Проф. Валери Стефанов


Курсът има за цел да въведе студентите в някои основни понятия на съвременната антропология и социология (свят, реалност, жизнен свят, смислова подвселена, посредник, средство и др.) и да провери как тези понятия могат да бъдат използвани при четене на различни текстове.


Една от основните тези е, че светът е смислова фигура, която е културно моделирана, ритуално усвоявана и емоционално преживявана. Задачата на курса е да покаже някои от аспектите на това моделиране и начините, по които се преживява така дефинираната смислова фигура.


Последователно се обсъжда реалността на всекидневния живот като ориентиращ и организиращ фактор за всички преживявания. Всекидневната реалност притежава висок коефициент на самоочевидност и предсказуемост. Тя е организирана основно върху “тук-и-сега” преживяванията. Силните семантични класификатори, които действат в нея, я правят инструктивна, удобна и сравнително лесна за обитаване.


Всекидневната реалност има близки характеристики с понятието “свой свят”. Своят свят също е източник на слаби идентификационни напрежения, той стриктно регулира отношенията с другите и се стреми да снабди индивида с удобни форми и формули за разбиране на съществуващото и на самия себе си.


Когато смисловата кохерентност и плътност на “своя свят” бива поставена под натиск, тя често започва да се разпада. Този натиск може да бъде от различен порядък, да е резултат от действието на различни “агенти”. Тогава отделни аспекти от добре усвоената “своя“ реалност започват да се държат “странно” и се налага да бъдат интегрирани отново в рамките на познатото. Другият вариант е да бъдат изтласкани и обявени за мними или безсмислени.


Алтернативните светове се разглеждат като систематизатори на различия, натрупване на опит в обратното. Тези светове са индуктори на противоречия, те обикновено предизвикват кризи в схемите за интерпретация – как да приложим успешно “априорните” познавателни схеми, които ни служат така удобно?


Обсъждат се отношенията между световете като игри на подобието и различието.
Проблемът за “другия свят” се разглежда и като разгръщаща се пред човека възможност да изработва и изпробва различни версии за собственото си съществуване. Алтернативните светове “отварят очите” към особеностите на своя свят – дават възможност да се осмисли отново наличното и липсващото в него.


Основно внимание е отделено на начините, по които световете общуват помежду си – какви канали за комуникация съществуват между тях, кой и защо ги “обслужва”. Разгледани са: специфичните ситуации, които правят пропускливи границите между световете; фигурите, които притежават способността да бъдат посредници; мотивациите за прехождането; средствата за отиването и за завръщането; натискът и преобразуващата сила на другия свят; метаморфозите; символичното сдобиване с нова самоличност и пр.

Текстове за обсъждане:

Омир – “Одисея”
Библия – митове за възнесението и възкресението
Платон – Диалози
Томас Мор – “Утопия”
Х. К. Андерсен – “Малката русалка”
В. Хауф – “Халифът-щърк”
М. Булгаков – “Майстора и Маргарита”