Представите за съдбата на Балканите
Магистърска дипломна работа на Гергана Попова (2005)
Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова
В дипломната работа разглеждам в сравнителен план концептът за съдбата, отразен в езика на четири балкански народа – българи, гърци, румънци и албанци. В първа глава представям теоретичната рамка, на която се опирам за изследването си, осъществено в същинската част от работата – представата за съдбата на Балканите. В тази първа част извеждам древните индоевропейски разбирания за съдбата и анализирам няколко семантични модела. Освен това правя няколко общи забележки към теоретичната рамка, които се отнасят към дълбоко теоретическите аспекти на разглежданите проблеми.
Изводът, до който стигам е, че концептът за съдбата не само присъства във всички митологични, религиозни, философски и етични системи, а и той съставя ядрото на индивидуалното, националното, във връзка с тази дипломна работа, бих казал и на регионалното съзнание. Това понятие принадлежи към числото на активно действащите начала на живота, тайнствени и неизбежни. Понятието съдба е представено в историята на културата чрез митове, персонификации, притчи и алегории, есхатологически концепции, художествени образи, астрологична и всякаква друга символика, прорицания и ритуални действия, гадания, народни обичаи, знаци и знамения, и накрая, с богати семантични полета, изразени във всеки език. Плодотворният анализ на концепта съдба изисква участието на представители на много и различни хуманитарни науки.
Във втора глава се опитвам да докажа, че общият исторически живот и близките контакти в материалната и духовната сфера са довели до създаването на общи културни феномени, т.нар. културни концепти. Търся структурната близост в схващанията на българи, гърци, румънци и албанци по отношение на концепта за съдбата. Един от основните изводи на моята дипломна работа е, че съществува приемственост между античната гръко-римска културна традиция и съвременните схващания по този въпрос. Друг основен извод е безспорният факт, че старобългарският език и култура са оказали много голямо влияние върху представите на румънците за съдбата. Има доста сходства в понятията за съдбата при румънци и албанци, което се дължи главно на латинското наследство. И при четирите разглеждани народи са налице фигурите на митични същества (орисниците), които предричат бъдещето.
Основният извод от тази дипломна работа е, че освен голямото сходство в езиците на българи, гърци, румънци и албанци, които образуват Балканския езиков съюз, е налице и общност в културните концепти, като пример за това е представата на тези народи за съдбата на Балканите. В тях кристализират представите на балканския човек за обективния свят и начинът на структурирането му. Това е резултат от продължителното и активно взаимодействие между тези народи. Културните концепти, наред с някои особености на граматичната и лексикалната система, са най-видимата проява на балканския манталитет.