пош
nom
m.
▪
кърпа, тистимель, рута
Бешевлиев 1891: 235, (Шуменско)
▪
кърпа, забрадка
(Сев; Етрополско; Пещера; Тетевенско, Дряновско, Първомайско; Сандански)
▪
носна кърпа
(Троян; Черногорово, Пазарджишко; Ряхово, Русенско; Бракница, Поповско; Търговищко, Добричко, Великотърновско)
▪
кърпа за джоб
(гребенски говор)
▪
ратовръзка; връзка от триъгълна копринена кърпа
(Банат)
тахта пош
▪
горната част на сграда, която завършва с един вид покрив от стряха
(С. Бобчев)
от тур.
tahta
‘дъска’
тарпош
(тарпо̀ш)
▪
вид женско украшение за глава: навит парцал във форма на кръг, който се поставя под забрадката на темето
(Странджа)
липискански пош
▪
кърпа,свързвана с град Липиска (Лайпциг)
Чрез тур. диал. pôşa, книж. puşu, от перс. pūš < инф. pūšīden ‘покривам’
(Škaljić 1966: 522 ). - 3аето и в срхр. по̀ша, диал. по̀ше ‘тюрбан’; ‘черна кърпа, която се носи на врата’; ‘пояс’, словен. poša, рум. poş, алб. puš, арум. Póşe (Papahagi 873), нгр. пóоι ‘плитка шарена шапчица’.