Албански названия Василъ Миковъ Редакция, изследване и XML вариант Цветелиана Петкова Андрей Бояджиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София 30 март 2017

The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) License applies to this text.

The license was added for the print version of this text on August 2, 2016.

The CC BY 4.0 License also applies to this TEI XML file.

 Василъ Миковъ Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста<supplied>Уводна част</supplied> Христо Г. Данов София 1943
АЛБАНСКИ НАЗВАНИЯ

Въ най-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия отъ албански произходъ. Следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688/1690 г., много българи отъ Скопско, Тетовско, Дебърско, Гилянско, Кумановско и Гостиварско, заедно съ сърби изъ Косово-поле, напускатъ роднитѣ си огнища и се изселватъ на северъ отъ Дунава въ днешна Войводина — Срѣмъ и Банатъ, тогава австрийски владения. На мѣстата на обезлюденитѣ селища, било доброволно или по нареждане на турското правителство сѫ били заселени албански колонисти, които по-късно постепенно заематъ все по-обширни области по горното течение на Вардара и Морава.

Както всички народи, така и албанцитѣ сѫ видоизмѣнявали, осмисляли или напълно замѣняли старитѣ селищни и мѣстни названия съ такива отъ албански произходъ. Тъй като тѣзи крайща ми сѫ твърде малко познати и не съмъ ималъ възможность да събирамъ материали, то затова тукъ само за примѣръ ще бѫдатъ дадени нѣколко албански названия като: Për-korda = „подъ ридъ" до Цръни-връхъ (Ск.), Vorat Turčve = Турски гробища до Горно Сонье (Ск.), Džuri zi = „Черенъ камъкъ" до Малчище (Ск.), Škoza = Габеръ до Червена вода (Ск.) и пр.