юртище
(ю̀ртище)
subst.
n.
1
празно, запустяло място между къщи, юрт
◆Около училището има едно доста голямшко място — селско юртище е, — ще накарам да се загради, пък ще
си го работя заедно с учениците
Хр. Максимов: Илчев 1974: 585
Син. юрт; Геров 1904: 604
тур. yurt.
2
оброчище