ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ ЦВѢТЪ — ЧЕРНО, БѢЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО, СИНЬО, СВѢТЛО, МѪТНО, БИСТРО И ПР.

Извънредно много сѫ и селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ понятието за цвѣтъ. Всички наименувания отъ този видъ, можемъ да раздѣлимъ на две главни групи — едни отъ които въ действителность притежаватъ нѣкой по-опредѣленъ цвѣтъ или наподобаватъ на нѣкой цвѣтъ и други, въ които прилагателнитѣ — бѣло, черно, зелено, бистро и пр. иматъ преносно значение.

Несъмнено тракитѣ ще да сѫ имали селищни и мѣстни названия, които сѫ стояли въ връзка съ цвѣтъ, но за съжаление до насъ сѫ стигнали само едно или две, и то не така сигурни такива наименувания, между които тукъ ще споменемъ; Timacus, дн. Тимокъ, което име е отъ тракийски произходъ и значи черна, въ смисълъ на тъмна „Мѫтна рѣка".

Гърцитѣ сѫ имали много мѣстни и селищни названия, които сѫ произхождали отъ особения цвѣтъ на околната мѣстность. Херодотъ нарича днешния Сарорски заливъ Μέλας κόλπος, т. е. Черенъ, Мѫтенъ заливъ, а Скилаксъ говори за Λευκή Ακτή, т. е., Бѣли-брѣгъ, който се е намиралъ на европейската часть на Мраморно-море.

Римскитѣ колонисти сѫ наименували нѣкои селища, а може би и мѣста, споредъ цвѣта на околния теренъ или споредъ цвѣта на бележита сграда.

Прокопий споменува нѣкѫде около Силистра крепостьта Μαυρόβαλλε, което ще каже Черенъ окопъ, Черенъ валъ.

Старитѣ българи сѫ назовали и сѫ ни оставили значителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ цвѣтъ като напр.: — Зелениградъ Зеленград, Зеленград , Бѣлградъ, Черно-море, Червенъ Плвд., Рс. и пр.

Турцитѣ въ това отношение, безспорно при този видъ наименувания, държатъ първо мѣсто. Между многобройнитѣ названия ще споменемъ: Кара-топракъ, Кара-гьолъ, Акче-клисе, Гьокътепе, Сарѫ-яръ и т. н.

Отъ всички названия свързани съ цвѣтъ най-чести сѫ тѣзи, които стоятъ въ връзка съ прилагателното черно, което въ по-рѣдки случаи се срѣща като самостоятелно собствено име, какъвто е напр. случая съ Вѫгарèцъ, стб. ѫгрѧ = черно, изворъ до Панагюрище, Чернàки до Павелско (Асен.) или Маврòги до Перущица и до Колена ( Ст. Заг.), което идва отъ гръцк. μαυρόγη и значи черноземъ. На горнитѣ названия отговарятъ стб. Смолнѝца до Мещица (Брѣзн.)Името на Смолско и Смоляновци (Ферд.) иматъ другъ произходъ. и още по-стариннитѣ названия: Гàлата (Тет.)Названието на Галата (Варн.) и кварталъ въ Карнобатъ и пр. сѫ пренесени отъ Цариградската Галата., Гàлатинъ (Врач.), Γàличе и Γàлοвο (Орѣх.), Γàла до Γ. Желѣзна (Троян.), може би, и Гàличникъ и пр., които наименувания, сѫщо така, иматъ значение на Черна пръсть, Черна почва.

Много по-често, обаче, прилагателното черно влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Чèрна-гора (Ск) и до Шарлия, Чèрни-връхъ въ Витоша, Чèрна-вода до Блъсничево (Лук.), Чèрната-скала въ Осоговската планина и пр., на които сьотвестватъ турск. Карà-тепе, Карà-баиръ, Кара-дагъ, Карà-орманъ, Карà-кая и пр.

Не далечъ отъ Джулюница (Г. Орѣх·) една скала се нарича >Карапèтра, отъ турск. кара = черно и гръцк. πέτρος = скала, камъкъ.

Все въ връзка съ черно, и то въ смисълъ на тъмно, мрачно, можемъ да отбележимъ значителенъ брой наименувания. Освенъ Тèмната-дупкадо Карлуково (Лук.) и Търговище (Бѣлогр.), Тèмна-гора и до нея Чумèрна въ Сливенската планина, имаме още Потемнишкο до Заветъ (Айт.), което въ руския езикъ се срѣща подъ формата потемнятъ, Μъ̀рчевο (Ферд.), което значи гѫста, тъмна гора, въ която слънцето не се вижда и Чирѝково (едната половина отъ Садовецъ, Лук.), което точно означава непроходима, гѫста гора. Все сѫщото значение иматъ имената на Смѣ̀дοвο (Шум.) и Смѣ̀довица. Единъ върхъ отъ Стара-планина се нарича Мургàшъ, една планинска верига до Трънъ носи името Мỳргевица, единъ геранъ до Борованъ (Б. Слат.) се казва Мỳргенецъ, а до Типченица има Мỳрджовецъ. Горнитѣ названия, както може би, и Мурсàлица, планинска верига въ Централнитѣ Родопи, западно отъ с. Мугла (Дев.), произхождатъ отъ прилагателното мурго, което значи тъмно, тъмно-черно. На тѣзи названия отговарятъ турск. Каранлѫ̀-маара = тъмна пещера, както и турск. форма на гръцк. Ница => Нѝдже, планина която се издига надъ областьта Мъгленъ.

Много рѣки, по цвѣта на водата, се наричатъ Μѫтнѝца — до Краводеръ (Врач.), Мѫтница до Дорково (Пещ.) или съ турск. Буланлъ̀к — д о Мадара (Шум.) и пр.

Множество сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ естествения бѣлъ цвѣтъ на почвата, на нѣкоя бележита постройка, както и на бистрия цвѣтъ на водата на нѣкои рѣки и потоци. Презъ 14 в. до гр. Крушево се споменува Бѣла Цръква, а днесъ имаме гр. Бѣ̀ла Варн., Рс. и села въ Врачанско и Сливенско, Бѣлене (Свищ.), Бѣлѝна до Бѣла-черква (Търн.), Бѣлѝна до Брѣзе (Соф.), Беляновецъ до Деветаки (Ловч.) и до Хановетѣ (Тет.), Бѣлà до Орѣхово (Асен.), които дължатъ имената си на белезникавата почва. Другъ е произходътъ на названието на с. Бѣлοвο (Паз.), което име е букваленъ преводъ отъ често споменуваниятъ презъ срѣднитѣ вѣкове, епископски центъръ - Лефке (Λευκή), име запазено въ две села въ Свиленградско.

Много по-чести сѫ названията, въ първата съставна часть на които влиза прилагателното бѣло, като: Бѣла-вода (Ник.) до Блъсничево (Лук.), и до Дрѣнокъ (Кум.), Бѣла-черква (Търн.) и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ доста разпространенитѣ турски — Акъ-су (Бѣла-вода), Акчà-клисе (Бѣла-черква), Акъ-паланка (Бѣла-паланка), Акъ-бунаръ, (Бѣлъ кладенецъ) или рум. Унио Алба до Видинъ и пр.

Още въ 13 в. въ Бабуна се споменува Бистрица, а днесъ броятъ на названията свързани съ бистра, чиста и бързотечна вода, за разлика отъ мѫтна вода, е извънредно голѣмъ, като напр.: Бѝстрица (Соф., Дупн.), Бѝстрецъ (Врач.), Бистрѝлица (Берк.), Бистрàница до Върбовка (Севл.) и мн. др.

Въ извънредно голѣмъ брой названия, прилагателнитѣ бѣло и черно сѫ дадени въ преносно значение. Още въ ранна историческа епоха, старитѣ народи сѫ наричали дн. Чèрно-море — Πόντος Ἄξεινος, т. е. „негостоприемно море", което е народна етимология отъ иранското axšæna = тъменъ. По-кѫсно когато гръцкитѣ кораби плували свободно по него, то било наречено Πόντος Ἔυξεινος, т. е. „гостоприемно". Всички народи наричатъ това море Черно.

Днесъ въ планинскитѣ и предпланински области, множество рѣки или притоци на по-голѣмитѣ рѣки носятъ имената: Чèрни-Искъръ и Бѣ ̀ ли Искъръ, Черни-Витъ и Бѣли-Витъ, Черни-Осъмъ и Бѣли-Осъмъ, Черни-Лοмъ и Бѣли-Лοмъ, Черна-Места и Бѣла-Места и пр. Тукъ прилагателнитѣ „бѣло" и „черно" сѫ дадени въ преносно значение, като съ „черно" се означава неблагоприятно, непристѫпно мѣсто, а съ „бѣло"—благоприятно, лесно проходимо. И действително долинитѣ, презъ които протичатъ Черни Искъръ, Черни Витъ, Черни Осъмъ и пр. сѫ тѣсни, стръмни, неудобни, неблагоприятни за преминаване и напротивъ, долинитѣ на Бѣли Искъръ, Бѣли Осъмъ и пр. сѫ по-широки, по-удобни, проходими, затова и въ тѣхнитѣ долини се намиратъ и планинскитѣ проходи. Все въ смисълъ на неблагоприятни, трудно-проходими долини стоятъ и названията Чèрни-долъ до Смолско (Пирд.), Чèрна, притокъ на Вардаръ, Чернèлка, дѣсенъ протокъ на Витъ и тѣсна долина до Романъ (Врач.), Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и пр. Рѣката Чèрна протича презъ една непроходима, незнайна и „пълна съ тайни" область, известна още въ първата грамота на Василий II отъ 1019 год. подъ името Морѝово ΜερίχοραПогрѣшно въ учебницитѣ и понѣкога вестницитѣ се пише Мариово, като произходътъ на названието се обяснява отъ новоскованата легенда за нѣкоя си Мара.. Последното име, както и названието на пещерата Мòровица до Гложене (Тетев.) иматъ значение на тъмно, въ смисълъ на страшно, мѣсто въ което попадне ли човѣкъ ще умре, ще бѫде уморенъ, стб. моръ = смърть.

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ зеленина, която се дължи на зеления цвѣтъ на растителностьта, като: Зеленѝкавецъ въ Стара-планина подъ Троянския манастиръ, Зеленѝково (Скопско) и др. По-често прилагателното зелено, заедно съ нѣкои нарицателни, образува сложни собствени названия, като напр.: Зелèниградъ (Трънско) и западно отъ Бѣлоградчикъ, Зелèна-глава до Петроханъ и пр.

Днешното название на Червèнъ (Рус.) е известно като епископски центъръ още презъ срѣднитѣ вѣкове, име, което носи и едно село въ Асеновградско. Все сѫщото значение има и Червѝлище до Желенъ (Соф.). На тѣзи наименувания отговаря Κòкино, отъ гръцк. κόκκινος = червено до Перущица или пославяненото — Κòкиница, червеникава могила до Бистрица (Соф.). По-често прилагателното червено стои предъ нарицателни, съ които образува собствени имена, като: Червèна-могила до Върба (Рад.), Червèна-вода (Рус.), Червèнъ-брѣгъ (Лук. и Дупн.), Червèната-скала въ Перистеръ, Червèно-меле до Павелско (Асен.), Червèната-черква до Пастуша (Пловд.) и т. н.

На много мѣста, особениятъ червеникавъ цвѣтъ на скалитѣ, които легендата свръзва съ нѣкои събития, се наричатъ обикновено Къ ̀ рваветο — до Девинъ или Къ ̀ рвава стена до Устово (Смол.) и пр.

Надъ Сливенъ се издигатъ Синитѣ-камъни, на което название отчасти отговаря Гьокъ-тепе въ Родопитѣ, което ще каже Небесно-синъ връхъ. Все въ връзка съ синкавия цвѣтъ на водата имаме още и Сѝни-виръ въ Медвенската рѣка (Котл.), до Б. Слатина и пр.

Въ връзка съ жълтеникавия цвѣтъ на почвата стоятъ и названията Жъ ̀ лтата-скала въ Рила или турск. Сарѫ ̀ -яръ до Александрово (Ловч.).

Надъ Дѫбница (Прил.) единъ връхъ се казва Златовръ ̀ хъ, съ значение на височина, която при изгрѣването или залѣзването на слънцето има златистъ цвѣтъ. На това название отговарятъ множеството върхове съ името Ρỳенъ, въ Осоговската планина, надъ Бобошево (Дупн.), и надъ Ломецъ (Троян.), които при залѣзване на слънцето иматъ руенъ, т. е жълточервеникавъ цвѣтъ. Отчасти, сѫщото значение има и названието на една висока, отвесна скала надъ Тетевене, която се нарича Патрахѝля, което значи слънчевъ, свѣтълъ камъкъ, т. е. скала, която най-напредъ се огрѣва отъ слънцетоМножеството названия отъ турски произходъ, като Алтънъ-чаиръ, Алтънъ-тепе и пр. иматъ друго значение.. Тукъ трѣбва да споменемъ и хубавото и съдържателно име Огрèякъ, съ което се нарича единъ връхъ въ Плачковица-планина.

До Бачево (Разл.) се намира Пѝсаната цръква, т. е. църква съ изображение. На това име отговаря спомената презъ 17 в. отъ Хаджи Калфа нѣкѫде изъ Търговишко — Аладжа-клисе — шарена църква или известниятъ Аладжà-манастиръ — Шаренъ манастиръ до Варна. Днешното село Брѣзово (Пловд.) по-рано се е наричало Абрашлàре, което сѫщо значи шарено, название което по-скоро произхожда отъ брѣза, която, както се знае, има бѣла кора, съ голѣми черни петна.