ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПОНЯТИЯТА ЖЕНА, МОМА, МѪЖЪ И ПР.

По всички покрайнини се срѣщатъ, макаръ и по-нарѣдко, и названия, свързани съ имена изъ общественитѣ отношения, като жена, мома, момъкъ, мѫжъ, бабичка и пр.

Презъ срѣднитѣ вѣкове на северъ отъ Солунъ се споменува крепостьта Γυνηκοκάστρον, т. е. Женска крепость. Турцитѣ сѫ превели това име въ Аврàтъ-хисаръ, а българитѣ — въ Жèнско. Презъ турската епоха гр. Коприщица се е наричалъ още и Аврàтъ-аланъ, т. е. Женска поляна.

Интересно е, че отъ всички названия, които стоятъ въ връзка съ понятията жена, мома и пр., най-често се срѣщатъ такива, свързани съ девица, стб. дѣва, мома. Още презъ 13 в. нѣкѫде около Варна, често се споменува селището Девина, което безсъмнено едва ли ще е друго, освенъ съвременното преиначено по турски изговоръ с. Дèвня (Вар.). Известно е, че до селото се намиратъ голѣми извори, които легендата ще е свързвала съ девица, т. е. съ далеченъ споменъ за Марциана, по името на която и града, който се е намиралъ тамъ, както казахме, се е наричалъ Марцианополъ. Голѣми извори има и въ с. Дèвене (Врач.), както и до Дèвенци (Лук.), които имена все стоятъ въ връзка съ девица — мома. На тѣзи названия отговарятъ многобройнитѣ съвременни: Мòмина-клисура (Ихт.), Μòмина-баня до Хисаря (Пловд.), Μòминъ-градъ между Котелъ и Жеравна, Мòмина-стена до Кормянско (Севл.), Мòмина-могила надъ Ловечъ и до Каменица (Пан.), Мòмина-долина до Телишъ (Лук.), Мòминъ-кладенецъ до Дисевица (Плев.), Мòмина-скала до Дупница и надъ Бояна (Соф.) и пр. На горнитѣ наименования съответстватъ турск. Къзъ-хисаръ въ Търново и до Абтатъ (Добр.), Къзъ-кале до Бракница (Поп.), Κъзъ-бунаръ до Фотиново (Пещ.) и др. Подъ Колониитѣ при Панагюрище една мѣстность се нарича Фèтинци, а надъ Бистрица (Соф.) едни скали носятъ името Петрефетѝнъ, т. е. Момина скала. Всички тѣзи мѣстни или селищни названия, между другото, сѫсвързани съ чудни легенди, въ които главниятъ герой се явява момата, девицата.

Значителенъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ бабичка, между които тукъ ще изброимъ: Бàбинъ-градъ до Радотина (Ботевгр.), Бàбина-поляна, Бàбинъ-зѫбъ, стръмна скала въ Западна Стара-планина, която стърчи уединена въ срѣдата на едно равно плато и пр. Названията Дѣдовецъ, Дѣдино и пр. иматъ другъ произходъ.

Въ Витоша една мѣстность се казва Фращàне, което ще каже братски; една махла отъ Ябланица (Тет.) се нарича Брàтювецъ, а единъ отъ голѣмитѣ върхове на Срѣдна-гора — Братѝя.

До Оходенъ (Вр.) една мѣстность се казва Барбатѝнъ, отъ рум. bârbât — мѫжъ.