ВИДОИЗМѢНЕНИ И ОСМИСЛЕНИ ИМЕНА

Едва ли има друга страна въ Европа, презъ която да сѫ минали и живѣли толкова народи, както въ българскитѣ земи. Всѣки народъ въ зависимость отъ своята материална и духовна култура и главно отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ по нашитѣ мѣста, е оставилъ повече или по-малко свои названия на рѣки, планини, селища и пр. Всѣки новъ завоеватель или народъ, дошълъ като миренъ преселникъ, е заварилъ и по-старо население, отъ което е наследявалъ по-голѣмъ или по-малъкъ брой мѣстни и селищни названия.

Съ малки изключения, почти всички народи сѫ изговаряли заетитѣ названия не така както тѣ сѫ били произнасяни отъ по-старото население, а сѫ ги видоизмѣняли. Новитѣ заселници сѫ почнали да изговарятъ тѣзи имена по свойщината на строежа на езика си, безъ да разбиратъ и влагатъ, каквото и да е значение или смисълъ въ названието. Така осмислени отъ единъ народъ, нѣкои наименувания сѫ се запазили въ тази си форма и до днесъ; изговорътъ на други названия обаче е билъ видоизмѣненъ втори, дори и трети пѫть отъ нѣкои отъ следващитѣ народи, така че много имена сѫ стигнали до насъ въ съвършено неузнаваемъ видъ. И днесъ, въпрѣки всички усилия, названията на много рѣки, планини, селища и мѣста изъ българскитѣ земи, оставатъ необясними. И ако ние не знаехме старитѣ имена на нашитѣ по-голѣми рѣки, на много градове, планини и други мѣста, едва ли бихме могли да знаемъ, че днешното име на Βѝдинъ, е гръцки изговоръ на старобългарската форма Бъдинъ, а последната е видоизмѣнена отъ лат. Bononia, че Силѝстра е турски изговоръ отъ преиначената гръцка форма Дристра, която пъкъ идва отъ стб. Дръстръ, а последната, е осмислена отъ старото тракийско Durostorum. Така е и съ Скопие, което идва отъ античното Scupi, Охридъ — отъ Ἄχριδος, а последното отъ Λύχνιδος. Срѣдновѣковното име на София — Срѣдьцъ е осмислено отъ античното Serdica, а византийцитѣ видоизмѣнятъ Срѣдецъ на Τριάδιτξα.

Като вникнемъ по-внимателно въ всички мѣстни или селищни названия, на които приблизително бихме могли да установимъ произхода, ще видимъ, че почти всички по-слабо културни народи, като траки, славяни, турци и др., повечето сѫ осмисляли и приспособявали къмъ особеноститѣ на своитѣ езици заваренитѣ названия, отколкото да сѫ ги превеждали. Напротивъ, по-културнитѣ народи, като гърци и римляни, почти не сѫ осмисляли или преиначавали старитѣ названия, тѣ не сѫ ги и превеждали, а сѫ налагали своитѣ наименувания.

При преселението си на полуострова, тракитѣ сѫ заварили по-старо, мѣстно население, отъ което несъмнено ще сѫ заели и доста названия. Отъ старитѣ автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, ни сѫ известни голѣмъ брой наименувания, значителна часть отъ които явно сѫ отъ тракийски и илирийски произходъ, друга часть отъ гръцки или латински произходъ и една незначителна часть, може би, сѫ останали отъ предтракийското население, чийто етнически произходъ и до сега остава неизвестенъ. Α тѣзи предтракийски имена, между които тукъ ще споменемъ: Πέρινθος дн. Ерегли до Мраморно море, Ὀδησσός, дн. Варна, Σαλμυδησός дн. Мидия, и пр. запазени ли сѫ въ първоначалнитѣ имъ форми или сѫ видоизмѣнени, това днесъ е невъзможно да се установи.

Известно е, че старитѣ гърци сѫ основали покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море много свои колонии, които въ скоро време се сѫ въздигнали като голѣми търговски и културни центрове. Имената на повечето отъ тѣзи колонии, между които ще изброимъ: Амфиполисъ, Неаполисъ — Νεάπολις, Еносъ, Аполония — Ἀπολλωνία, Калатисъ и пр. сѫ отъ гръцки произходъ, а други градове като: Маронея, Абдера — Ἄβδηρα, Месемврия и пр. сѫ отъ тракийски произходъ. Последнитѣ названия показватъ, че гърцитѣ не сѫ видоизмѣнявали по-старитѣ названия, а сѫ ги изговаряли така, както ги е изговаряло и мѣстното тракийско население.

Римлянитѣ сѫ владѣли полуострова повече отъ четири вѣка. Въ продължение на този дълъгъ периодъ, тѣ сѫ успѣли не само да наложатъ езика си върху тракитѣ и илиритѣ, но и да наложатъ и многобройни свои наименувания, особено на основанитѣ и новоиздигнатитѣ отъ тѣхъ селища.

Римлянитѣ сѫ заварили на полуострова компактно тракийско, илирийско и гръцко население, отъ което сѫ заели твърде много названия, които тѣ изговаряли така, както сѫ били изговаряни отъ по-старото население, като: Ἀπολλωνία Apollonia, Serdica, Παυταλία, Γερμανή, Scupi, Ναϊσσός, Σκάρδος, Ἀίμος, Utus, Θρᾴκη и др. или пъкъ напълно сѫ ги преименували, като: Berroe става Augusta Traiana, Φιλίππόπολις — Trimontium, Uscudama — Hadrianopolis и пр.

Следъ разпадането на римската империя, презъ българскитѣ земи единъ подиръ други се редятъ много народи, едни отъ които следъ като разрушаватъ и оплячкосватъ голѣмъ брой градове се завръщатъ на северъ отъ Дунава, а други се настаняватъ изъ Мизия, Тракия и Македония, гдето сѫ се и претопили и завинаги изчезнали между дошлитѣ по-късно славянски племена. Оставили ли сѫ тѣзи народи свои названия на мѣста и селища, тепърва ще има да се издирва.

Славянитѣ бавно и постепенно, много пѫти отъ никого необезпокоявани, се настаняватъ по всички кѫтове на Балканския п-въ, дори стигагь до Пелопонезъ, а нѣкои племена се прехвърлятъ и по Бѣло-морскитѣ острови. Тѣ се настаняватъ въ една земя, на мѣста полуобезлюдна, другаде съ разрѣдено или гѫсто, почти романизирано, погърчено или отчасти запазило езика си тракийско и илирийско население. Отъ това изостанало по-старо население славянитѣ сѫ наследили безчетъ имена на рѣки, планини, селища и пр. Отъ този голѣмъ брой наименувания се вижда, че славянитѣ сѫ дошли не като завоеватели, а като мирни преселници, които търсятъ плодородна земя и богати пасбища. Вижда се още, че славянитѣ се настаняватъ между разрѣденото по-старо тракийско и илирийско население, съ което тѣ дълго време сѫ живѣли въ взаимни връзки, отъ което тѣ сѫ наследили не само неизброимо число наименувания, но и много обичаи, начинъ на животъ, мѫжки и женски собствени имена и пр. И трѣбва особено да се обърне внимание, че връзкитѣ на славянитѣ съ мѣстното селско население сѫ били по-голѣми и по-постоянни, отколкото съ изостаналото романизирано или погърчено мѣстно градско население. Това най-добре личи не само отъ осмисленитѣ или приспособенитѣ къмъ своя езикъ названия на рѣки и планини, но и отъ имената на нѣкои градове. Така напр. славянитѣ не сѫ приспособили гръцката форма Филипополисъ или римската Тримонциумъ, а тракийската Пулпудева — на Плъвдинъ; тѣ не сѫ взели римското Августа Траяна, а тракийското Берое, което презъ срѣднитѣ вѣкове добива формата Бороуи дн. Ст. Загора.

Славянитѣ въ повечето случаи запазватъ предишнитѣ имена на рѣки, планини, селища и пр., които тѣ видоизмѣняватъ или осмислятъ споредъ особеноститѣ на езика си и то така, че първоначалниятъ имъ изговоръ въ повечето случаи е съвършено загубенъ. При славянския изговоръ, доколкото може да се сѫди, не сѫ били спазвани, както нѣкои се стараятъ да докажатъ, никакви езикови закони. Промѣната на тѣзи названия не е станала отъ единъ пѫтъ, а постепенно въ течение на много вѣкове и подъ влиянието на други народностни групи. Така само може да се обясни, защо повечето отъ имената на рѣки, планини и селища сѫ стигнали до днешната, почти неузнаваема форма. Дори нѣкои названия, като Струма, Витъ, Срѣдецъ, Охридъ и др. сѫ осмислени и преобразени така че могатъ да се смѣтатъ и като такива отъ славянски произходъ и да се сближатъ съ понятията: струя, вие се, извива се, срѣденъ, въ срѣдата, охъ ридъ ! и пр.

По-рано видоизмѣненитѣ и осмислени названия сѫ били много повече, отколкото днесъ, но при честитѣ промѣни и разселвания на населението, голѣма часть отъ тѣзи наименувания сѫ изчезнали и сѫ били замѣнени съ нови. Така тракийското Берое у старитѣ българи преминава, както казахме, въ Бороуи, име замѣнено презъ турската епоха съ Ески Заагра. Античното Круни у гърцитѣ и римлянитѣ е известно съ Dyonisopolis. Българитѣ видоизмѣнятъ по-старата форма Круни въ Карвоуна, а въ началото на турското робство вече града се нарича Балчикъ. Античното Кабиле до преди стотина години е било запазено подъ формата Κοвѝлъ. Римскиятъ градъ Deultum и днесъ е запазенъ съ името Дебèлтъ, а ранно срѣдновѣковниятъ Ἀρμονία преминава у славянитѣ въ Равьнъ, сега Тработивище на срѣдна Брѣгалница. Още въ срѣдата на 14 в. старобългарското Срѣдецъ, което както вече видѣхме произлиза отъ Сердика, постепенно е била замѣнена съ днешното име София, така че вече презъ 15 в. старото име на града почти не се чува вече.

Старитѣ имена на Тракия и Македония и до днесъ, а до скоро и на Мизия, сѫ запазени безъ никаква промѣна, така както сѫ били изговаряни у тракитѣ, гърцитѣ, римлянитѣ и др. Названията на по-малки географски области, както Пеония, минава у славянитѣ подъ формата Пиꙗньць (дн. Пиянецъ), область по горна Брѣгалница и Кюстендилско, а областьта на племето агриане — въ Грàово (дн. Брѣзнишко).

Почти по-голѣмата часть отъ нашитѣ градове носятъ стари, видоизмѣнени отъ славянитѣ имена. Така отъ античното Lychnidus, по-къснó Ἄχριδος у славянитѣ минава въ Охридъ, отъ Scupi — въ Скопие, отъ Astibus — Щипъ, отъ Serdica — въ Срѣдецъ, отъ Ναϊσσός — въ Ηишъ, отъ Θεσσαλονίκη — въ Сοлунъ, отъ Σῖρις — въ Сѣръ; отъ Δράβῆσκος — въ Дрàма; Bononia — Бъдинъ — Вѝдинъ, Almus — Ломъ; отъ Durostorom — въ Дръстъръ — Дристра — Силѝстра, Κάλλατις — Галато — Мангалия, Pulpudeva — Плъвдинъ — Пловдивъ и пр. Нѣкои отъ старитѣ имена сѫ запазени въ видоизмѣнена форма и въ названията на значителенъ брой села или мѣста, какъвто е случая съ Ratiaria, дн. Арчàръ (Вид.), Florentiniana — Флорентѝнъ (Вид.), Doriones — Дойрèнци (Ловч.), Nicopolis ad Istrum — Никюпъ, Abritus — Αбтàтъ (Добр.), Tauresiana — Тавалѝчево (Кюст.), Iamphorano — Амбòрано (Кюст.), Σικέρα — Ичерà (Котл.), Таδήνα — Тỳденъ (Год.), Bederiana — Брдỳня (мѣстность въ Конявската планина), Ἀρμωνία въ Равьнъ, сега Рàмна до Тработивище (Коч.), Castra Rubris — Кастàриитѣ, мѣстность между Орѣхово и Изворово (Свил.), Βεργοὺλη — въ Брѣгалница и пр.

Както рѣкитѣ сѫ вѣчни, така и тѣхнитѣ имена сѫ по-постоянни, тѣ не се промѣнятъ така, както селищнитѣ названия. Днешното българско наименувание на Дỳнавъ, произхожда отъ запазеното презъ много вѣкове, подъ различни форми, келтийско название на рѣката — Danubius. Въ другитѣ рѣчни названия срѣщаме по-малка или по-голѣма промѣна, като: Margus става на Морàва, Timacus — Тѝмокъ, Ratiaria — Арчàръ, Almus — Ломъ, Ciabrus — Цѝбрица, Augusta — Огоста, Scitus — Скѫтъ, Oescus — Исκъръ, Panax — Пàнега, Utus — Витъ, Assemus — Осъмъ, Jatrus — Янтра, въ горното течение надъ Габрово се нарича Етеръ, Στρύμων — Струма, Νέστος или Mestos — Мèста, Tonsus — Тѫжа — Тунджа, Ἐβρος (Марица) е запазено въ малкия горенъ притокъ Ибъръ, Sirmus — Стрèма и пр.

Славянитѣ сѫ видоизмѣнили и нѣкои имена на планини, какъвто е случаятъ съ Σκάρδος, което премина въ Шаръ, името на Αἵμον — Стара планина е запазено въ срѣдновѣковното Емона и въ днешния турски изговоръ на носъ Емине, Ὄρβηλος — въ Бѣласица, а Σκόμβρος дн. Витоша въ високия връхъ Скопàрникъ.

Много названия, особено на селища, които сѫ ни познати презъ срѣднитѣ вѣкове, главно отъ византийскитѣ автори, сѫ запазени и до днесъ, повече въ промѣнена или съвършено видоизмѣнена славянска форма. Така отъ Νεούτςικον става Мезéкъ (Свил.), названието на крепостьта Μαρκέλλαι е запазено въ името на малката рѣкичка Марцѝлъ, Ἀλεξιούπολις, градъ основанъ презъ XI в., — въ височината Алèксица надъ Староселъ (Пловд.). Колосия, едно отъ епископскитѣ имена на Кюстендилъ — въ Κòлуша, Ἀγέρμινι — въ Керменли (Ямб.), прохода Верегава — въ Брегурла, Гнидобродско — въ Недòбърско и пр.

Турцитѣ продължаватъ дѣлото на славянитѣ. Тѣ видоизмѣнятъ названията, като ги нагаждатъ споредъ свойствения за турския езикъ строежъ на думитѣ. Турцитѣ еднакво сѫ промѣняли, както имената отъ български, така и названията отъ гръцки или другъ произходъ. Така по името на разрушената крепость Κόψις цѣлото горно течение на Срема у турцитѣ се нарича Гьопса; Одринъ с това на Εдирне, Филипополисъ — Φѝлибе, Скопие — Юскюпъ отъ гръцката форма Дристра — Силѝстра, Костенецъ — Кюстèнджа, Яница у византийцитѣ — Аниджа — Енидже — Εни-Заàгра (Н. Загора), Козекъ-градъ — Гьòзекенъ, Пиргосъ — въ Бургàсъ, Комоцена — Гюмурджѝна, Овчага — Ченчè (Провад.), Чурулъ — Чòрлу, Кисъ — Кешàнъ, Германщица — Джèрманъ и мн. др.