юрук
(юру̀к)
subst.
m.
1
Ттурски пастир, скитник из Родопите и Стара планина.
◆То са юруци„ някъде по чаловете пасат стадата сиИв. Вазов. В недрата на Родопите
◆А вакъфите дадоха планините, пасищата и водите на юруците срещу овци, вълна и мляко. Можеха юруците да продават или да подаряват тия планини, треви и води, ако новият стопанин дава същия данък. Бяха дошли тия юруци от Анадола, та се бяха заселили край Бяло море и идваха всяко лято да пасат овците си в Кръстогорието. А. Дончев. Време разделно
Илчев 1974: 585
▪
Турско номадско племе в Родопите; коняри
Геров 1904: 604
2Каракачанин, влах
Геров 1904: 604
тур. yürük | yörük ‘турска етническа група’.