юртлук
(юртлу̀к)
subst.
m.
1
имение, земя
◆Всичко продават: сараи, юртлуци, градини.А. Страшимиров
Илчев 1974: 585
2
пусто място
Син. юрт; юртище
тур. yurtluk ‘феод, лен’.