
пред нас, във всеки час, опасността на
7
безумствата му.
Гилденщерн
7
Ний ще се приготвим.
8
Свещен и праведен е тоя страх
9
да мислиш за онези много, много
човешки същества, които покрай Ваше
10
Величество живеят и се хранят.
Розенкранц
11
Дори и простият живот на всеки отделен мъж
12
е длъжен да се брани от туй,
13
което го заплашва с гибел.
А още повече, разбира се,
14
пък оня, със чието благо свързан е
15
живота на мнозина. Не умира
16
един монархът само — той увлича
17
със себе си и всичко близко. Той е
огромно колело, изправено
18
на върха на висока планина,
19
и вързани за неговата ос
20
са хиляди неща: политне ли
21
то в пропастта — и всяка дребна вещ
22
споделя участта му. Напразно не ридай
23
монархът, ако ли народът не страдай.
Кралят
24
Стегнете се за бърз път, моля ви,
25
защото трябва да сковем в окови
26
страха си, който волно днес се шири.
Розенкранц и Гилденщерн
26
Ний ще побързаме.
(Излизат.)
Влиза Полоний
Полоний
27
Кралю, при майка си отива той.
28
И аз пък ще се скрия зад завесата,
29
за да подслушам разговора. Тя
30
ще му надума всичко, както трябва.
Но умно казахте, че е потребно
31
и друг свидетел, освен майката,
да чуе скришом разговора им.
32
Защото, като майка, тя не може
33
да бъде безпристрастна. Прочее,
34
преди да легнете да спите, аз
35
ще дойда да ви кажа всичко чуто.
Кралят
35
Благодаря ти, скъпи ми Полоний.
(Полоний излиза.)
36
О, моя смраден грях достига Бога!
37
Проклятие най-древно нося аз —
38
братоубийство! Нито мога да
39
се моля — искам страстно, но не мога.
40
Грехът ми — той е по-силен от мойто
41
желание. И както някой с две
42
дела зает в едно и също време —
стоя в съмнение над туй, което
43
ала не правя нищо. Що от туй,
44
че с братска кръв е таз ръка покрита?
45
Нима в небето нежно няма дъжд
46
да я изчисти като сняг? Защо
47
е милостта, ако не зарад прошение?
48
Не е ли с двойна мощ молитвата,
49
за да предварди от падение
50
и да спаси от гибел? Поглед вдигам
нагоре към небето за молитва.
51
Грехът ми е извършен.
Но, о, с каква молитва да започна?
52
„Прости ми скверното убийство…“ — Не!
53
Това е невъзможно — че все още
54
аз притежавам туй, което беше
55
цел на убийството: короната
и мойта гордост, и мойта кралица.
56
Как би могъл да се прости грехът
57
на оня, който все пак притежава
58
плода на тоя грях? В развратния летеж
59
на този свят ръката позлатена
60
на грешника разбива всяка правда
61
и често престъплението подкупва
62
с цената си закона! Но горе там
не е така. Лъжа там няма, голо
63
е всяко дело там — и ние сме
принудени да сложим върху челото
64
на собствения грях признание за всичко.
Тогаз какво остава? Да се види
65
що може да направи разкаянието.
66
А що не може то? Но сам додето
човек не се разкае, що може то?
67
О, мъка! О, гръд, черна като смърт!
68
О, мойта свързана душа, която
се бори за освобождение,
69
но само още повече затяга
веригите си!… Милост, ангели!
70
Превийте се, корави колене!
И ти, стоманено сърце, смекчи се
71
като плътта на нежен младенец!
72
Дано да бъде всичко пак добро.
Отдалечава се и коленичи за молитва..
Влиза Хамлет.
Хамлет
73
Сега бих свършил лесно — той се моли.
74
Да, в този миг!… Ще бъде в миг в небето.
75
Но ще ли отмъстя с това? То значи:
76
един злодей, убиец на баща ми —
77
и аз, едничък негов син, днес да
изпратя тоя същия злодей
78
в небето!
79
О, туй ще бъде не мъст, а награда.
80
Насън, без страх той е убил баща ми,
81
сред майски цвят на греховете му —
82
що става с тях, небето само знае.
83
Но разумът ни казва, че е зле
84
на оня свят за него. И дали
бих отмъстил аз, ако го сразя сега,
85
в тозчас, когато чрез молитвата
душата му очиства се от грях,
86
готова да се пренесе в небето?
87
Не.
88
Меч, долу днес! По-грозен ти ще блеснеш,
89
когато той заспи пиян или
когато е сърдит, или пък се
90
търкаля в удоволствията на
кръвосмесителното ложе, да,
91
при веселба, или когато псува,
92
или при нещо друго без следа
от светост — о, тогаз удри и нека
93
с нозе към небесата да политне
94
душата му към ада, като ада
95
проклета, зла и черна. Но сега
ме чака майка ми. Не се грижи —
96
туй с малко твоите дни ще продължи.
Излиза
Кралят
Rising
97
My words fly up, my thoughts remain below:
98
Words without thoughts never to heaven go.
Exit.
X (Close panel) Textual Notes
gm
Line number 33
Gloss note: Лета — според древногръцката митология — река в подземното царство, обитавано от душите на мъртвите. След потапянето в нея настъпвала забрава.
gm
Line number 62
Gloss note: Хебона — на английски „hebenon“, а в някои от първите издания на „Хамлет“ — „hebona“. Вероятно става дума за отровното иглолистно дърво тис.
Sorry, but there are no notes associated with any currently displayed witness.