Анотация на учебната дисциплина:

Въпреки популяризирането на интернетното четиво, то не е в състояние да замести пълноценно досега с книгата, както и онова задълбочено знание и духовно удовлетворение, което човек получава от нея. Този твърде съществен за бъдещето на цивилизацията проблем до голяма степен се решава с помощта на визуалните изкуства – преди всичко на киното.

Близостта между седмото изкуство и литературата /подчертавана многократно в теориите  и на киното, и на литературата/ е основната база върху която се осъществяват диалектически сложните и противоречиви взаимоотношения между двете изкуства. Те се изявяват главно по 2 линии: под формата на оригинални сценарии и чрез реализиране на екрана на класически и съвременни литературни произведения.

Съвременната практика все по-често насочва към извода, че съществена предпоставка за изграждането на значимо филмово произведение е органичната връзка и съмишленичество между писател и режисьор. Такива успешни творчески тандеми се оформиха още преди години и в нашето кино: Валери Петров и Рангел Вълчанов,  Богомил Райнов и Методи Андонов, Георги Мишев и Людмил Кирков, от една страна, и Мишев и Едуард Захариев, от друга... За жалост днешните млади хора твърде оскъдно са запознати с тях.

Очаквани резултати:

Курсът, който предлагам, не само ще разшири общата култура на студентите, но и ще даде отговор на редица дремещи в тяхното съзнание въпроси, които отбягват, за да не се изложат; Ще им осигури точен естетически критерий при оценка на арте-фактите, намаляващи с всеки изминат ден, както и на агресивните им кич-версии. А този критерий е основен компас за ориентиране в морето от полуистини, поназнайващи коментатори с клипово съзнание, войнстваща вещомания – всякакви празнословия, които изпълват медийното пространство. Той ще спаси младите от целенасоченото размиване на ценностите, от заличаването на границата между „високата” и „ниската” култура, която от своя страна превръща кича в универсален стил на епохата; ще им позволи да преосмислят стойностите в живота и в професията.

№

Тема:

Хорариум

1.

Книга и филм. Художествена литература и кинодраматургия. Сценарият – идейно-художествена основа на филма. Сценарий и филм.

2

2.

Идея и тема в литературата и в киното. Любопитна оригинална история. Фабула и сюжет. Извори на сюжети: митове, архетипове. Силен и значим конфликт. Добра уловка. Интересни герои с реални цели. Ясна развръзка. Стил и жанр.

2

3.

Същност на процеса екранизация. Видове екранизации. Методът на Лорънс Оливие и на Григорий Козинцев, следващ отблизо авторовия текст, от една страна, и този на Орсън Уелс, който прекроява творчеството на автора, но запазва изцяло неговия дух.

2

4.

Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство. Първа българска екранизация по литературна творба – „Любовта е лудост” на Васил Гендов /1917/, по разказа „Палавата” на Рене Льокроа.

2

5.

На помощ – опитът на литературата /1950 – 1956/.

2

6.

Към по-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/.

2

7.

Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г.

2

8.

Николай Хайтов и киното. Литературната творба – етап към написване на сценария.

2

9.

Георги Мишев и киното. Прицел към актуалните проблеми.

2

10.

Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана.

2

11.

Причудливата проза на Йордан Радичков в киното. Конфликтно, но ползотворно взаимодействие.

2

12.

Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана. Тясно придържане до първоизточника.

2

13.

Павел Вежинов - най-често срещаното име в сценарния списък на нашето кино.  С широк тематичен и жанров диапазон.

2

14.

Кинодраматургия с ярко съвременно мислене: по-скромна по обем, но извънредно полезна дейност в киното на писателите Блага Димитрова и Васил Акьов.

2

15.

Български класици в киното: екранизации по Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов, Емилиян Станев, Димитър Димов, Ивайло Петров... Литературна и кинематографична поетика.

2