полог
()
nom
m.
1
място, дето кокошките носят яйца (легало)
◆
Една квачка на два полога не мѫти
◆
Когато на кокошка припре отзади яйцето, тогава и търси полог да го снесе
Геров 1901: 149
2
яйце, оставено на полог, за да се лъжат кокошките да носят там
◆
Кога дойдеш у нас на Велиден, ще ти дам полога
Геров 1901: 149
3
птиче гнездо на земята
Геров 1901: 149
Кор. лог-, друга отгласна степен в лѐгна (вж.), поло̀жа ‘‘правя да лежи’‘ (Ст. Младенов, ЕтР 467), вж. лог¹, R. Bernand, Балк. езикози. 4/1962, 91, свързва с ло̀гор (вж.), което се извежда от стб. *логъ.
Срв. полуг