юрт
nom
m.
▪
запустяло дворно място
◆Встрани чак до дола, където тече водата,
слизат юртове с балкански сини сливи — най-хубавите, които ражда земята ни.
3. Сребров: Илчев 1974: 585
▪
празен, запустял двор между къщите
▪място на изгоряла сграда
Син. юртище; Геров 1904: 604
тур. yurt.