подница
(по̀дница)
nom
f.
▪
Тадѣсь, Орханийско, домакинкитѣ си правѭтъ отъ глина ссѫдъ, малко по-малъкъ, но по-дълбокичъкъ отъ една срѣдня тавичка; въ тоя ссѫдъ, който е силно нагрѣянъ, турятъ тѣстото и го похлупватъ съ връшника, когото пъкъ заравятъ съ пепель и жарь.
Бешевлиев 1891: 235
Орхание
▪
глинен съд за печене на хляб
(Банско)
▪
разлат глинен съд за печене на хляб
(Ихтиманско)
▪
глинена тава за печене на хляб
(Разложко)
▪
пръстена съдина за печене на хляб
(Енина, Казанлъшко)
▪
пръстена тава за печене (Софийско)
▪
плитък кръгъл съд от изпечена глина, в който се пече хляб (Странджа)
▪
пръстена плоча за печене на пити (Бабяк Разложко; Якоруда; Нова махала, Велинградско; Кузлукьой, Дерекьой, Гюмюрджинско; Ситово, Пловдивско)
2
връшник, железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене
(Върбица, Маданско; Съчанли, Гюмюрджинско)
3
зимник, изба под къща
Геров 1901: 94