НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИЗЛОЖЕНИЕ НА МѢСТОТО НА СЛЪНЦЕ, СѢНКА, ВѢТЪРЪ И ПР.

Между другитѣ имена, често се срѣщатъ и названия, които стоятъ въ връзка съ слънце, сѣнка, вѣтъръ и пр.

Надъ Тетевенъ се издига една висока скала, която се нарича Патрахѝлъ, отъ гръцк. πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънце, т. е. слънчевъ камъкъ, свѣтълъ камъкъ, който се огрѣва най-напредъ при изгрѣването на слънцето. Въ Осоговската планина, надъ Бобошево (Дупн.), както и надъ Ломецъ (Троян.), има върхове съ името Рỳенъ, което значи червено-жълто, въ смисълъ, че при залѣзване на слънцето тѣзи върхове последни се освѣтяватъ и иматъ червено-жълтъ цвѣтъ. Все сѫщото значение има и Златовръ ́ хъ (Прил.).

Една наклонена мѣстность надъ Видраре (Тет.), която е изложена на слънцето се нарича Печòра, а до Езерово (Борис.) едно подобно мѣсто се казва Пърженàкъ. Все сѫщото значение има и старинното наименувание Присòй до Присово (Търн.) и др. На тѣзи названия отговаря турск. Гюндю ́ зъ-чешме до Галата (Варн.), Γюнелѝ (Златогр.) и др.

Противно на припекъ сѫ изложенитѣ на сѣнка мѣста, които сѫ известни съ названията Мъртвинàта или Мъртвѝца (Плѣв.) или съ стариннитѣ — Усòйна или Усòйка до Нановица (Тет.), Усòица (Соф.) и пр. Срещу тѣзи наименувания можемъ да съпоставимъ турск. Κỳза до Патрешъ (Търн.), до Татарево (Хаск.) и пр.

Най-голѣмъ е броятъ на названията отъ тази група, които сѫ изложени или закрити отъ вѣтъра. Въ Скопско една планинска верига се нарича Βѣтрѝла, до Смолско (Пирд.) има Βѣ ́ трοвица, до Криводолъ (Вр.) — Вѣ ́ трене, а до Лѣсковъ-долъ (Соф.) — Вѣ ́ търски-долъ. Все въ връзка съ вѣтъръ, който бучи можемъ да свържемъ и Боучинъ до Крушево, което се споменува въ една грамота отъ 14 в., както и Бýчинο (Г.-Джум.), Бýчино-дервентъ (Соф.), Студèно-Бýче (Ферд.) и пр. Названията на планинската височина Ρжàна въ Стара-планина, както и с. Ржàна (Пирот.) произхождатъ отъ стб. ржи, което значи рѣже, т. е. мѣсто изложено на силенъ студенъ вѣтъръ. Въ Видинско едно село се нарича Кошàва, по името на вѣтъра, който ма много мѣста се нарича кошава. На тѣзи названия отговарятъ турск. Εлѝ-дере — Вѣтренъ-долъ (Паз.), Елъ-тепе — връхъ на вѣтроветѣ, на буритѣ въ Пиринъ и пр. Последното название е турски преводъ на Перунъ (гл. стр. 174).

Запазенитѣ отъ вѣтъра мѣста сѫ известни съ името „заветъ" или турск. Чукýръ до Демирджили (Слив.), Чукỳръ-кьοй (Асен.) и пр.

До Долно-Паничарево (Н.-Заг.) една височина се нарича Ямурджà-баиръ, т. е. дъждовенъ връхъ, височина, на която най-често вали или се събиратъ дьждовнитѣ облаци.