Названия въ връзка съ количество Василъ Миковъ Редакция, изследване и XML вариант Цветелиана Петкова Андрей Бояджиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София 30 март 2017

The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) License applies to this text.

The license was added for the print version of this text on August 2, 2016.

The CC BY 4.0 License also applies to this TEI XML file.

 Василъ Миковъ Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста<supplied>Уводна част</supplied> Христо Г. Данов София 1943
НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ КОЛИЧЕСТВО

Не е малъкъ и броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ количество или броя на единъ или нѣколко предмети, като дървета, кладенци и пр.

Херодотъ споменува нѣкѫде по долна Струма едно мѣсто наречено Деветь пѫтища. На мѣстото на единъ по-старъ градъ, който се е намиралъ до устието на Струма, гърцитѣ въздигнали другъ градъ, нареченъ Амфиполисъ, което значи двоенъ или два, единъ върху другъ града. Римлянитѣ, по броя на тритѣ хълма на които е билъ издигнатъ стариятъ Филипополисъ (дн. Пловдивъ), нарекли града Тримонциумъ = Трихълмие. Днешниятъ градъ Битоля, освенъ Пелагония, презъ римска епоха се е наричалъ още Τрιπολῖτις = Триполисъ, т. е. Триграденъ. Юстинианъ основалъ нѣкѫде изъ днешно Кюстендилско градъ, който билъ нареченъ Юстиниана Прима т. е. Първа Юстиниана. Срѣдновѣковниятъ Дидимотихонъ (Димотика) носи името си отъ двойната крепостна стена, съ която е билъ обграденъ града Кацаровъ Г. и Дечевъ Д. Извори за старата история и география, стр. 107..

Въ апокрифното известие на пророкъ Исая се казва: И тьи царь сьтвори .р. могьіл въ земли блъгарстѣи: тъгда нарекоше име емꙋ .р. могили царь и бѣше .р҃. могилъ въ царьство его

Не отговарятъ ли тѣзи 100 могили на Кедриновитѣ ἐκατὸν βουνοί „Стохълмие", което той споменува въ България презъ войната съ печенегитѣ между 1048—1053 г. и дали това се отнася до днешния Дели-Орманъ или нѣкоя друга покрайнина, това за сега остава неизвестно.Споменик, II р. II, стр. 594.

Презъ срѣднитѣ вѣкове клисурата по Крива-рѣка, която минава презъ Крива-паланка, у византийцитѣ се е наричала Сарандопорисъ, т. е. Четиредесеть брода, което турцитѣ превеждатъ на Къркъ-гечитъ. За това име ни напомня с. Кръкня (Кривопал.).

Днесъ у насъ могатъ да се изброятъ следнитѣ названия въ връзка съ количество: Μοноспѝтово — Еднокукево (Струм.), Сѝнгуръ, изворъ до Пелишатъ (Плев.) и Сингỳря до Владиково (Асен.), които значатъ самъ, отъ лат. singuli, Две-могили (Рус.), Чатàлъ-тепе (Двойна могила до Ямболъ), Три-кладенци — Ючъ-бунаръ, Три Уши, Троекръсти (Прил.), Четѝрци и близкото до него едноименно село Κàтрище (Кюст.), отъ лат. quatuor, Бешъ-бунаръ — Петь-кладенци, Седемтѣ-̀езера или Еди-гьолъ въ Рила ,Седемтѣ-мοгили до Урбабинци (Вид.), Деветтѣ-мοгили до Добралево (Орѣх.), Кръкъ-юклеръ — Четиридесеть могили до Плиска (Н.-паз.), Четѝридесеть извора до Молдава (Асеновгр.), Сърандѝлица до Расникъ (Брезн.), Бинъ-кьой (Елх.), сега изчезнало село и пр., както и Кръ̀къ-гчитъ-су въ Дервента ю. и. отъ Търговище или Кръ̀къ-гчитъ въ Надърския дервентъ и пр. До Строево и Пастуша (Пловд.) има Чèститѣ могили. Една мѣстность до Еремия (Кюст.) се нарича Станци, стб. станица, което значи стадо, а до Лешница (Ловч.) има мѣстность — Кертèлде, може би отъ украин. керделъ = часть отъ стадо овце.