Фонемата е единица на най-ниското сегментно равнище на езика. Фонемата е инвариант на говорния звук с две основни езикови функции – изграждаща и смислоразличима (дистинктивна). Говорните звукове, от една страна, участват в определена последователност и съчетаемост в изграждането на думата и, от друга страна, имат функцията да различават смислово значещи звукови комплекси – морфеми и думи.
Фонемната система на българския език е изградена от 45 фонеми: 6 гласни (вокали) и 39 съгласни (консонанти).