полог (2)
|

полог (по̀лог) nom m. ▪ втрапена местност(Троянско ▪ нанадолнище, бряг на планина, странище, кръш ◆
  • Весдень мома пѣла,
  • Овчарю ся смѣла:
  • Не бы кадѫръ овчярь-тъ
  • Да ми ся провыкне
  • Отъ высока дѣла
  • Отъ зеленъ полога
  • Ами ся провикнѫ
  • Проклятый говадарь
  • Изъ селено лѫже
Пѣс. ◆
  • Играли сѫ юнаци
  • Под бѣли-ти полози
  • Дѣвойчя ми сѣдяше
  • И сеир ми чиняше.
Пѣс. Геров 1901: 149 ▪планински склон Рус. по̀лог ‘склон’. – А. Селищев (1929: 316 и сл.; 1931: 293) пише, че според византийския писател Пахимер Полог означавало ‘‘горичка божия’ (‘άλσος Θεού’) и оттам no-, свързано с бог, а лог се свързва със стб. лѫгъ ‘дребна гора, лъг’, което е неубедително, защото освен първата част остава необяснена и фонетичната страна: стб. ѫ дава о само в дебърския говор. Ст. Романски , МПр 7/4, 1931, 6-10, не приема етимологията на Селищев и обяснява правилно Полог, образувано като Разлог, с предст. no- и *log-, друга отгл. степен в leg- (вж. по̀лог) и съществува в бълг. ез. като ‘нанадолнище, бряг на планина, странище, кръшь’ (вж. по-горе), поради което МИ Полог не може да се дели от имена като Разлог, слог, които се отличават само по представката (Й. Н. Иванов, БЕз 18/1968, 2-3,169, и забел.7). Vasmer (1955: 396), обяснява рус. по̀лог по същия начин, а R. Bernard, Балк. езикози. 4/1962, 91, свързва с ло̀гор (вж.), вж. по̀лог. Производни: МИ: По̀лог , област в Македония, в полите на Шар планина,; село в Битолско; Положан, село в СИ Албания. ›