анджарче
|

анджарче (анджа̀рче) nom n. 1 часть отъ острото на счупенъ ножъ. Сталийски 1889: 218 (Вратца) 2остър нож той бръкна в коюн джобове,
извади ножче анджарче,
Радка в сърцето удари.
118. Прободена от младоженеца – 2 Бояджиева 1982 (Черепово)
Вуйчо му от кавал разбра,
извади ножче анджарче,
че му главата отряза.
Вуйчо убива племенника си от ревност Моллов 2006 (Есен)
Тя бръкна в бяла пазуха,
извади ножче анджарче,
Тодорки глава отряза.
Тъща залюбила зетя си Моллов 2006 (Казанлък)
И тогава Марко люто налюти,
та си изкара ножче анджарче,
па си убоде стара кобилица,
та се шетна ъв земя Маджаринска.
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим Моллов 2016 (Баракли)
Че се жално нажали,
че извади ножче анджарче
и се в сърцето удари
Впрегнал жена си да оре Моллов 2016 (Окорш)
Богой го жалба дожаля,
извади южче анджарче
и се изясно провикна:
- Леж, братко, двама да лежим! –
И са в сърцето удари,
и падна Богой, загина.
94. Богой убива брат си Дамянов 1974 (Добрич)
Вж. и ханджарче