ТУРСКИ ИМЕНА

Петь вѣковното турско робство промѣня не толкова етнографския характеръ на българскитѣ земи, колкото селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. И съ право може да се отбележи, че нѣма кѫтъ отъ нашето отечество, въ който да не се срѣща поне едно название отъ турски произходъ, дори и никога тамъ да не е имало турско население.

Още съ завземането на Балканския п-въ, турцитѣ почватъ да промѣнятъ и названията на селищата, рѣкитѣ, планинитѣ и пр. Тази промѣна е ставала главно по три начина: 1. — чрезъ осмисляне или чрезъ приспособяване на имена по турски изговоръ, 2. — превеждане и 3. — пълно замѣстване на старитѣ названия съ имена отъ турски произходъ. На друго мѣсто се спираме по-подробно на осмисленитѣ или имената съ турски изговоръ (стр. 94), а тукъ ще се спремъ на преведенитѣ и на турскитѣ наименувания.

Ако се взремъ по-внимателно върху всички турски названия ще видимъ, че турцитѣ еднакво сѫ превеждали, осмисляли и налагали свои названия.

Турцитѣ сѫ превеждали всички по-стари названия, на които сѫ разбирали значението на името, независимо отъ това дали тѣ сѫ отъ български или гръцки произходъ. Гръцкото Гинекокостронъ се превежда на Κъсъ-хисаръ, дн. Женско, Сидерокастронъ = Демиръ Xисаръ, Велесъ — въ Кюпрюлю, Сърнена-гора въ — Караджа-дагъ, Ниса-планина — въ Κара-οкушъ, която е клонъ отъ Ени-ханъ-тепе въ централнитѣ Родопи, Маторие гори — въ Κоджа-балканъ (Стара-планина), Ἱερόν ὄρος до Родосто — въ Текиръ-дагъ (Света гора), Виденица — въ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ, в. Перунъ въ Пиринъ — на Елъ-тепе, р. Черна — на Кара су, Вълчи-кладенецъ—въ Куртъ-бунаръ (Чирп.), и пр. Броятъ на преведенитѣ турски названия, изглежда ще да е твърде голѣмъ, но тъй като намъ не сѫ ни известни старитѣ български наименувания, на този видъ имена тукъ повече не ще се спираме.

Известно е, че броятъ на селищнитѣ, рѣчнитѣ и мѣстни названия отъ турски произходъ е твърде голѣмъ. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че отъ всички народи, живѣли изъ българскитѣ земи, никой така сполучливо и точно не е давалъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както турцитѣ. Всѣко име въ зависимость отъ неговата околность, особеность на почвата, растителность, особенъ видъ, цвѣтъ, състояние и пр. е давано напълно вѣрно. Да вземемъ само единъ примѣръ. Днешното име на с. Вѣтренъ-долъ е преводъ

отъ турското Εли-дере. И пѫтникътъ ще забележи до селото, че всички дървета вмѣсто на югъ, сѫ наведени на северъ. Това единствено се дължи на постоянниятъ вѣтъръ, който духа по коритото на р. Ели-дере отъ планината къмъ равнината.

Отъ неизброимото число турски названия ще се задоволимъ само съ нѣкои по-характерни и интересни имена, като: Хàрманли, Казълъ Агачъ (Елхово), Κара-бунаръ, Казанлъкъ, Ярдъмъ, Дели Орманъ, Тузлукъ, Сакаръ-планина, Пашмакли, Юмрукъ-чалъ, Каймакъ-чаланъ, Ири-дере, Κуру-чая, Гяуръ-гине, Еркесия, Орханъкьой, Хайрединъ, Татаръ-Пазарджикъ, Кангалъ, тѣсенъ и дълбокъ коларски пѫть, Чадъръ-тепе, Кавръка, Яязларъ, Делибинлерли, Язапъ-кьой и пр.