полог
(по̀лог)
nom
m.
1
ръкойка(Китино, Омуртажко; Самоводене, Великотърновско)
полок
(пòлок)
От един произход с по̀лог (1). – Заето в рум. polog ‘две-три ръкойки, събрани на едно място’ (Цонев, История 2, 71),
‘покосеното с един замах на косата; купата сено’; ‘сено, готово за косене’; ‘покосено сено’; ‘обръщане на сеното’; ‘покривка от рядко платно против комари’; ‘платнище за покриване зърнени храни, за постилане в кола и изсипване върху него на храни’; ‘балдахин’‘, със знач. ‘стиска отрязани житни класове’ в Банат, Мунтения, Молдова (Mihӑilӑ 31), бълг. диал. по̀лок ‘ръкойка’ в рум. poloc, общо и за карпатоукр. диалекти (М. Младенов, Слав. и балк. языкознание 1875, 234-235), тур. polok (V. Georgiev, Actes I Congrès Balk. 57).
Производни: пологàр, пологàрка, подполошка, по̀дполо̀шка ›