ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Отъ старитѣ гръцки и латински автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, намѣрени предимно изъ българскитѣ земи, сѫ ни известни тракийскитѣ названия на много селища, рѣки, планини и области. По-голѣмата часть отъ тѣзи наименувания, обаче, отдавна сѫ изчезнали и сѫ забравени, или зко сѫ запазени, то тѣ въ повечето случаи сѫ достигнали до насъ въ съвършено видоизмѣнени или осмислени до неузнаваемость форми. И днесъ между голѣмиятъ брой селищни, рѣчни или мѣстни имена, съ неизвестенъ произходъ, има и доста названия, които смѣло бихме могли да приемемъ за тракийски, кои именно, това ще видимъ по-долу.

Повечето отъ селищнитѣ тракийски имена се отличаватъ съ наставкитѣ —παρα, —βρια, —δεβα, —δαβα, — διζα, —απα и —ηνη, които се явяватъ като тѣхна първа или втора съставна часть.

Отъ старитѣ автори ни сѫ познати имената на повечето отъ тракийскитѣ племена, като: мизи, фриги, одризи, беси, пеони, агриане, колайлети, тини и пр., по имената на които и областитѣ, въ които сѫ живѣли, сѫ се наричали — Мизия, Фригия, Пеония и пр. Отъ сѫщитѣ автори сѫ ни известни и множество селищни и други тракийски названия, между които ще отбележимъ : Ῥοδόπη, Δοῦναξ Polyb. 34, 10, 15, Strab. IV, 208 у Д. Дечевъ, Приносъ къмъ античната география на България. И. И. Д. кн. IV, стр. 23 и сл., Ὀίσκος, Ἐβρος, Στρυμών, Νέστος, Βεσσαπάρα, Риірисіеуа, Μεσαμβρία, Πολτυμβρία, Σηλυμβρία, Ἄβδηρα, Σῖρις, Tranupara дн. Кратово, Geridava до Пелишатъ (Плев.), Παυταλία = Кюстендилъ, Καρασούρα до Свобода (Чирп.) Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1915. и пр. По-късно и у Прокопий намираме значителенъ брой тракийски названия, като напр.: Βεδεριανά, дн. Брудни до Коньово (Кюст.), Ἄπαδαβα къмъ Бѣла-паланка (вѣроятно дн. Мокро?), Ῥολλι-γεράς изъ Дупнишко, Κρατίσκαρα между София и Царибродъ, Τάρπωρον, Σεσπούριες и Βλέπτους, нѣкѫде изъ Кюстендилско, Γερμανή до Сапарево (Дупн.), Καπιστούρια, Συκυδαβα край Дунава и пр.

По-голѣмъ е броятъ на тракийскитѣ имена, особено на селищнитѣ названия, които ни сѫ известни отъ епиграфскитѣ паметници, като: Καριστόρα до Копиловци (Кюст.),Σπινόπαρα около Коньовската планина, Ἄρμουλα до Долни Лозенъ (Соф.), Μασκίοβρία около Батембергъ (Разгр.), Pimasa до Любленъ (Поп.), Σαλδόβυσσα до Глава Панега, Σκαπτοπάρα до Горна Джумая, Σασκόπαρα до Ново-село (Пловд.), Βρεντοπάρα около Хисаря (Пловд.), Ισγιπάρα, южно отъ Пазарджикъ, Στρατόπαρα изъ Чирпанско, Ζβοῦριλο, Στελοῦγερμανε, Κρασαλοπάρα, Βουσιπάρα и Εὐλουζα около Омурово (Чирп.), Βερίπαρα около Никюпъ (Търн.), Βουρδάπα до Лозенъ (Харм.), Potela изъ Софийско и пр.

Между видоизмѣненитѣ и осмислени имена стигнали до насъ можемъ да отбележимъ: Искъръ отъ Ὄισκος, Струма отъ Στρυμών, Места отъ Νέστος, Пиянецъ отъ Πεονία, Пловдивъ отъ Pulpudeva, Граово отъ Ἀγρίανη, Сѣръ отъ Σῖρις, Туденъ (Год.) отъ Ταδενός и мн. др.

Въ кои отъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, които смѣтаме като такива отъ тракийски произходъ, е напълно запазена първоначалната форма и въ кои тя отчасти е промѣнена, това безспорно при днешнитѣ познания на тракийския езикъ, мѫчно би могло да се установи. Като имена отъ тракийски произходъ могатъ да бѫдатъ посочени следнитѣ названия: Κοркѝна, Долистòво, Бобошèво (и днесъ въ румънския езикъ има запазена дума bobosit, съ значение на шумя), Бурàново и Ресѝлово (Дуп.), Пòте = топлитѣ минерални извори до Катрище при Кадинъ-мостъ и Совòляно (Кюст.),Локòрско (Соф.), Μусѝна (Търн.), Лèсура Съставната часть – сура ни е позната и отъ името Карасура. (Врач.),Спèрла до Мургашъ въ Стара-планина, Тъмръшъ въ Родопитѣ, Линзипàра и Колдопèръ до Г. Желѣзна (Троян.), Басарѝмъ до Тетевенъ и Басàра (Пирот.), които наподобяватъ формата βασὰρα = лисица, Κурнòвο (Ботевг.), Коркѝнска махла до Столътъ (Севл.), р. Пàнега (Лук. и Драмско), Панàка надъ Павелско (Асен.) и др.