СЪСТАВЪ НА ПОЧВАТА

Извънредно голѣмъ е и броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ състава на почвата.

За сега съ положителность не ни е известно нито едно название отъ тракийски произходъ, което бихме могли да приемемъ, че стои въ нѣкаква зависимость съ състава на почвата.

Гърцитѣ сѫ имали наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата, като напр.: Πέτρα, дн. гр. Петричъ, Πετροβοῦνος = Каменна могила и пр.

Безсъмнение и римскитѣ колонисти сѫ дали известенъ брой названия, които сѫ били въ връзка съ състава на почвата.

Старитѣ българи сѫ имали и сѫ ни оставили значителенъ брой наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата. Въ войнитѣ между Василия II и Самуила се споменува крепостьта Мелникъ; два вѣка по-късно, сѫщо така, въ войнитѣ между българи и византийци се споменува крепостьта Καμαινα, т. е. Каменна, която се е намирала не далечъ отъ Сливенъ.

Турцитѣ сѫ назовали, сѫщо така, много селища и мѣста, споредъ състава на почвата, като напр.: Ташъ-боазъ = Каменъ-проходъ въ Родопитѣ, Κаялѝ, дн. Раковски (Хаск.), Κумлỳкъ въ Сливенъ и пр.

Въ единъ документъ отъ 14 в. се споменува мѣсто Каменица, название запазено въ днешната область Кàменица, западно отъ Кюстендилъ. И днесъ имаме извънредно много селища и мѣста, които носятъ наименуванията: Κàменица (Пещ. и Пирд.), рѣка до Угърчинъ (Ловч.), или Кàменецъ (Плев.) и пр. На тѣзи названия отговарятъ споменатото въ типикона на Бачковския манастиръ мѣсто Πετριζός, както и съвременнитѣ Πетрѝчъ, съседно на Кàменица (Панаг.), погрѣшно писаното и изговаряно Петъ ̀ рчъ, вм. Петричъ (Соф.), Пèтревене (Лук.), Петъ ̀ рница (Плев.), Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.), Петрỳша до Видраре (Тет.) и до Скравена (Ботевг.) или романизираното Петришòръ до Костенецъ (Ихт.), което значи малко каменисто мѣсто и пр. На тѣзи имена отговарятъ турск. Τашчѝ (Разгр.), Ташлъ ̀ къ, Каялѝ — дн. Камено (Бург.) и пр. Много често нарицателното камъкъ влиза въ съставнитѣ части на други сѫществителни или прилагателни и се образуватъ собствени, като: Кàменъ-дѣлъ въ Витоша, Врàнъ-камъкъ до Петричъ (Панаг.), х (Б. Сл.), Ташъ-тепе, Ташъ-боазъ, Каялѝ-дере и пр.

Стръмнитѣ и по-високитѣ каменисти мѣста се наричатъ: Скаловѝтецъ, Мòмина-скала, Чèрната-скала или турск. Канарà-дере до Калугерица (Н. Паз.), или гръцк. Патрахѝлъ надъ Тетевенъ, Петрефетѝнъ (Момина-скала) до Бистрица (Соф.), Πетрỳсъ, връхъ съ голѣми камени блокове, между Витоша и Верила и пр.

Всички стръмни каменисти мѣста, кѫдето скалитѣ се рушатъ и образуватъ по-голѣми или по-малки сипеи носятъ имената: Μелà до Гостиля (Орѣх.), Мелò до Криводолъ (Врач.), Г. и Д. Μèлна (Рад.), р. Μелнà до Етрополе, Μèлникъ, Мелнѝкичъ, или по-точно Мелникица (Драм.), Бѣ ̀ лимелъ (Ферд.), Червèно-мèле до Павелско (Асен.), Костимя ̀ лъ до Лѣсковецъ, р. Мелнѝшка въ Странджа, Μелòветѣ до Баланово (Дупн.) и мн. др.

Въ Дебърско се намира известниятъ голѣмъ манастиръ Св. Иванъ Бѝгοръ, а не далечъ отъ Етрополе въ мѣстностьта Варовѝтецъ се намира манастирътъ Св. Богородица. И дветѣ горни названия: Бигоръ и Варовитецъ сѫ еднакви по значение и ще кажатъ мѣста богати съ бигоръ (туфъ), който камъкъ на много мѣста и днесъ изъ Родопитѣ, вмѣсто бигоръ се нарича варъ.

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня въ Скопско се споменува планина Мраморъ, название, запазено въ с. Мрàморъ (Соф.), Μрàмοренъ (Врач.), на което съответствуватъ турск. Мермèра до Еленинъ-връхъ въ Рила и пр.

По-голѣми или по-малки каменисти равнини или слабо наведени склонове се наричатъ или Кàмено-пòле (Б. Слат.), или Рудинàта или пъкъ сѫ известни съ турск. Κайрàка, Алàнъ-кайрàкъ (Бург.) и пр.

Кременнитѣ залежи или голѣмо количество кременни отломъци, които много често се срѣщатъ въ предисторическитѣ селища на каменномедната епоха, сѫ послужили за наименувание на доста селища и мѣста. Множеството кремъци отъ предисторическитѣ селища сѫ дали названията на Кремѝковци и Кремèница до Курило (Соф.), Кремéнната-могила до Бреница (Б. Слат.). На тѣзи имена съответствуватъ турск. Чакмàкъ-тепе до Г. Манастирица (Бѣл.), Чакмаклѫ ̀ -юртлу до Вазово (Испер.), Чакмàкъ-дере (Н.-паз.) и пр.

До София една низина се нарича Зèмляне, т. е. богата землена почва, за разлика отъ съседната пѣсъклива височина. Лепкавата черна почва се казва — Смолнѝца — мѣстность до Г. Косово (Севл.), а утаичната черна почва — Илта — до Мещица (Брѣзн.), отъ стб. илъ, тиня, утайка, които отгоговарятъ на турск. Карà-топракъ, което ще каже черноземъ.

Отъ хумозната почва сѫ добили названията си: Xỳмата (Лук), Умни-долъ до Перникъ и Умнището, хълмъ между Г. Раковица и Сгледници (Новосел.). На белезникавата хумозна почва дължатъ, сѫщо така, названията си много селища и мѣста, като: Бѣ ́ ла (Врач.), Бѣ ́ лене (Свищ.) и др.

Много селища и мѣста стоятъ въ връзка съ пѣсъкливата почва, като напр.: Пѣ ́ сченикъ, притокъ на Марица и притокъ на Тѫжа при Калоферъ или турск. Кумлỳкъ въ Сливенъ и до Несебъръ, Кумъ-гедикъ въ Родопитѣ и пр. До Тетевенъ единъ изворъ се нарича Зòльοвецъ, до Г. Бешовица има Зοлáшъ, а до Оходенъ (Врач.) — Золѝтѣ, което ще каже пѣсъкливъ, пѣсъченъ.

Златоноснитѣ люспици, каквито често се виждатъ изъ нѣкои долини или по височинитѣ на нѣкои планински или предпланински краища сѫ дали имената на градеца Златѝца, на единъ планински дѣлъ между Кратово и Доброво (Крат.), на една височина надъ Гаганица (Берк.) и пр. Съответнитѣ турски названия сѫ: Алтъ ̀ нъ-дагъ, Алтъ ̀ нъ-дере и пр.

Отъ малкитѣ охлювчета, наречени у старитѣ българи раковини, които се съдържатъ въ нѣкои почви или варовити скали сѫ добили наименуванията си Г. Рàковица (Новос.), Рàковица, изчезнала срѣдновѣковна крепость между Г. Бѣлово и Момина клисура, Рàковъ-долъ до Бовъ (Соф.) и пр.

До Жеравна (Котл.) има мѣстность, наречена Сòлище, т. е. почва, която съдържа соль. На това название отговорятъ: Слàна-бара (Вид.), Слàнище до Алдомировци или турск. Тỳзла, Тузлỳкъ, както и рум. Шаратýръ = sârâturos до Годечъ. (Ср. и стр. 184).