Притежателните местоимения (Pronomina possessiva) са тясно свързани с личните местоимения формално и смислово. Като личните местоимения те притежават категорията лице. Значенията за лице означават притежателя – мой, твой, наш, ваш, техен. Както при личните местоимения в трето лице единствено число има форми за мъжки, женски и среден род, които изразяват рода на притежателя – негов (м.р.), неин (ж.р.), негов (ср.р.). Притежателните местоимения изразяват отношенията между притежателя и притежавания предмет. Притежателните местоимения като прилагателните имена се изменят по род и число, като формите за род и за число зависят от рода и числото на притежавания предмет. Притежателните местоимения се членуват като прилагателните имена. Притежателните местоимения подобно на личните местоимения в косвените (неименителни) форми имат пълни и кратки форми. Пълните форми на притежателните местоимения са следните:

Правоговорно правило! Формите за първи и второ лице единствено и множествено число за притежаван предмет в среден род имат окончание –е: мое, твое, наше, ваше. Изговор мойо, твойо, вашо, нашо е некнижовен.

Правоговорно правило! Притежателното местоимение за 3.л. мн.ч. съдържа променливо я. Формите за м.р. ед.ч. и за мн.ч. са с е, а формите за женски и за среден род с я.

Кратките форми на притежателните местоимения съвпадат по облик с кратките дателни лични местоимения. Те са следните:
Единствено число:                                  Множествено число:
1.л. ми                                                      1.л. ни
2.л. ти                                                      2.л. ви
3.л. (м.р.) му                                            3.л. им
3.л. (ж.р.) й
3.л. (ср.р.) му
Кратките притежателни местоимения не се изменят по род и число: учителят ми, работата ми, семейството ми, приятелите ми (срв. с моят учител, моята работа, моето семейство, моите приятели). Кратките притежателни местоимения се употребяват заедно с членувани съществителни имена. Те са енклитики, т.е. думи без собствено ударение, които следват думата, заедно с която се произнасят.

Изключение: Съществителните имена, които означават роднински отношения, не се членуват, когато са съпроводени от кратки притежателни местоимения, тъй като те са определени по своето лексикално значение: майка ми, баща ти, баба му, дядо й, сестра ни, брат ви, чичо им, леля ни.

Разграничението между съвпадащите по форма (омонимни) кратки дателни лични местоимения и кратките притежателни местоимения е според това, с каква част на речта образуват словосъчетание. Кратките дателни местоимения, които са непреки допълнения, винаги са разширения на глагола сказуемо в изречението, докато кратките притежателни местоимения са винаги разширения на съществително име като негови несъгласувани определения. Кратките дателни лични местоимения може да бъдат заменени с пълни форми на косвените лични местоимения с предлог, докато кратките притежателни местоимения се заменят с пълни форми на притежателните местоимения. Определящо значение има това, с каква част на речта образуват словосъчетание, тъй като както един и същ предлог на изразявакактопритежание, така и значенията на дателното непряко допълнение: отговарям на учителя, на писмото – отговарям му/ отговарям на него; треньорът, постижението му – неговият треньор, неговото постижение. Появата на две форми еднакви по облик, но различни по значение не бива да се приема за повторение и да се съкращава, тъй като това води до промяна в значението: Лекарят му му предписа ново лечение означава, че неговият лекар е предписал на него ново лечение. Изречението Лекарят му предписа ново лечение може да има две значения – неговият лекар предписа (някакво) ново лечение (на някого, може и не на него самия) или един определен лекар предписа на него ново лечение.

Подобно на личните местоимения, с които са в тясна връзка, освен пълните и кратките форми на притежателните местоимения в български се използва и възвратно притежателно местоимение. То също има пълна и кратка форма. Пълното възвратно притежателно местоимение не носи информация за лицето и числото на притежателя, но има форми за род и число на притежавания обект: свой, своя, свое, свои. Кратката форма на възвратно притежателното местоимение е си. Възвратно притежателното местоимение се използва, когато означават притежание на глаголния субект (подлога): Аз харесвам своята работа/ работата си; Ти кога ще пишеш на своите родители/ родителите си; Ние очакваме своите резултати/ резултатите си от теста; Вие подобрявате своите показатели/ показателите си; Той повтори своя рекорд/ рекорда си от миналото състезание; Тя се грижи за своето малко/ малкото си; То поклаща своето стебло/ стеблото си; Те ще разкажат своите истории/ историите си. Именно синтактичната функция определя употребата на възвратно притежателното или на притежателното местоимение: Тръстиката поклаща стеблото си на вятъра – Вятърът поклаща стеблото й.
Употребата на възвратно притежателното местоимение е абсолютно задължителна в трето лице, тъй като в трето лице употребата на обикновеното притежателно местоимение води до друго значение. Срв.: Лъвицата Елза се грижи за малкото си (на лъвицата Елза) - Докато майката е на лов, лъвицата Елза се грижи за малкото й (на ловуващата лъвица).