Театър и литература

 

проф. дизк. Виолета Дечева

 

Филолозите знаят, че драмата не е само литература. Театралите знаят, че театърът не е само игра. Но и едните, и другите са наясно, че ХХ в. силно е влошил отношенията им. Както и че разривът съвсем не е (бил) окончателен. Просто никое изкуство вече не е същото и “бракът” вече има друг регламент. Така отдавна стана недостатъчно образованието по литература, което дава само знание за драмата, изключвайки перформативните изкуства и тяхното значение за случващото се в съвременната литература.

Поради това предложеният курс Театър и литература е фокусиран върху основни пресечни точки между двете изкуства, които се явяват конститутивни за тяхното развитие.

Целта на курса е да представи трансформациите в отношенията между театъра и литературата през Модерността, доколкото тъкмо тези промени са възможност да се мислят и функциите им, и предефинирането на техните граници в актуалността.

Курсът включва лекции и семинарни упражнения.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Литература и драма. Драма и сцена. Модерната драма: теории. П.Сонди.

2

2.

Въведение в теорията на театралното представление. Театралното пространство, играене-гледане. Прагматика на театралното общуване между сцена и зала.

2

3.

Театърът като естетическа и социална конвенция. Театралната сграда и разбирането за представлението. Функции на театъра. Театърът в Модерното време.

2

4.

Театърът като институция и мястото й в модерната държава. Шилер: “Театърът като морален институт”.

2

5.

Театърът (сцената) като (литературна) тема: Романтизъм и театър.

2

6.

Театърът – любимото изкуство на публиката през ХІХ в. Просвещенската драма и сцена: произход на театъра от духа на драмата.

2

7.

Преодоляване на театъра на драмата. Движение за “театрализация на театъра”. Отношението живот - изкуство. Театралните реформи в началото на ХХ в. Свободни театри: Антоан. Ото Брам. Натуралистична драма и театър. К.С.Станиславски и методологията на изграждане за сценичния образ и представлението.

2

8.

Реформа на живота. Антинатуралистични теории. Художествени колонии: Дармщат. Монте Верита. Концепции за театрално изкуство като “празник на живота”: П.Беренс. Г.Фукс. Фр.Ницше и значението на “За произхода на трагедията от духа на музиката” за театралните концепции през ХХ в.

 

2

9.

Театърът vr Литературата: Драмата на модернизма и новата театралност. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта, “външен” и “вътрешен” индивид/ “външно” и “вътрешно” действие etc. Х.Ибсен и А.Стриндберг. А.П.Чехов. Символистична драма и театър: М.Метерлинк. Л.Андреев. Ал.Блок

2

10.

Театърът и пазарът. Разделението “високо” и “ниско” (булевардна драма и театър, мелодрама, кабаре, вариате и др.) в началото на века.

2

11.

Режисьорът и авторът на драма. Представлението: теоретизации. Поява и оформяне на режисьора като основна авторска фигура в театъра на ХХ в. Отношението драма-сцена. М.Райнхард. С.Станиславски. Вс.Мейрхолд. Ал.Таиров. Е.Вахтангов. С.Айзенщайн “Монтаж на атракциони”.

2

12.

Театралния исторически Авангард или счупената показалка в главата на драмата. Драматургия и сцена: Ал.Жари. Еспресионистична драма.  

2

     13

Театрална архитектура на Авангарда. Баухаус. Театърът и киното.

2

14

От другата страна на европейския драматически и анти-драматически театър: А.Арто и “Театърът на жестокостта”

2

15

Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството. Театър и медии.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Оценяването на магистъра по литературознание е въз основа на неговото участие в семинарната работа и лекционния курс, което се изразява както в писмена подготовка на реферат, така и в редовна подготовка за семинарната и лекционната работа по предварително поставени от титуляра на курса теми.

Финалната оценка се формира след представяне на писмена курсова работа и устен изпит.

 

 

Литература:

 

  • Detcheva, V., Le drame conteporain: Revue des études slaves, l'Institut dtudes slaves et le Centre dtudes slaves, Paris, LXXXI/2-3, p.281-294 В: Revue des études slaves, l'Institut dtudes slaves et le Centre dtudes slaves - unité mixte de recherche Université Paris-SorbonneCNRS, LXXXI/2-3, 2010, p. 281- 295.
  • Das Theater Grotowskis. Interpress Warschawa, 1979
  • Detcheva, V. (2011), „Zwischen dem toten Strand der Ideologie und dem kalten Tee des Hedonismus“ in: Die neue Freiheit – Perspektiven des bulgarischen Theaters, Hrsg. von Dorte Lena Eilers, Anna Volkland und Holger Schultze, 2011, Theater der Zeit, S. 22-36
  • Lehmann, H.-Thies, Postdramatisches Theater, Fr./Main: Verl. der Autoren, 2007
  • Turner, V.: Das Ritual. Struktur und Anti-Struktur, Frankfurt/M./New York: Campus, 1989
  • Fischer-Lichte, Er., The Transformative Power of Performance: A New Aesthetics, 2008, Routladge, NY
  • Арто, А., Театърът и неговият двойник, С.1985
  • Барба, Еуженио, Антропология на театъра, Първи хипотези в: Театрален бюлетин,1981/2
  • Барба, Еуженио, Плуващите острови, в: Театрален бюлетин, 1984/1
  • Барт, Р., “Сляпата Майка Кураж” и “ Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242
  • Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -
  • Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990
  • Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978
  • Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4
  • Дерида, Ж., Театърът на жестокостта и затвореността на представлението, в: Гестус, 1998, с. 213-251
  • Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С. 2003
  • Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003
  • Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни, София, 2006, Просвета, 320 с.
  • Дечева, Виолета (съвместно с Попилиев, Р., Йорданов, Н., Николова, К., Спасова, Й.): „История на българския театър между двете световни войни”, 2011, с.291-393
  • Дечева, Виолета Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма. – В: Littera and Linguea, E-Journal, СУ „Св.Кл.Охридски”, есен, 2011, http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/summer-2011/666-vdecheva-summer-2011,
  • Дечева, Виолета, Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър” и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра”, в Годишник на Народния театър „Ив.Вазов”, 2011, с.115-130
  • Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989
  • Мартин Еслин, Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6
  • Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..
  • Ницше, Фр., за произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –
  • Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990
  • Станиславски, К.С., Работа на актьора над себе си в 2 т., и “Работа на актьора над ролята”, С. 1984
  • Таиров, А., Избрано, С. 19..
  • Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997
  • Тодоров, Цв., Изкуството според Арто, в: Театрален бюлетин, 1984/1, с. 161-172
  • Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101