юрушки
(юру̀шки)
adj.
▪
Който се отнася до юрук
◆И като вдигна Горан бабата на ръце, тръгнаха
тримата млади към юрушките мандри заедно с Манол и бабиното внуче. Тръгнах с тях и
аз. А. Дончев. Време разделно
◆А отстрани и отдясно на белия камък стоеше юрушката джамия, прост
навес от върше между стъблата на четири бора, където се събираха всеки петък юруците
от всички семейства за молитваА. Дончев. Време разделно
Илчев 1974: 585; Геров 1904: 604
От тур. yürük, вж. юрук.