полог по̀лог

nom m. втрапена местност(Троянско нанадолнище, бряг на планина, странище, кръш Весдень мома пѣла, Овчарю ся смѣла: Не бы кадѫръ овчярь-тъ Да ми ся провыкне Отъ высока дѣла Отъ зеленъ полога Ами ся провикнѫ Проклятый говадарь Изъ селено лѫже Пѣс. Играли сѫ юнаци Под бѣли-ти полози Дѣвойчя ми сѣдяше И сеир ми чиняше. Пѣс. Геров 1901: 149 планински склон Рус. по̀лог склон. – А. Селищев (1929: 316 и сл.; 1931: 293) пише, че според византийския писател Пахимер Полог означавало ‘горичка божия (άλσος Θεού) и оттам no-, свързано с бог, а лог се свързва със стб. лѫгъ дребна гора, лъг, което е неубедително, защото освен първата част остава необяснена и фонетичната страна: стб. ѫ дава о само в дебърския говор. Ст. Романски , МПр 7/4, 1931, 6-10, не приема етимологията на Селищев и обяснява правилно Полог, образувано като Разлог, с предст. no- и *log-, друга отгл. степен в leg- (вж. по̀лог) и съществува в бълг. ез. като нанадолнище, бряг на планина, странище, кръшь (вж. по-горе), поради което МИ Полог не може да се дели от имена като Разлог, слог, които се отличават само по представката (Й. Н. Иванов, БЕз 18/1968, 2-3,169, и забел.7). Vasmer (1955: 396), обяснява рус. по̀лог по същия начин, а R. Bernard, Балк. езикози. 4/1962, 91, свързва с ло̀гор (вж.), вж. по̀лог. Производни: МИ: По̀лог , област в Македония, в полите на Шар планина,; село в Битолско; Положан, село в СИ Албания.