The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) License applies to this text.
The license was added for the print version of this text on August 2, 2016.
The CC BY 4.0 License also applies to this TEI XML file.
Born digital.
Настоящата работа е посветена на книгата на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“. Основната ѝ цел е създаване на електронен модел за издание на данни по ономастика. В следващите страници ще се запознаете с целите и начина на работа по темата, а след това с отговори на въпросите: „Кой е Васил Миков?“ и „Какво е допринесъл за историята на българската ономастика?“. Същинската част е посветена на подробно изложение на основния фокус на този труд. Той съдържа технологична част, а именно описание на модела на електронното издание на книгата.
Ще бъдат разгледани основните състояния на компютърните езици, които са използвани за платформата и написването на електронния модел. Това са: XML, XSLT, HTML, CCS, JS, XQuery, Bootstrap и eXist database. За всеки един от тях ще бъде дадена информация за какво служи, кога и как се използва и как ни е послужил в проекта. Също така ще намерите информация за основните характеристики на всеки един език и как ни е послужила технологията. На места ще бъдат използвани схеми за улесняване и възприемане на информацията. Целта е създаване на единна електронна среда за публикуване и обработка на научната информация. Това не бе самоцел. Предложеният подход би могъл да послужи при издание на значими научни трудове и представя една линия в дигиталната хуманитаристика с приложение при направлението, свързано с опазване и популяризиране на културното наследство.
Основната цел на работата е запознаване с моделите и начините за създаване на електронното издание, като за илюстрация на този подход е избрана една от книгите на изтъкнатия археолог. Самият електронен вариант може да видите на адрес http://slav.uni-sofia.bg/proizhod. В него освен с текста от книгата, можете да се запознаете с информация за всеки един град, село, крепост, пещера, и т. н., изобщо всяка една местност, която е упомената от Васил Миков. Начинът на разработване и достигане до тази опция, а именно поставяне на мишката върху думата и препращането към съответната информация, е дело на модела, представен тук. Също така проектирахме отвеждане към конкретната локация за всеки един топоним. Друга интересна възможност от електронния модел е така наречената търсачка. Освен общото търсене в целия корпус, чрез нея могат да бъдат групирани и изваждани на показ от цялото съдържание на книгата например думи, които се характеризират с определен словообразувателен модел, напр. завършват на -ище, - ица -градъ, -ник и т.н
Предложеният подход към електронното издание на книгата на Васил Миков „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ ни се струва уместен при електронното публикуване на научни трудове. Той се опитва да съчетае идеите на традиционното класическо издание в Интернет с използването на всички технологии от семейството на XML и HTML, поместени в една база от данни и управлявани от уеб сървър за приложения.
В рамките на работата се предлага модел за издание и обработка на данните, който е особено подходящ при нужда от редица справки, свързани с четенето на подобен труд. Затова от значение е идеята не просто да се публикува текста и/или снимките от старата книга, а тя да бъде снабдена със справочен апарат във вид на допълнителна информация – в случая списъци с топоними и сведения за авторите, споменати от Васил Миков. Особено полезно ни се струва, че тези списъци могат да играят роля и на самостоятелни приложения, които да се използват и при други издания.
Тази работа е илюстрация как само с използването на продукти с отворен код, придържайки се към международни стандарти, препоръки, спецификации и добри практики, може да се изгради съвременно електронно издание, което да извика за нов живот старата книга и да предизвика връщането към идеите и дискусиите, съдържащи се в нея.
Едно бъдещо прерастване на магистърската теза в научен проект ще ни позволи да допълним информацията, коригираме грешките при поднасянето ѝ, прибавим нови и уточним съществуващите топоними, въведем коментари и изградим допълнителни пътища за поднасяне на лингвистичната информация.