Имена въ връзка съ пещери, пропасти, ями, вдлъбнатини и други подобни Василъ Миковъ Редакция, изследване и XML вариант Цветелиана Петкова Андрей Бояджиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София 30 март 2017

The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) License applies to this text.

The license was added for the print version of this text on August 2, 2016.

The CC BY 4.0 License also applies to this TEI XML file.

 Василъ Миковъ Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста<supplied>Уводна част</supplied> Христо Г. Данов София 1943
ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПЕЩЕРИ, ПРОПАСТИ, ЯМИ, ВДЛЪБНАТИНИ И ДРУГИ ПОДОБНИ.

Многобройнитѣ имена, давани отъ народитѣ живѣли по българскитѣ земи на различнитѣ образувания въ карстовитѣ и други терени, сѫщо така сѫ послужили и за наименувание на голѣмъ брой селища и мѣста. Тѣзи названия се срѣщатъ, главно, въ богатитѣ съ варовикови скали терени, гдето, именно, и преобладаватъ карстовитѣ образувания.

Най-характернитѣ образувания въ карстовитѣ области, както е известно, сѫ пещеритѣ. Въпрѣки че у насъ имаме много пещери, броятъ на селищата и мѣстата, свързани съ тѣхъ не е голѣмъ. А причината за това е, че повечето отъ пещеритѣ се наричатъ отъ околното население или само „пещерата", „печъ" или „дупката", или пъкъ носятъ имената на близкитѣ до тѣхъ селища, височини и пр. Презъ 14 в. едно село въ Тиквешко се е наричало Пещера, а днесъ имаме б (Рад.), Πещèрна (Тет.) и пр., които носятъ имената си отъ близкитѣ до тѣхъ пещериЗа произхода на името на гр. Пещера, гл. по-горе.. Въ западна България имаме Сỳхи-печъ до Д. Ломъ, или Попóви-печъ до Върбово (Бѣлогр.). Една пещера до М. Брѣсница и друга до кол. Нановица (Тет.) носятъ името Πещьтà. Врачанското село Дỳплякъ, носи името си отъ малкитѣ пещери или дупки въ скалитѣ надъ селото. Все въ връзка съ пещери стоятъ и названията на с. Ποнóръ (Соф.), както и Бърлòжница до Сливница (Соф.), които произхождатъ отъ стб. поноръ и брълогъ. До Котелъ една пещера носи старинното название Нирèцъ, отъ стб. нирьць, което значи пещера, поноръ.

На всички тѣзи названия отговаря турск. Μаарá, като: Маарá-гидикъ въ Стара-планина и пр.

Интересно е името на Врачанската р. Лèва, което произхожда отъ стб. левь, което значи малки пещери, ниши въ варовити скали, каквито действително има отъ дветѣ страни на рѣката изъ „Вратцата". До Кралевъ-долъ (Соф.) единъ долъ се казва Лèвия-долъ, а една ж. п. спирка въ Искърския проломъ носи името Лèвище. Все сѫщиятъ произходъ иматъ и на званията на с. Голѣмò Пéщене и съседнитѣ Горно и Мало Пéщене (Врач.), което значи пещера, ниша въ пѣсъченъ теренъ, стб. пещане.

Въ карстовитѣ терени се срѣщатъ и доста пропасти, нѣкои отъ които, споредъ народнитѣ вѣрвания сѫ толкова дълбоки, че дъната имъ не се виждатъ, затова ги наричатъ бездънни, като: Бездèница (Царибр.), Бездъ ̀ ни-пчелинъ до к. Нановица (Тет.) и пр. На тѣзи названия отговаря турск. Дипсѝзъ-гьолъ — Бездънно-езеро, дн. Езерово (Борис). По-малкитѣ и тѣсни пропасти сѫ известни съ имената ями или въртопи и отъ тамъ и названието на с. Въртóпъ (Царибр.)

Една пещера-пропасть до Дупни-връхъ (Вр.) се нарича Скръвенѝкъ, название, което има сѫщия произходъ, както и Скръвеница или Скравена (гл. по-долу). Тукъ ще споменемъ и р. Πродъ ̀ ница до Петроханъ.

Голѣмитѣ странични отвори на Деветашката пещера (Ловч.) сѫ ѝ дали старинното и отъ малцина познато име Οкнàта, т. е. отвора, прозорцитѣ.

Често въ варовититѣ скали се срѣщатъ по-голѣми или по-малки крѫгли вдлъбнатини, въ които се събира дъждовна вода, които населението нарича, съ малко употрѣбяванитѣ днесъ думи вапа, стб. вапьно или вѫбелъ, нарицателни послужили за наименувание на нѣкои селища и мѣста, като: Г. и Д. Βàпа (Дебърско), Вѫ ̀ па до Г. Желѣзна (Троян.), Βѫ ̀ пи въ Странджа, Βѫ ̀ питѣ до Дорково (Пещ.), Вѫ ̀ пата въ Странджа или Вѫ ̀ белъ (Ник. и Карл.), Вѫ ̀ бела до к. Нановица (Тет.), Вѫ ̀ мбелъ (Костурско) и пр.Въ Родопитѣ на голѣми крѫгли или квадратни камъни, пробити съ крѫгли дупки и поставени върху кладенци (бунари), се казва вѫбелъ. . Надъ гр. Пещера се намиратъ така нареченитѣ Ушàтови дупки, името на които произхожда отъ стб. оушлтъ, което ще каже котелъ, ведро, т. е. дупки подобни на ведро, на котелъ. Все сѫщото значение има и названието Иверке до Годечъ.

Плитки, почти крѫгли впадини въ карстовитѣ области, обградени отвсѣкѫде съ ниски възвишения, сѫ послужили за наименуванието Карлỳково (Лук., Смол. и Драм.), което не е отъ турски произходъ, а отъ старобългарски и днесъ е запазено въ руски езикъ подъ формата карлыкъ, съ значение на малко. За отбелязване е, че и тритѣ села съ горното название сѫ разположени въ широки и плитки впадини и то въ карстови терени.