ГЛАГОЛНИ СѪЩЕСТВИТЕЛНИ
Между многобройнитѣ и разновидни селищни, мѣстни и рѣчни названия, доста разпространени сѫ и наименуванията, които стоятъ въ връзка съ глаголни сѫществителни. И не е безинтересно да се отбележи, че много по-голѣма часть отъ тѣзи названия сѫ отъ славянски, и по-малко — отъ чуждъ произходъ, като напр. Бъ̀рзина ,Въртèшница, Клокòтница, Прòгледъ, Вѝденица и пр.
Както всички народи, така и тракитѣ сѫ имали названия, които сѫ стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, какъвто е напр. случаятъ съ Στρυμών, дн. Струма, отъ корена stru, съ значение на тека.
Гръцкото име на Созополъ значи градъ на спасението.
И старитѣ българи сѫ давали, много често названия, които ск стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, съ една часть отъ които ще се запознаемъ по-долу.
Въ грамотата да Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣсто Сливщица, т. е. мѣсто гдето се сливатъ две рѣки. Отъ сѫщиятъ произходъ сѫ и имената на гр. Слѝвенъ, Слѝвница (Соф.), както и на Свòге (Соф.), заселено на мѣстото гдето Искрецката рѣка се влива, свежда въ р. Искъръ и Свòде (Ботевгр.), което се намира на мѣстото гдето р. Бебрешъ се втича въ р. Малки-Искъръ.
Въ Родопитѣ една височина съ едноимененъ връхъ се нарича Сю̀ткя , а въ Мориово има
Сòтка, имена които произхождатъ отъ
сътъка = стичамъ, т. е. височини отъ които се стича вода.
Въ Ботевградско едно село се нарича Скравèна. Това село по-рано се е намирало на 2 1/2 клм. северно отъ сегашното си мѣсто, въ началото гдето р. Бебрешъ навлиза и се скрива въ тѣсниятъ проломъ между стръмнитѣ скалисти височини. Сѫщиятъ произходъ има и названието Скръвенѝца до с. Карлуково (Лук.). Това е една малка затворена долина, отъ северната страна на която изъ една цепнатина — пещерка, извира вода въ видъ на малко водопадче и следъ като протече на открито около 40 крачки се спуска отъ една скала и се скрива въ по-широка отначало, и доста тѣсна навѫтре, пещера. Тази вода протича подъ земята около 12—15 клм., и подъ името „Черната вода" извира непосрѣдствено до шосето надъ, с. Блъстичево (Лук.). Все сѫщото значение иматъ и Скръвенѝкъ до Гинци и Скриенѝца, притокъ на Яденица въ Чепинското корито.
Единъ отъ лѣвитѣ притеци на р. Искъръ въ Стара-планина, се нарича Пробòйница, отъ гл. пробивамъ, промушвамъ.
Врачанската рѣка Лева надъ с. Криводолъ (Врач.), преди влизането ѝ въ Ботỳня, се нарича Въртèшница, поради това че на това мѣсто прави много завои.
Името на известното още презъ 1230 год. село Клокòтница (Хаск.), както на с. Κлòкοтъ Гилянско, Клокотѝшъ надъ Годечъ и Κлοкòтина, стръмна долина до Момина Клисура (Ихт.), произхождатъ отъ клокоченето, стб. клокотати, шуменето на изворитѣ или близкитѣ около тѣхъ, рѣки.
На името Скакàвица въ Рила и Скочѝ-виръ (Бит.) отговаря турск. Сучурỳмъ до Карлово, което значи падаща, скачаща вода.
Една мѣстность — седловина до Етрополе, се нарича Пàдешъ, съ което име е известно и едно село въ Горно-Джумайско, название, което значи пропаднала, по-ниско лежаща почва или мѣсто отъ околния теренъ.
Една височина надъ Чирпанъ се казва Γьοзъ-юкъ, друга височина надъ Турия (Каз.) се нарича Гьозъ-тепе, а българитѣ-мохамедани наричатъ, известния връхъ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ още и Вѝденица, който връхъ се вижда отъ всѣкѫде и отъ който се вижда догдето очитѣ стигатъ. На тѣзи имена, отчасти, отговарятъ турск. Бàкаджицитѣ, т. е. височини отъ които се вижда, както и Небèтъ-тепе въ Пловдивъ. Последното название по-скоро има значение на наблюдателна височина.
Малко по-друго е значението на Погледèцъ и Издàй-глава до М. Върбовникъ (Дупн.), на които отговаря турск.
Гюдю̀къ-тепе въ Стара-планина, т. е. височини, които едва се провиждатъ, които сѫ скрити между множество по-високи върхове.
Едно малко планинско селце, сгушено въ дъното на една малка долина, гдето то едва се вижда, проглежда се нарича Прòгледъ (Асен.)· Напълно сѫщото значение иматъ и Прòгледецъ въ Сливенската планина, както и названието на дветѣ села Г. и Д. Озѝрово (Берк.), които сѫ разположени въ една дълбока долина, въ която тѣ едва се виждатъ, едва се прозиратъ. Отчасти на горнитѣ имена съответстватъ Глỳхи камъни въ Родопитѣ, както и пославяненото име на Сỳрдулица отъ лат. surdus = глухъ, т. е. отдалечени, затънтени мѣста.
Тетевенското село Глòжене
Названието на Орѣховското село Гложене, произхожда отъ глогъ. е разположено на д. брѣгъ на р. Витъ, въ една тѣсна долина, между високи планински вериги, северниятъ и южниятъ край на която се разширяватъ. Въ тази дълга около 16 клм. долина, почти денонощно презъ цѣлата година духа вѣтъръ, нощно време отъ горе надолу до къмъ сутриньта, а следъ обѣдъ отдолу нагоре. Шумътъ отъ вѣтъра примѣсенъ съ неспирното бучене на бързотечния Витъ въ тѣсната долина около селото, създаватъ особенъ шумъ, на който и днесъ въ Хърватско казватъ gložno, gležno, = шумя, шумулене. Трѣбва да изтъкнемъ, че Гложене е сѫществувало като значително селище и крепость още отъ преди падането ни подъ турцитѣ, и то безъ съмнение, подъ сѫщото име. Названието на близкото село Шỳмнене е преводъ, направенъ отъ първитѣ заселници, дошли презъ 17 в. отъ Гложене и други околни селища. Сѫщиятъ произходъ има и Шумнàтица въ Рила
Може би и името на гр. Шуменъ ще да е отъ сѫщиятъ произходъ.. Все сѫщото значение иматъ и названията на с. Бòбошево (Дупн.) и Бòбοшъ до Банки (Соф.), отъ боботи = bobošit.
Името на планинския градъ Тèтевене произлиза, отъ вече рѣдко употрѣбяваната дума тетиво, стб. тѧтива, която значи проточено, опънато, изтеглено. И действително, цѣлата долина на р. Бѣли Витъ, въ която е заселенъ града Тетевене между високитѣ планински склонове, изглежда като проточена, опъната лента. Сѫщото ли значи и Тетово, това мѫчно може да се установи, тъй като споредъ документитѣ отъ 13—14 в., името на този градъ срѣщаме подъ формата
Хтѣтово. До Панагюрище едно проточено бърдо се нарича Τèтοво-бърдо.
Наименуванието на Прàвецъ (Ботевгр.), и махла до Свидня, (Соф.) и Прàвъца до Павелско (Асен.), произлизатъ изъ рѣдко употрѣбяваната изъ нѣкои мѣста отъ Родопитѣ дума прàвъцъ, стб. правьцъ, което значи вървя по най-краткия, най-прѣкия пѫть.
Бѣгуновци (Трънско), стб. бѣгоунъ, значи бѣжанци. Οтъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бѣглèшъ (Плев.), като и Бѣжане — Имренчево (Пресл.).
Стрỳпенъ (Б. Слат.) значи село, застроено върху стръмнина, съ кѫщи струпани въ безпорядъкъ, така да се каже една надъ друга — амфитеатрално. Сѫщото значение има и името на Струпèцъ (Врач. и Слив.), които сѫ заселени на стръмни мѣста. На тѣзи названия отчасти отговарятъ — Бъркàчъ (Плев.), Бъркачèво (Б. Слат.), което по-рано се е намирало на стръмния брѣгъ до Скѫта, р. Бъркачѝца до Черешовица (Берк.) и пр.
Названието на известната презъ 12—14 в. българска крепость Крънъ (Κρινός) надъ Казанлъкъ, произхожда отъ затѫпената, отсѣчена отъ една страна, окърнена височина, върху която е била издигната крепостьтаИ днесъ въ Северна България на волъ безъ единъ рогъ, казватъ крънъ, крънъ волъ, крънъ биволъ. Сѫщиятъ глаголъ се употрѣбява и при сѣчене на шума, при подрѣзване на дърво, като казватъ: „кърни шума", „кърнихъ дървото" и пр..
Една седловина въ Витоша се нарича Лагàторъ, което значи свързвамъ.
Интересно е името на с. Гагàница (Берк.), Гаганѝца, мѣстность въ Чепинското корито и Гагàтъ до Петричъ (Панаг.), които произхождатъ
отъ стб. гагıамъ, което значи улучвамъ, стрелямъ.
Броятъ на названията, които произхождатъ отъ глаголни сѫществителни е твърде голѣмъ, затова тукъ ще се спремъ само на нѣкои наименувания, значението на които всѣки лесно би могълъ да обясни, като: Побѝтъ-камъкъ до Иваняне (Соф.), Испренъ-каменъ до Цръни-връхъ (Скоп.), р. Трѣска, в. Трѣ̀скавецъ
надъ Тетевенъ, до Бовъ (Соф.) или Грохотàкъ въ Стара-планина надъ Етрополе, Пàдалище, рѣка която пада, Гостиварско, Пръскàлото въ Стара-планина, Рѝпкавица надъ Годечъ, които идватъ отъ побивамъ, изправямъ, трѣскамъ, грохоти, гърми, падамъ, пръскамъ и пр. До Враца има Дерѝ-волъ, до Дерманци (Врач.) — Дерѝ-магаре, въ Срѣдна-гора — в. Пѣснопòй; Прѝлепъ = прилепвамъ, долепямъ, Скакля (Вр.) = скачамъ и пр. Една височина, не далечъ отъ развалинитѣ на една крепость надъ Годечъ, се нарича Γарѝще, което идва отъ garô, което значи мѣсто отъ което се дава сигналъ, отъ което се вика.