Къмъ първата група можемъ да отнесемъ следнитѣ имена: Силѝстра, отъ гръц. Дристра, а последното произхожда отъ стб. Дръстъръ, Едирнè — отъ Одринъ, Фѝлибе — отъ Филипополисъ, Гьòзекенъ отъ стб. Козекградъ, Εкренè отъ Кранея, Γьòпса отъ Копсисъ, Γюмюрджѝна отъ гръц. Комоцена, Кèстричъ отъ Кастрица и пр.

Къмъ втората група спадатъ следнитѣ имена: Μàдара отъ стб. Матара, Кòртенъ — отъ Коритенъ, Трѣвна — отъ Трѣвенъ, Студèна (Соф.) — отъ Студенъ, Лòзна — отъ Лозенъ, Ηèвля — отъ Невенъ, Κривня — отъ Кривина, Никюпъ (Търн.) — отъ Никополъ, отъ Дирàма — Драма; Дрèзна (Правишко) — отъ Дрѧздѣ (гора, лѣсъ), Истèрна до Варòша при Прилепъ отъ лат. cisterna и др. Името на града Кюстендѝлъ е арабски преводъ на Константинова земя (ил на арабски значи земя).

Броятъ на названията, които спадатъ къмъ третата група е най-голѣмъ. Въ тѣхъ българскитѣ наставки ица, ецъ, ьцъ сѫ замѣнени споредъ турската фонетика съ суфикситѣ — ча, че, ша и джа. Така:

Кюстèнджа идва отъ Костенецъ,

Дупинджà — отъ Дупница,

Стрàлджа — отъ Стрельцъ,

Кòзлуджа — Козица;

Добруджа — отъ Добротица;

Стрàнджа — отъ Стражица,

Ηèвша — отъ Нягоса;

Εлèхча — отъ Елшица (Хаск.),

Карапчà (Попов., Ямб., Балч.) — отъ Крапецъ,

р. Карапанчà — отъ Крапиница,

Κалугèрча — отъ Калугерица (Н. Паз.),

Маркòвча — отъ Марковица;

Кюлèвча — отъ Кулевецъ;

Косòвча — отъ Косовецъ;

Езерчà — Езерецъ;

Селча — отъ Селце,

Стрèлча — отъ Стрельцъ,

Лòвча — отъ Ловечъ,

Зѝмничъ — отъ Зимница;

Блàча (Невр.) — отъ Блатецъ;