Цитирането в текста или в бележки под линия е по фамилия на автора/съставителя, година на издаване и страница/страници, напр. Иванова 2009: 32–40; Weinstein 2009: 76.

В края на статията се дава списък с цитираните автори във вида:

 

Книга/Дисертация

Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София:

Херон Прес.

Не се използват кавички при имената на издателствата.

Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:

Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и

Методий“. София: УИ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека палеославика 15).

Ако са много градовете като място на издаване, се посочат всички, като се разделят със запетаи, напр. London, New York, Leuven, Manchester.

 

Статия в сборник

Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева

и Деяна Димова. София: Фабер, 30–50.

 

NB: Задължително се посочат съставителите!

Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.

 

Статия в периодично издание (списание, годишник)

Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике XI, 40–93.

Комитска, Анита  2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). – Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90–104.

NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако във всеки брой в една годишнина номерацията на страниците започва от стр. 1, а не е продължение на номерацията в предишния брой от тази годишнина).

Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.

 

Електронни публикации: При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите публикации, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].

 

При цитиране на том с повече от един съставители

 

А. До трима съставители

В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.

В библиографията:

Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на

българските ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.

 

Б. При повече от трима съставители

В текста: Христова-Шомова и др. 2016

В библиографията:

Христова-Шомова и др. 2016 = Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков,

Анета Димитрова. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).

 

Цитиране на каталог или речник с много автори

В текста: Иванова и др. 2017

В библиографията:

Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей

Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.

 

За издания на текстове на автори, творили преди XIX в.

В текста: Паисий Хилендарски 2016

В библиографията:

Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев. Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.

Теодорит Кирски 2001. Тълкувания на Песен на Песните. Превод от

гръцки на български Милко Пеев. София: Нов път.

 

Съкращения

Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.

Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.

Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.

 

Транслитерация:

След списъка със стандартната библиография следва транслитериран вариант на този списък (двата списъка се разграничават с един празен ред). Предпочитаме транслитерацията, която автоматично може да се използва на www.lexilogos.com (за български https://www.lexilogos.com/keyboard/bulgarian.htm, за руски https://www.lexilogos.com/keyboard/russian.htm, за сръбски https://www.lexilogos.com/keyboard/serbian.htm и др. под.)