Историческо развитие на киноезика

Едносеместриален курс

 

Преподавател: проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева

 

Анотация на учебната дисциплина:

Дисциплината „Историческо развитие на киноезика” цели да предаде основни знания за историята на киното и аудиовизуалните медии. Материалът обхваща цялата история на киното – от възникването му като изкуство до най-новите му прояви в дигитална среда. Проследява се формирането и еволюцията на езика на движещите се изображения – развитието на фотографичността, монтажа, различните видове кино, художествените течения, жанрове и автори от първата прожекция до съвременните дигитални стрийминг платформи.

Очаквани резултати:

Магистрантите придобиват основни знания за развитието на киноезика в исторически план, за диалектиката на този процес, както и за естетическите перспективи на тази еволюция.

 

Учебно съдържание

Лекционен курс

Тема:

Хорариум

1.

Възникване на киното като изкуство. Формиране на киноезика: Братя Люмиер, Жорж Мелиес, Брайтънска школа

2

2.

Превръщане на киното от зрелище в изкуство. Развитие на изразните средства през немия период. Филм д’ар: Луи Фьояд. Киноавангард на 20-те години: киноимпресионизъм, дадаизъм, сюрреализъм: Луи Делюк, Жермен Дюлак, Виктор Егелинг, Франсис Пикабиа, Фернан Леже, Луис Бунюел

2

3.

Развите на монтажа и наративната техника в нямото американско кино: Дейвид Уорк Грифит

2

4.

Немски експресионизъм:Роберт Вине, Фридрих Вилхелм Мурнау, Фриц Ланг

2

5.

Съветска монтажна школа: Лев Кулешов, Дзига Вертов, Сергей Айзенщайн

2

6.

Американска няма комедия: Чарлс Спенсър Чаплин

2

7.

Начало на звуковото кино: Алън Кросленд (САЩ), Алфред Хичкок (Великобритания). Навлизане на цвета на екрана. Поява на телевизията.

2

8.

Кино и тоталитаризъм: немско нацистко кино и италианско кино от периода на фашизма. Лени Рифенщал.

2

9.

Развитие на киноезика след Втората световна война: италиански неореализъм. Френска нова вълна. Синема верите

2

10.

Авторско кино: Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Ингмар Бергман, Андрей Тарковски 

2

11.

Киното на Източна Европа след Втората световна война: чехословашка нова вълна, югославска „черна вълна“, полско „кино на моралното безпокойство”

2

12.

Американско кино след Втората световна война

2

13.

Телевизионна специфика и екранен език

2

14.

Постмодернизъм в киното: Уди Алън, Дейвид Линч, Куентин Тарантино, Питър Грийнъуей, Педро Алмодовар.

Догма’95

2

15.

Развитие на киноезика в дигиталната епоха

2

 

Семинарни упражнения

 №

Тема

Хорариум

1.

Формиране на киноезика

2

2.

Осмисляне на киното като изкуство – ранна кинотеория

2

3.

„Нетърпимост” на Грифит като образец за паралелен монтаж

2

4.

Авангарден режисьор по избор

2

5.

Експресионистичен филм по избор

2

6.

„Броненосецат Потемкин” – монтажни принципи и наративна техника

2

7.

Филм на Чарли Чаплин по избор

2

8.

Ранните филми на Алфред Хичкок

2

9.

Документ и постановка в киното на Лени Рифенщал

2

10.

Италиански режисьор по избор: Роберто Роселини, Лукино Висконти, Виторио де Сика, Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Франко Дзефирели – презентации

2

11.

Френска нова вълна: филм по избор – презентации

2

12.

Източно-европейска идентичност и „кино на моралното безпокойство” (по избор Милош Форман, Иржи Менцел, Андрей Тарковски, Анджей Вайда, Кшиштоф Зануси, Кшиштоф Кешловски, Емир Кустурица) – презентации

2

13.

Авторски стилове в американското кино: Алфред Хичкок/Стивън Спийлбърг/Мартин Скорсезе (по избор) – презентации

2

14.

Постмодерен стил в киното (режисьор по избор) – презентации

2

15.

Телевизионен стил на екрана. Дигитални технологии и кинобраз

2

 

 

Конспект за изпит

Изпитът е писмен и се провежда в два модула: тест върху материала от учебната програма и писмен изпит върху тема от конспекта

 

  1. Възникване на киното като изкуство. Формиране на киноезика и развитие на изразните средства през немия период.

 

Режисьори:

Братя Люмиер

Жорж Мелиес

Брайтънска школа: Смит и Уйлямс

 

  1. Превръщане на киното от зрелище в изкуство. Филм д’ар.

 

Режисьор:

Луи Фьояд

 

Филми:

„Фантомас”, 1913-1914

„Вампирите”, 1915-1916     

 

  1. Развите на монтажа и наративната техника в нямото американско кино

 

Режисьори:

Едуин Портър

Дейвид Уорк Грифит

 

Филми:

„Големият обир на влака”, 1903

„Раждането на нацията”, 1915

„Нетърпимост”, 1916

 

  1. Киноавангард на 20-те години: киноимпресионизъм, дадаизъм, сюрреализъм

 

Режисьори:

Луи Делюк

Жермен Дюлак

Виктор Егелинг

Франсис Пикабиа

Фернан Леже

Луис Бунюел

 

Филми:

„Диагонална симфония”, 1921, Виктор Егелинг

„Усмихващата се мадам Бьоде”, 1923, Жермен Дюлак

„Антракт”, 1924, Франсис Пикабиа

„Механичен балет”,1924, Фернан Леже

„Раковината и свещеникът”, 1927, Жермен Дюлак

„Андалузкото куче”, 1929, Луис Бунюел

„Златният век”, 1930, Луис Бунюел

 

  1. Немски експресионизъм

 

Режисьори:

Роберт Вине

Фридрих-Вилхелм Мурнау

Фриц Ланг

Валтер Рутман

 

Филми:

„Кабинетът на д-р Калигари”, 1919, Роберт Вине

„Носферату – симфония на ужаса”, 1922, Фридрих-Вилхелм Мурнау

 „Д-р Мабузе - играчът”, 1922, Фриц Ланг

„Метрополис”, 1927, Фриц Ланг

„М”, 1931, Фриц Ланг

„Берлин, симфонията на големия град“, 1929, Валтер Рутман

 

Препоръчана литература:

  • Балаж, Бела. Екранизацията на „Нибелунгите”. Във: Избрани произведения. София: Наука и изкуство, 1988, с.330-332.
  • Балаж, Бела. Нибелунгите ІІ. Във: Избрани произведения. София: Наука и изкуство, 1988, с. 332-333.
  • Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. С: Наука и изкуство. 1991.

 

  1. Съветска монтажна школа

 

Режисьори:

Лев Кулешов

Дзига Вертов

Сергей Айзенщайн

 

Филми:

„Киноправда”. Кинопреглед 23 броя. 5.VІ.1922 – 1925, Дзига Вертов

„Кинооко („Неподправен живот”)”, 1924, Дзига Вертов

„Броненосецът Потьомкин”, 1925, Сергей Айзенщайн

„Човекът с кинокамерата”, 1929, Дзига Вертов

„Ентусиазъм: Донбазка симфония“, 1931, Дзига Вертов

 

     Препоръчана литература:

  • Айзенщайн, Сергей. Автобиографични бележки. С: Наука и изкуство. 1976.
  • Айзенщайн, Сергей. Неравнодушната природа. С: Наука и изкуство. 1973.
  • Айзенщайн, Сергей. Отвъд звездите. С: Наука и изкуство. 1976.
  • Вертов, Дзига. Статии. Дневници. Замисли. С: Наука и изкуство. 1977.
  • Игнатовски, Владимир. Копие или модел. Изразните средства на нямото кино. С: Аскони-издат. 2009.
  1. Американска няма комедия

 

Режисьор:

Чарлс Спенсър Чаплин

 

Филми:

„Имигрантът”, 1917

„Хлапето”, 1921

„Парижанката”, 1923

„Треска за злато”, 1925

„Цирк”, 1928

„Светлините на града”, 1931

„Модерни времена”, 1936

„Великият диктатор”, 1940

„Г-н Верду”, 1947

„Светлините на рампата”, 1952

„Един крал в Ню Йорк”, 1957

„Графинята от Хонг Конг”, 1967

 

                  Препоръчана литература:

  • Чаплин, Чарлз. Моята автобиография. София: Колибри. 2008.
  • Hanisch, Michael. Über ihn lach(t)en Millionen: Charlie Chaplin. Berlin, 1974
  • Martin, Marcel, Charlie Chaplin, Paris, 1966

 

  1. Начало на звуковото кино

 

Режисьори:

Алън Кросленд (САЩ)

Алфред Хичкок (Великобритания)

 

Филми:

„Певецът на джаз”, 1927, Алън Кросленд

„ Изнудване”, 1929, Алфред Хичкок

„Убийство!”, 1930, Алфред Хичкок

 

     Препоръчана литература:

  • Хичкок & Трюфо. С: Колибри. 2005.

 

  1. Киното след ІІ Световна война. Авторско кино.

 

Режисьори:

Луис Бунюел

Микеланджело Антониони

Ингмар Бергман

Андрей Тарковски

Бернардо Бертолучи

 

Филми:

„Лято с Моника”, 1953, Ингмар Бергман

„Усмивки от една лятна нощ”, 1955, Ингмар Бергман

„Седмият печат”, 1957, Ингмар Бергман

”Назарин”, 1959, Луис Бунюел

„Приключението“, 1960, Микеланджело Антониони

„Нощта“, 1961, Микеланджело Антониони

„Виридиана”, 1961, Луис Бунюел

“Като в огледало”, 1961, Ингмар Бергман

„Затъмнението“, 1962, Микеланджело Антониони

„Ангелът унищожител”, 1962, Луис Бунюел

„Иваново детство“, 1962, Андрей Тарковски

“Зимна светлина”, 1963, Ингмар Бергман

„Мълчанието”, 1963,  Ингмар Бергман

„Червената пустиня“, 1964, Микеланджело Антониони

„Фотоувеличение“ , 1966, Микеланджело Антониони

„Персона”, 1966, Ингмар Бергман

„Андрей Рубльов“, 1966, Андрей Тарковски

 „Дневна красавица”, 1967, Луис Бунюел

„Забриски поинт“ , 1970, Микеланджело Антониони

 „Тристана” , 1970, Луис Бунюел

„Конформистът“, 1970, Бернардо Бертолучи

„Дискретният чар на буржазията”, 1972, Луис Бунюел

„Викове и шепоти”, 1972, Ингмар Бергман

„Соларис“, 1972, Андрей Тарковски

„Последно танго в Париж“, 1972, Бернардо Бертолучи

“Сцени от един семеен живот”, 1973, Ингмар Бергман

„Призракът на свободата”, 1974, Луис Бунюел

„Професия репортер“ , 1975, Микеланджело Антониони

„Огледало“, 1975, Андрей Тарковски

„Двадесети век“, 1976, Бернардо Бертолучи

“Този неясен обект на желанието”, 1977, Луис Бунюел

„Есенна соната”, 1978, Ингмар Бергман

„Сталкер“, 1979, Андрей Тарковски

„Трагедията на един смешен човек“, 1981, Бернардо Бертолучи

 „Фани и Александър”, 1983, Ингмар Бергман

„Носталгия“, 1983, Андрей Тарковски

„Жертвоприношение“, 1986, Андрей Тарковски

„Последният император“, 1987, Бернардо Бертолучи

„Чай в пустинята“, 1990, Бернардо Бертолучи

„Малкият Буда“, 1993, Бернардо Бертолучи

„Открадната красота“, 1996, Бернардо Бертолучи

„Сарабанда”, 2003, Ингмар Бергман

 

Препоръчана литература:

  • Базен, Андре. Что такое кино?
  • Димитрова, Мая. Авторското кино. София: Институт за изкуствознание, 1995.
  • Бергман, Ингмар. Латерна магика. София: Хемус, 1995
  • Бергман, Ингмар. Лични разговори. София: СВЕА, 1999
  • Бунюел, Луис. Последен дъх. София: Колибри, 2010.
  • Kalin, Jesse. The Films of Ingmar Bergman. Cambridge University Press, 2003.

 

  1. Кино на Източна Европа след ІІ Световна война. Чехословашка „Нова вълна”. Полско кино на моралното безпокойство.

 

Режисьори:

Милош Форман

Иржи Менцел

Кшищоф Зануси

 

Филми:

”Черен Петър”, 1964, Милош Форман

„Любовта на русокосата”, 1965, Милош Форман

„Строго охранявани влакове“, 1966, Иржи Менцел

„Балът на пожарникарите”, 1967, Милош Форман

„Капризно лято“, 1968, Иржи Менцел

„престъпление в кабарето“, 1968, Иржи Менцел

„Структурата на кристала”, 1969, Кшищоф Зануси

„Семейни връзки”, 1970, Кшищоф Зануси

„Илюминация”, 1973, Кшищоф Зануси

„Защитни цветове”, 1977, Кшищоф Зануси

„Спирала”, 1978, Кшищоф Зануси

„Константа”, 1980, Кшищоф Зануси

„Контракт”, 1980, Кшищоф Зануси

„Императив”, 1982, Кшищоф Зануси

„Годината на спокойното слънце”, 1984, Кшищоф Зануси

„Парадигма”, 1985, Кшищоф Зануси

„Селце, мое, централно“, 1985, Иржи Менцел

 

Препоръчана литература:

  • Форман, Милош, Ян Новак. Повратна точка. София: Анубис, 1995.
  • Зануси, Кшищов. Време да се мре. София: Колибри: 2004.

 

  1. 1 Американско кино след ІІ Световна война

 

Режисьори:

 

Алфред Хичхок

Уди Алън

Милош Форман

Мартин Скорсезе

Стивън Спилбърг

Куентин Тарантино

 

Филми:

„Прозорец към двора”, 1954, Алфред Хичхок

„Човекът, който знаеше твърде много”, 1956, Алфред Хичхок

„Шемет”, 1958, Алфред Хичхок

„Север, северозапад”, 1959, Алфред Хичхок

„Психо”, 1960 , Алфред Хичхок

„Птици”, 1963, Алфред Хичхок

„Банани”, 1971, Уди Алън

”Излитане”, 1971, Милош Форман

“Ярост” ,1972 , Алфред Хичхок

„Мръсни улици”, 1973, Мартин Скорсезе

„Алис вече не живее тук”, 1974, Мартин Скорсезе

„Шугърленд експрес”, 1974, Стивън Спилбърг

„Челюсти”, 1975, Стивън Спилбърг

„Полет над кукувиче гнездо”, 1975, Милош Форман

„Семеен заговор”, 1976, Алфред Хичхок

„Шофьор на такси”, 1976, Мартин Скорсезе

„Ани Хол”, 1977, Уди Алън

„Ню Йорк, Ню Йорк”, 1977, Мартин Скорсезе

„Близки срещи от третия вид”, 1977, Стивън Спилбърг

„Коса”, 1979, Милош Форман

„Разяреният бик”, 1980, Мартин Скорсезе

„Похитителите на изчезналия кивот”, 1981, Стивън Спилбърг

„Извънземното”, 1982, , Стивън Спилбърг

„Амадеус”, 1984, Милош Форман

„Индиана Джоунс и храмът на обречените”, 1984, Стивън Спилбърг

„Хана и нейните сестри”, 1986, Уди Алън

„Империя на слънцето”, 1987, Стивън Спилбърг

„Валмонт”, 1989, Милош Форман

„Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”, 1989, Стивън Спилбърг

„Престъпления и прегрешения”, 1989, Уди Алън

„Нос Страх”, 1991, Мартин Скорсезе

„Съпрузи и съпруги”, 1992, Уди Алън

„Глутница кучета“, 1992, Куентин Тарантино

„Невинни години”, 1993, Мартин Скорсезе

„Джурасик парк”, 1993, Стивън Спилбърг

„Списъкът на Шиндлер”, 1993, Стивън Спилбърг

„Криминале“, 1994, Куентин Тарантино

„Казино”, 1995, Мартин Скорсезе

„Кундун”, 1997, Мартин Скорсезе

„Джаки Браун“, 1997, Куентин Тарантино

„Деконструирайки Хари”, 1997, Уди Алън

„Кундун“, 1997, Мартин Скорсезе

„Спасяването на редник Райън”, 1998, Стивън Спилбърг

„Човек на Луната”, 1999, Милош Форман

„AI” (Изкуствен интелект), 2001,  Стивън Спилбърг

„Бандите на Ню Йорк”, 2002, Мартин Скорсезе

„Всичко останало”, 2003, Уди Алън

„Kill Bill“, 2003, Куентин Тарантино

„Авиаторът”, 2004, Мартин Скорсезе

„Терминалът”, 2004, Стивън Спилбърг

„Призраците на Гойя”, 2006, Милош Форман

„Вики, Кристина, Барселона”, 2008, Уди Алън

„Гадни копилета“ , 2009, Куентин Тарантино

„Ще срещнеш висок чернокос непознат”, 2010, Уди Алън

„Полунощ в Париж”, 2011, Уди Алън

„Омразната осморка“, 2015, Куентин Тарантино

„Мълчание“, 2016, Мартин Скорсезе

 

Препоръчана литература:

  • Алън, Уди. Уди за Алън – аз пиша чрез филми. София: Колибри, 2003.
  • Скорсезе, Мартин. Моите удоволствия на киноман. София: Колибри, 2003.
  • Спилъбрг, Стивън. Киното е моят порок. София: Колибри, 2005.
  • Форман, Милош, Ян Новак. Повратна точка. София: Анубис, 1995.
  • Хичкок & Трюфо. С: Колибри. 2005.

 

  1. Постмодернизъм в киното

 

Режисьори:

Педро Алмодовар

 

Филми:

“Матадор”, 1986, Педро Алмодовар

„Жени на ръба на нервна криза”, 1988, Педро Алмодовар

„Кика”, 1993, Педро Алмодовар

„Всичко за майка ми”, 1999, Педро Алмодовар

„Говори с нея”, 2002, Педро Алмодовар

“Завръщане”, 2006, Педро Алмодовар

„Прекършени прегръдки”, 2009, Педро Алмодовар

„Кожата, в която живея”, 2011, Педро Алмодовар

 

Препоръчана литература:

 

  • Братоева, Ингеборг. „Предизвикателствата на постмодернизма”. - Проблеми на изкуството, 1995, бр.3.
  • Лимончева, Екатерина. Постмодернистичният филм. Естетическа характеристика и типология на разновидностите. Докторска теза, София, 2005.
  • Найденова, Вера. Постмодернистичната поетика. – Кино, 1992, специален брой „Постмодернизъм”.

 

Препоръчана литература – общи съчинения:

  1. Андрейков, Тодор. История на киното. Т.1.: Нямо кино., София: Колибри, 2007.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т.2., София: Колибри, 2004.
  3. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Европейско кино – глобално и локално. София: РИВА, 2013
  4. В света на киното. Cборник. І, ІІ, ІІІ том. София: , 1982-1983
  5. Игнатовски, Владимир. Картини от светлина. Теория на нямото кино (1895-1930). С: Валентин Траянов. 2008.
  6. Игнатовски, Владимир. Копие или модел. Изразните средства на нямото кино. С: Аскони-издат. 2009.
  7. Игнатовски, Владимир. Как попкорнът измести фастъците. Раждането на звука в киното. С: РИВА, 2011.
  8. Кино. Энциклопедический словарь. Москва: Советская Энциклопедия, 1986.
  9. Найденова, Вера. Съвременният киносвят. София, 2007.
  10. Омон, Жак, Мишел Мари. Теоретичен и критически речник на киното. София: ИК „Колибри”, 2009.
  11. Садул, Жорж. Всеобщая история кино, том 4 (1919-1929), 5-6 (1968-1979). Москва: Исскуство, 1982.
  12. Теплиц, Ежи. История киноискуства, том 1-5, 1974
  13. Bordwell, David/Kristin Thompson. Film History. An Introduction. McGraw Hill, 2003.
  14. Bordwell, David/Kristin Thompson. Film History. In: Film Art. New York, 1971.
  15. Year by Year. The Complete Illustrated History of Film. London, New York etc.: DK, 2006.
  16. Cinemania 96. CD-ROM. 1992-1996 ed. Microsoft Corporation, 1996.
  17. The Oxford History of World Cinema. Oxford University Press, 1997.
  18. Parkinson, David. History of Film. New York, Thames and Hudson, 1995.

 

Библиография

  1. Айзенщайн, Сергей. Автобиографични бележки. С: Наука и изкуство. 1976.
  2. Айзенщайн, Сергей. Неравнодушната природа. С: Наука и изкуство. 1973.
  3. Айзенщайн, Сергей. Отвъд звездите. С: Наука и изкуство. 1976.
  4. Алън, Уди. Уди за Алън – аз пиша чрез филми. София: Колибри, 2003.
  5. Андрейков, Тодор. История на киното. Т.1.: Нямо кино., София: Колибри, 2007.
  6. Андрейков, Тодор. История на киното. Т.2., София: Колибри, 2004.
  7. Балаж, Бела. Екранизацията на „Нибелунгите”. Във: Избрани произведения. София: Наука и изкуство, 1988, с.330-332.
  8. Балаж, Бела. Нибелунгите ІІ. Във: Избрани произведения. София: Наука и изкуство, 1988, с. 332-333.
  9. Бергман, Ингмар. Латерна магика. София: Хемус, 1995
  10. Бергман, Ингмар. Лични разговори. София: СВЕА, 1999
  11. Братоева, Ингеборг. „Предизвикателствата на постмодернизма”. - Проблеми на изкуството, 1995, бр.3.
  12. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Глобализация, не-национални филмови продукции и шансове за малките кинематографии. – Проблеми на изкуството, 2011, 3, 8-13.
  13. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Европейско кино – глобално и локално. София: РИВА, 2013
  14. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Кино и глобализация. – Проблеми на изкуството, 2009, 1, 6-11.
  15. Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Копродукцията – модел и за големите – Кино, 2, 2010, 18-20.
  16. Братоева- Даракчиева, Ингеборг. Новото европейско кино – идентичност и транснационалност. - Проблеми на изкуството, бр.1, 2008 г., 42-47.
  17. Братоева- Даракчиева, Ингеборг. Транснационалният европейски филм и проблемът за идентичността. – Кино, бр.5, 2008 г.
  18. Братоева- Даракчиева, Ингеборг. “На прага на рая” като модел на транснационално кино. Изкуствоведски четения 2008, Институт за изкуствознание, БАН.
  19. Братоева- Даракчиева, Ингеборг. Уроците на италианския политически трилър. – Кино, 3, 22-28. (Вж. и http://www.filmmakersbg.org/happy-end-kino3.htm) .
  20. Братоева, Ингеборг. Нови медии – нова естетическа реалност. – Във: “Старо” кино – нови медии – “нови” зрители. (Cборник статии). Съст. Божидар Манов. С.: НАТФИЗ, Валентин Траянов, 2005. 69-75.
  21. Братоева - Даракчиева, Ингеборг. Най-новото европейско кино – преодоляване на границите. Във: Изкуствоведски четения 2006 (Сборник доклади), С., 2006, 47-51.
  22. Бунюел, Луис. Последен дъх. София: Колибри, 2010.
  23. Вертов, Дзига. Статии. Дневници. Замисли. С: Наука и изкуство. 1977.
  24. Дзефирели, Франко. Автобиография. София: Колибри: 2012.
  25. Димитрова, Мая. Авторското кино. София: Институт за изкуствознание, 1995.
  26. Зануси, Кшищов. Време да се мре. София: Колибри: 2004.
  27. Игнатовски, Владимир. Как попкорнът измести фастъците. Раждането на звука в киното. С: РИВА, 2011.
  28. Игнатовски, Владимир. Картини от светлина. Теория на нямото кино (1895-1930). С: Валентин Траянов. 2008.
  29. Игнатовски, Владимир. Копие или модел. Изразните средства на нямото кино. С: Аскони-издат. 2009.
  30. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. С: Наука и изкуство. 1991.
  31. Лимончева, Екатерина. Постмодернистичният филм. Естетическа характеристика и типология на разновидностите. Докторска теза, София, 2005.
  32. Скорсезе, Мартин. Моите удоволствия на киноман. София: Колибри, 2003.
  33. Найденова, Вера. Съвременният киносвят. София, 2007.
  34. Спилъбрг, Стивън. Киното е моят порок. София: Колибри, 2005.
  35. Форман, Милош, Ян Новак. Повратна точка. София: Анубис, 1995.
  36. Хичкок & Трюфо. С: Колибри. 2005.
  37. Чаплин, Чарлс. Моята автобиография. София: Колибри. 2008.
  38. Bordwell, David/Kristin Thompson. Film History. An Introduction. McGraw Hill, 2003.
  39. Year by Year. The Complete Illustrated History of Film. London, New York etc.: DK, 2006.
  40. Global Art Cinema. New Theories and Histories. Galt, Rosalind, Karl Schoonover (), Oxford University Press, 2010.
  41. Raphaëlle Moine. Cinema Genre. Oxford: Blackwell Publishing, 2008.
  42. The Oxford History of World Cinema. Oxford University Press, 1997.
  43. Transnational Cinemas. Shaw, Deborah and de la Garza, Armida (eds.). Volume 1 Number 1. Intellect Ltd., 2010.