Названия, свързани съ разни предмети Василъ Миковъ Редакция, изследване и XML вариант Цветелиана Петкова Андрей Бояджиев Софийски университет „Св. Климент Охридски“ София 30 март 2017

The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) License applies to this text.

The license was added for the print version of this text on August 2, 2016.

The CC BY 4.0 License also applies to this TEI XML file.

 Василъ Миковъ Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста<supplied>Уводна част</supplied> Христо Г. Данов София 1943
НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ РАЗНИ ПРЕДМЕТИ

Между най-различнитѣ названия, у насъ се срѣщатъ и единъ значителенъ брой селищни и мѣстни имена, които стоятъ въ връзка съ разни предмети. Повечето отъ тѣзи наименувания сѫ отъ старобългарски и по-малко отъ чуждъ — турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ. Трѣбва да се отбележи, че независимо отъ произхода, понятията за всѣки отъ тѣзи предмети отдавна сѫ забравени или почти замѣнени съ нови думи, като: хлѣвъ == житница (хамбаръ), кладорубъ = дънеръ, съсекъ = кошъ за храна и др.

Тукъ ще се спремъ на една часть отъ по-интереснитѣ названия, като напр.:

Бешѝкъ-гьолъ, езеро, подобно на люлка; тур. бешикъ = люлка.

Бунѝлο = вила.

Волỳекъ (Соф.), Волỳякъ — хълмъ до Злетово, значи малъкъ купъ сѣно, дума, която и днесъ съ това значение се употрѣбява изъ Трънско.

Γагàля (Рус.), особенъ видъ дълга пушка.

Дикàнитѣ до Главанъ (Харм.) и Г. Д. Дикàня (Рад.) = диканъ.

Дикилѝ-ташъ до Гебедже (Варн.), което отговаря на Побѝтъ-камъкъ до Милковица, спирка между Вакарелъ и Новоселци, и до Иваняне (Соф.).

Дѝнката (Паз.) = уредъ за изчукване на ориза.

Кладорỳбъ (Бѣлогр.) и Кладорỳби (Леринско), произхождатъ отъ клада = греда и руб. = сѣка, дънеръ. На това название съотвествува рѣдко употрѣбяваното нарицателно ботоуръ, отъ гдето идва и името Бутỳра (Елен.).

Климàшъ, гръцк. κλιμάξ до Тетевене и Коприщица, на което съответствува Стъ̀лбица до Деветаки (Ловч.) и до Виница (Пресл.).

Лепидèра до Рашково (Ботевгр.) — значи люспестъ: отнася се до малки люспести каменни плочки. На много мѣста изъ Родопитѣ и Бѣлоградчишко на по-голѣмитѣ каменни плочи, съ които покриватъ сградитѣ, казватъ тикли, и отъ тамъ произхожда и названието Равна-тикла.

Прàпорадо Галиче (Орѣх.), стб. прапоръ, прапорьцъ = препорецъ, знаме.

Πрисѣ̀ка (Троян.), значи кошеръ, пчелинъ. На това название отговаря и друго име отъ

стб. произходъ, а именно: Тулèшево, дн. Τулèшова странь до Брусенъ (Тет.), стб. тоуль = кошеръ.

Саламàново (Пресл.) произхожда отъ саламанъ, окови за конь или изобщо за добитъкъ. Въ Габровско едни колиби се наричатъ Саламàнитѣ т. е. майстори, работници на саламани, окови. И днесъ тази дума, съ сѫщото значение, се употрѣбява въ Хасковско.

Скафѝда отъ гр. σκαφίδιον = малка лодка (Бург.).

Харкòма — χαρκόμμα = медь, котелъ.

Хотàлъ (Айт.) или Хотỳлъ до Колена (Ст. Заг.), значи дебелъ, пробитъ въ видъ на пръстенъ дънеръ или стебло отъ дебело дърво, което се е поставяло върху кладенци.

Черчèлъ = обеца до Искрецъ (Соф.), отъ ром. cercel, на което съотвествува Сèргьовецъ, отъ стб. серьга.

Шанъ-баиръ или Чанъ-баиръ до Морава (Айт.), или Чáнъ-тепе до Търново = височина съ звънецъ, както и Каỳръ-чанъ до Балабанъ (Дев.) = звънецъ, камбана на невѣрнитѣ.