ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВЪНШЕНЪ ВИДЪ
Твърде голѣмъ е и броятъ на селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ тѣхния външенъ видъ, като остро, тѫпо, голо, плешиво и пр.
Още Арианъ споменува за едно мѣсто до Черно-море, наречено Плешивото устие. — Ψίλον, а Прокопий между другитѣ крепости изъ Родопитѣ споменува и за крепостьта Ταυροκεφάλιον — Бикова глава.
И презъ срѣднитѣ вѣкове често се срѣщатъ названия, които стоятъ въ връзка съ външния видъ на мѣстото. Скилица презъ X в. споменува въ Стара-планина мѣстото Клидионъ — Κλειδίον, което значи ключъ — Κръстèцъ, т. е. мѣсто гдето се пресичатъ две височини. По-късно въ войнитѣ между българи и византийци, въ източна Стара-планина се говори за крепостьта Гологледъ, т. е. височина, която е гола. Все презъ сѫщото време срѣщаме и името на крепостьта Голое, която се е намирала непосрѣдствено до каменистия и безлѣсенъ връхъ Γòлешъ, с.-и. отъ Комàрево (Карн.). Въ единъ документъ отъ 13 в. въ Скопско се споменува мѣстото Плѣшъ, т. е. Плешиво, Плешивецъ.
Отъ всички мѣста, които дължатъ имената си на външния видъ, най-често се срѣщатъ такива, свързани съ остро, като: Οстрèцъ (Троян.), Остреница до Лешница (Лов.), Острѝца до Лѫжене (Пирд.) или Остъръ-камъкъ (Харм.), Остра-могила до гр. Бѣла и въ Стара-планина надъ Троянъ и пр. На тѣзи наименувания отговарятъ турск. Сиврѝя надъ Дупница, Сивриджà, Сиврѝ-тепе и пр.
Противно на остро е тѫпо, прилагателно, което заедно съ нѣкои нарицателни образува сложни наименувания отъ турски произходъ, като напр.: Тасъ-тепе, дн. Чукарка (Айт.) и пр.
Единъ отъ върховетѣ на Стара-планина, който е подобенъ на купенъ се нарича Купèна. Единъ отъ високитѣ върхове въ западна Стара-планина, както и единъ връхъ надъ Арда въ Родопитѣ, се наричатъ Κοмъ, име запазено и днесъ въ руски езикъ съ значение на купъ, купенъ. Все сѫщото значение има и названието Стифàръ, връхъ въ Родопитѣ, което ще каже купъ, купенъ. Въ западнитѣ български земи има Стòгοва-планина, което име произхожда отъ стб. стогъ = купь. Единъ другъ връхъ въ Стара-планина се казва Балвàнъ, а една височина до Панега (Лук.) носи името Боловàница, което пъкъ значи малъкъ купъ. На последнитѣ названия отговаря турск. Πилафъ-тепе въ Кушница-планина, който връхъ е подобенъ на купчина оризъ. Името на с. Брỳсенъ (Тет.) произхожда отъ брусъ, въ смисълъ на буца пръсть, на което отговарятъ доста разпространеното название отъ турски произходъ — Топъ-курѝя до Лѫжене (Пирд.), Г. Желѣзна (Троян.) и др. Най-високиятъ връхъ въ Стара-планина, който наподобява на юмрукъ, се нарича Юмрукъ-чалъ.
До Лютибродъ (Вр.) се намиратъ така нареченитѣ Лѝтри, успоредни и отвестни скали, подобни на литри на кола. Източната часть на Стара-планина до скоро бѣ известна съ турското име Чатàлъ-балканъ, т. е. разклонена планина, а една височина до Бутово (Търн.), поради това че наподобява на сѣдло, се казва Чатàлъ-тепе, название, коета носятъ още доста много други естествени или изкуствено насипани височини
и могили. На тѣзи турски наименувания отговарятъ нѣколко хубави, почти забравени български имена, като: Расовàтецъ въ Севлиевската-планина, Сохàче (Сл.), което точно значи раздѣлено въ единъ край, село заселено по дветѣ страни на едно езеро, Сохàя надъ Годечъ, които произхождатъ отъ стб. соха, Рàзкòла до Г. Желѣзна и пр.
Нискитѣ или по-високи мѣста при завоитѣ на рѣкитѣ,обикновено се наричатъ Лѫкàтникъ (Соф.), Лѫкàтница до Говедарци (Сам.), Лỳковитъ, Лỳково (Соф.). и пр., коитó произхождатъ отъ стб. лѫки = кривина. Много по-чести, обаче сѫ названията, въ които нарицателното лѫка влиза въ съставнитѣ части на сложни собствени имена, като Криволàкъ на Вардара. Все сѫщото значение иматъ и Криводòлъ (Врач.), Крѝвградъ до Карашъ (Врач.) или турск. Ирѝ-дере, Ирѝ-хисаръ до Шереметъ (Тутр.), Егрѝ-паланка (Крива-паланка) и пр.
Голитѣ и безлесни части на нѣкои отъ планинскитѣ или предпланински върхове сѫ послужили и за наименуванията: Голàкъ (Ихт.) или Γòлешъ до Комàрево (Карн.), както и Γòло-бърдо до Радомиръ, Гòла-глава до Чуковецъ (Рад.) и мн. др. На тѣзи названия отговаря излѣзлото вече отъ употрѣба име Сàдина (Поп), съ значение на голо, полегато мѣсто или перс. Банишòръ, махла отъ София и село въ Брѣзнишко, което значи голо мѣсто, кѫдето нищо не расте. Почти сѫщото значение иматъ и Спàнчево (Сил.) или побълг. Спанчѝца, голъ хълмъ съ пасбище до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ гръц. σπάνος, което значи голо.
Най-високитѣ, заоблени и голи части на нѣкои планински върхове, склоноветѣ на които
сѫ обраснали съ гори, обикновено се наричатъ Лѝсецъ, връхъ въ Срѣдна-гора надъ Панагюрище, до Гложене (Тет.), до с. Лѝсецъ (Ловч.) и т. н. Сѫщото значение е имало и названието на изчезналото село Плящо̀вo до Глава Панега (Лук.), както и стариннитѣ наименувания Πлешѝвецъ (Бѣлогр.), Πлешѝвица въ Котленската планина, Плешѝва до Габра (Ихт.) и мн. др. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Сакàрка надъ Староселъ (Пловд.), Сакàръ-планина, Сакàръ-балканъ или Келъ-тепе и мн. др. Въ Шуменско едно село се нарича Кьосе-Базиргя̀нъ, т. е. Безбрадъ търговецъ.
Обратно на Лисецъ сѫ множеството наименувания, свързани съ собственитѣ — Кѝтка или Кичерà до Д.-Бешовица (Врач.). Често малкитѣ могили, обрастнали съ дребенъ шубракъ се наричатъ Космàтица — до Староселъ (Пловд.), височина на Веслецъ надъ Каленъ (Вр.) или Рòшава Драгана до Елхово (Ст. Заг.), Рòшава-могила до Брѣзово (Пловд.) и т. н.
По особения видъ на растителностьта, една мѣстность до Коприщица и една махла отъ Г. Уйно (Кюст.) се наричатъ Крецỳлъ, отъ рум. crețul = кѫдравъ.
Надъ Крапецъ (Соф.) една височина се нарича Богà-глàва, а единъ връхъ до Белица (Св. Вр.) носи името — Богьòвица, названия които произхождатъ отъ нарицателното бога, което значи бикъ, бикова глава. Надъ Поганово (Царибр.) се намира планината Зỳберъ, което произхожда отъ зѫбъ, а при Арабаконашкия проходъ, едно турско укрепление, подобно на звезда, се нарича Илдѫзъ-табия.
До Оризово (Чирп.) единъ голѣмъ изворъ обграденъ съ голѣмъ камененъ крѫгъ, който
има видъ на халка, и затова се нарича Халкà-бунаръ. На това название отговаря Скрѝптенецъ, отъ стб. скрипа, което ще каже халка. Интересно е и областното название Πòлогъ, стб. пологъ, което значи завеса, перде.
Интересно е и името на в. Веженъ въ Стара-планина, което може да се свърже съ стб. вѣжа, и значи кула, шатра. И действително този връхъ, както и турс. Чадъ̀ръ-тепе въ Рила, отдалечъ наподобяватъ на шатра, ниска кула.
Въ Видинско едно село, което лежи въ една дълбока котловина, подобна на торба, се нарича Φỳнденъ, отъ гръцк. φοῦνδα = торба.