Доц. д-р Гергана Дачева

Изследвания върху историята на лингвистиката са правени доста отдавна, но институционализирането на лингвистичната историография датира едва от шейсетте–седемдесетте години на ХХ в.
В началото на лекционния курс, за да се осъществи научна приемственост, се прави кратък преглед на лингвистичните традиции / цивилизации в древността: индийска, гръко-римска, арабска, китайска; на заниманията с езика през средновековието и Ренесанса.
В центъра на изложението стоят основополагащите идеи на създателя на модерната лингвистика – Фердинанд дьо Сосюр.
Проследяват се различни школи и направления в лингвистиката на ХХ в. и началото на ХХІ в.:  най-видни представители, научни интереси и приноси, методологически постановки.
Идеите, характеризиращи определено научно обединение, се ситуират в «интелектуалната атмосфера» на съответната епоха и се свързват с евентуалното влияние от страна на други науки – философия, психология, логика, естетика, естествознание, математика и пр.

Забележка: На слушателите се предоставя подбрана библиография от български и чуждестранни историографи на лингвистиката. По време на занятията се анализират и представителни текстове от трудове на световни езиковеди.

Лекционен курс
Древни лингвистични традиции: индийска, гръцка и римска, китайска, арабска.
Интересът към езика през средновековието и Възраждането.
Възникване на сравнително-историческото езикознание.
Натурализъм и психологизъм в езикознанието от втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ в.
Ян Бодуен де Куртене. Казанска школа.
Фердинанд дьо Сосюр и съвременната лингвистика.
Женевска школа.
Френска социологическа лингвистична школа.
Основни структуралистични направления: Пражка школа; глосематика; американска дескриптивна лингвистика.
Други съвременни лингвистични направления: функционализъм; Лондонска школа; генеративизъм; тагмемика; стратификационна граматика; когнитивна граматика и др.

Избрана библиография


Ж. Б о я д ж и е в. Портрети на именити езиковеди: Из историята на световната лингвистика. София, 1997. В нея е поместена подбрана обща библиография по история на лингвистиката (стр. 183-191). Вж. и  Ж. Б о я д ж и е в (съст.) Подбрана обща библиография по лингвистична историография. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, 159-170.
И в. К у ц а р о в. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002.
Поредицата История лингвистических учений. Москва, 1980 –.
Concise History of the Language Sciences (eds. K. K o e r n e r, R.A s h e r). Oxford – Cambridge, 1995.
B. M a l m b e r g. Histoire de la linguistique. Paris, 1991.
Portraits of linguists (ed. Th. A. S e b e o k), I, II. Bloomington and London.
K. K o e r n e r. Professing linguistic historiography. Amsterdam / Philadelphia, 1995.
(спис.) Historiographia Linguistica. Amsterdam / Philadelphia, 1973 –.