Индекс на личните имена

Арнаудов Михаил Български фолклорист, литературен историк, етнограф Русе 1878 1978 София Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература — Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Арнаудов%2C+Михаил&type=Author Герасимов Тодор Преподавател и първият професор по нумизматика в Софийския университет (1968-1974) София 1903 1974 София Завършва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. 1926-1928; 1931-1932 – специализира в Берлин. Работи като библиотекар, а през 1932–1968 и като уредник на монетната колекция на Народния археологически музей. Тодор Герасимов е преподавател и професор по нумизматика в Софийския университет. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Герасимов%2C+Тодор&type=Author Делирадев Павел Общественик и публицист Панагюрище 1879 1957 София Един от най-дейните организатори на туризма в България, сред основателите на алпинизма и пещерното дело в България. Инициатор за учредяването на Българското пещерно дружество, което също оглавява и ръководи до края на живота си. Първият планинар, който изминава билото на Стара планина Ком - Емине. Това той прави през 1933 година, когато е на 54 години. През 1929 год. по негова иницитива се създава Българският планинарски клуб, на който в продължение на 10 години е председател. През 1940 г. Делирадев открива и публикува турски регистър за данъци от джамията на султан Мурад II в Одрин, съдържащ ценни исторически данни за българските земи през 17 век. Издава „Застрахователен вестник“ заедно със Злати Чолаков. Има научни приноси в географията, геологията, историята, медицината, биологията и др. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2 500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша“ (1926), „Осогово“ (1927), „Рила“ (в два тома, 1928, 1932), „Родопите“ (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия“ (в два тома, 1953), на много статии. Обосновава границата между планините Рила и Родопи. Определя границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. Изготвя първата подробна топографска карта на Рила през 1939 г. Открива червеното водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта. Открива причинителите на ендемичната гуша от която страдат жителите на планинските области. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Делирадев%2C+Павел Димитров&type=Author Дечев Димитър Класически филолог, историк и епиграф Свищов 1877 1958 София Класически филолог, историк и епиграф, академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт. Следва и завършва класическа филология в Германия - Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия. След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895-1896) и София (1903-1904). През 1914 започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 е доцент, а от 1928 е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933-1934 е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 е действителен член на БАН. По-известни трудове: Трако-келтски езикови успоредици, 1922; Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933; Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949; Характеристика на тракийския език, 1952; Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957 http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Дечев%2C+Димитър Дечев&type=Author Дринов Марин Историк и филолог Панагюрище 1838 1906 Харков Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Дринов%2C+Марин Стоянов&type=Author Зволински Пжемислав Езиковед Опава 1914 1981 Варшава Пжемислав Зволински (на полски Przemysław Zwoliński) е полски езиковед. Занимава се с полска ономастика, словообразуване, история на полския език, история на славянските езици. Някои от основните изследвания са му: Zwoliński, Przemysław: Funkcja słowotwórcza elementu -sław w staropolskich imionach osobowych : Kraków : [s.n.], 1950; Zwoliński, Przemysław: Liczebniki zespołowe typu "samotrzeć" w języku polskim na tle słowiańskim i indoeuropejskim : Wrocław : Zakład im. Ossolińskich : Wydawnictwo PAN, 1954; Zwoliński, Przemysław: Przyczynki do repartycji polskich końcówek -a // -u w dopełniaczu l. poj. rzeczowników męskich : Kraków : [s.n.], 1948; Zwoliński, Przemysław: Studia nad topomastyką Bułgarii : Cz. 1, Nazwy z sufiksem –štica : Kraków : [s.n.], 1948; Szkice i studia z historii slawistyki / Przemysław Zwoliński ; wyboru dokonał Mieczysław Basaj ; Polska Akademia Nauk. Komitet Słowianoznawstwa. Wrocław : Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1988; Zwoliński, Przemysław: Uwagi o języku M. Bielskiego Warszawa : Polska Akademia Nauk, 1953; Zwoliński, Przemysław: Wypowiedzi gramatyków XVI i XVII wieku o dialektyzmach w ówczesnej polszczyźnie : Wrocław : [s.n.], 1952; Zwoliński Przemysław, Hrabec Stefan: Dzieje języka ukraińskiego w zarysie : Warszawa : Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1956; Lehr-Spławiński, Tadeusz, Zwoliński, Przemysław, Hrabec, Stefan: Dzieje języka ukraińskiego w zarysie : Warszawa : Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1956. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Zwolinski%2C+Przemyslaw&type=Author Златарски Васил Историк Търново 1866 1935 София Завършва класическа гимназия (1887) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893 – 1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897 – 1904), извънреден професор (1904 – 1906), редовен професор (1906 – 1935). През 1913 – 1914 и 1924 – 1925 е ректор на Университета. Преподавал е и в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), където чете лекции по политическа и социална история на България и Балканския полустров. История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, 3 изд. С. 1970, Ч.2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), С. 1927; 2 изд. С. 1971; Т. 2 България под Византийско владичество (1018 – 1187), С. 1934, С. 1972; Т.3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72 http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Златарски%2C+Васил&type=Author Иванов Йордан Литературовед Кюстендил 1872 1947 София Завършва славянска филология в Софийския университет 1892 г. 1892 – 1894 г. – специализира в Лозанския университет. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906). През 1906 – 8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г.. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж. Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 – 1942). Член-учредител е на Македонския научен институт. Книги: „Български старини из Македония“, 1908, 2 иад. 1931 (фототипно изд. С., 1970); История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914; Поменици на български царе и царици. ИИД, 1915, 4; „Богомилски книги и легенди“, 1925 (фототипно изд. С., 1970); „Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки“, С., 1935. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иванов%2C+Йордан&type=Author Илиев Атанас Просветен деец Стара Загора (Ески Заара) 1852 1927 Стара Загора Учи в гимназия в Стара Загора, Пловдив, Табор, Прага и Белград. 1874 – 1875 г. е учител в Стара Загора. 1878 г. – учител в Горна Оряховица. 21 юли – 9 ноември 1878 г. – председател на Окръжния съвет в Елхово. 9 ноември 1878 – 31 май 1879 г. – околийски началник на Елхово. 1884 – 1885 – окръжен управител на Стара Загора. 1885 – 1886 окръжен управител на Шумен. 1888 – 1892 г. – учител в София. Дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в Стара Загора (1892 – 1900; 1903 – 1905). От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Между 1900 и 1903 г. е началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград. Депутат е в V ВНС през 1911 г. Основни трудове: „Сборник за народни умотворения, обичаи и др. Събирани из разни български покрайнини“, „Старобългарски речник“, „Славянски названия с турски изговор“, „Румънска топонимия от славянски произход", „Поглед върху българската нумизматика“, „Растенията от българско фолклорно гледище", „Спомени“. София, 1926 г. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Илиев%2C+Атанас Трифонов&type=Author Иречек Константин Историк Виена 1854 1918 Виена През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните. Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Преподава в Карловия университет в Прага. През 1879 г. заминава за София, като главен секретар на Министерството на народното просвещение. През 1881 – 1882 г. оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София. През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иречек%2C+Константин&type=Author Иширков Анастас Географ и етнограф Ловеч 1868 1937 София Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф. Професор (1903) и Академик на БАН (1904). Основоположник на географската наука в България. Работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иширков%2C+Анастас Тодоров&type=Author Кацаров Гаврил Историк, археолог Копривщица 1874 1958 София През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901-1902) и Италия (1906). Учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910). Титуляр на катедрата по стара история (1910-1943). Декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на университета (1927-1928). В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г. Действителен член (академик) на Българската академия на науките, (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член на чуждестранни дружества и институти. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Кацаров%2C+Гаврил&type=Author Младенов Стефан Езиковед Видин 1880 1963 София Академик Стефан Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Младенов%2C+Стефан&type=Author Раковски Георги Стойков Писател, обществен деец, революционер Котел 1821 1867 Букурещ Издава: Българска старина 1865 Букурещ; Предвестник Горскаго пътника. Нови Сад; Горски пътник, Нови Сад, 1857; Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите, 1861; Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.Чяст първа. Одеса, 1859; Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860; Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. Белград, 1860; Глас едного българина. Земун, 1860; Отговор на Богословската гръцка брошура. Белград, 1860; в. „Дунавски лебед“, 1860 – 1861; Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864; Българска старина, 1865; Българските хайдути, 1867

http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Раковски, Георги Стойков 1821-1867

http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Раковски%2C+Георги&type=Author Романски Стоян Езиковед, етнограф Ботевград (Орхание) 1882 1959 София Езиковед-славист, етнограф, член-кореспондент, академик и секретар на БАН. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Следва славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет при Август Лескин и Густав Вайганд в периода 1905-1907 г. В Лайпциг защитава докторска дисертация „Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий“ (1908). През 1907-1909 г. е асистент на професор Вайганд. През 1909 г. става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, от 1915 г. е извънреден професор, от 1922 г. е редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (от 1922), в периода 1934-1937 г. е главен уредник на Славянския институт при Софийския университет. Първи директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1941-1958). Директор на Етнографски институт с музей при БАН (1949-1958). http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Романски%2C+Стоян&type=Author Славейков Петко Рачов Писател, поет, публицист, фолклорист, политик Велико Търново 1827 1895 София Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885). През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново. От 1844 до 1864 г. учител в Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги — „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. 1853 – пише поемата „Бойка войвода“. 1856 – участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново.Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. Заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество, заедно с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград. Издава вестник „Гайда“ (1863–1867), вестник „Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), списание „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874), „Костурка“ (1874). Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите ѝ. По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Славейков%2C+Петко Рачов&type=Author Чанков Жечо Географ Шумен 1878 1964 София Български географ. Учител в Шумен, Варна и София. Един от основателите на Българското географско дружество (БГД), като в различни периоди е негов библиотекар, член на ръководството и подпредседател. Заради големия му принос към развитието на БГД през 1948 г. е избран за негов почетен член.От 1926 до 1935 г. Чанков е директор на Втора софийска мъжка гимназия и председател на съвета на софийските гимназиални директори. Основни трудове: Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия. С., 1918; Кратък географски речник на България. С., 1922; Грамотност на населението в България. Сп. „Училищен преглед“, кн. 1 – 2, 1926; Населението на България. С., 1935; Гагаузите в България. Известия на БГД, т. IV, 1936; Географски речник на България. С., 1939 (1958); География за II прогимназиален клас. (в съавт. с Иван Попвасилев) С., 1938 – 1940; География за I прогимназиален клас. (в съавт. с П. Минев). С., 1940; География за IV прогимназиален клас. (в съавт. с проф. Ж. Радев). С., 1940; Населението на гр. Шумен. – Сборник в чест на А. Иширков, С., 1933. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Чанков%2C+Жечо&type=Author Шишманов Иван Литературовед Свищов 1862 1928 Осло 1876–1882 – учи в Педагогическото училище във Виена. 1884–1886 – следва философия и литература в Йена и Женева. През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд. 1888 – един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. 1889–1902 – основател е и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. 1893–1900 – редактор в списание „Български преглед“. 1903–1907 – министър на народното просвещение. 1906 – открива училище за слепи през 1906 година. http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Шишманов%2C+Иван Димитров&type=Author Šafařik Pavel Josef Езиковед Кобеляров 1795 1861 Прага 1819–1825 Учител в сръбската православна гимназия в Нови Сад. От 1833 преводач в Прага. 1837–1847 Цензор. От 1848 г. работи в ръкописния отдел на Университетската библиотека в Прага. Основател на Академията на науките във Виена http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Шафарик%2C+Павел Йозеф&type=Author