Данни

Заглавие Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на преславната наша владичица Богородица и Вечнодева Мария
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на преславната наша владичица Богородица и Вечнодева Мария

    [За текста]

    Апокрифът възниква през втората половина на II в. и е оценен в науката като творба със значителни литературни качества. Ориген я споменава като „Книга на Яков“. Предполага се, че тази първоначална версия на творбата е обхващала по-малко епизоди. През IV в. възниква разширена версия, която е посочена в Исидоров индекс като „Яковлева повест“ (в гр. текст ἱστορία). Тя се ползува с огромна популярност и оказва силно въздействие върху живописта и по-късната литература. В славянските редакции на списъка на забранените книги творбата не се споменава, но не е включна и в дяла на полезните книги. В науката е известна като „Протоевангелие на Яков“. Това название е късно, то е дадено от първите издатели на апокрифа през XVI в., тъй като разказва за събития, предхождащи събитията, изложени в каноничните евангелия. Известни са повече от 30 гръцки преписа, повечето след Х в. Най-ранният е от V в. Апокрифът е известен още в сирийска, етиопска, арменска редакция (за изданията на чужди езици вж. Хенеке — Шнеемелхер, 1, с. 277—279).

    Най-старият славянски превод се опира на по-късната гр. версия и стои близо до текст, издаден от Тишендорф, Евангелия, с. 1—49, без да се покрива напълно с него. Животът на „Протоевангелие на Яков“ на славянска почва е слабо изследван. Най-вероятното време за поява на творбата е XI—XII в. Има основания да се твърди, че за пръв път е преведена в България.

    Издания: Лавров, Апокр. тексты, с. 52—63 (по Зографски среднобълг. пр.); Новакович, Starine, 10, с. 62—71 (по срб. пр. от XV в.). Между тези два преписа няма смислови разлики, срб. препис произхожда от български превод. Порфирьев, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 136—148 (по р. пр. от XVI—XVII в.). Този пр. показва същия превод както и горните преписи, но има доста различия в езика. Той обаче съдържа българизми, което показва, че също има българска основа (ето някои от българизмите: кѫща, бѫдетъ, сѫдище и др.); Франко, Апокрифи 2, с. 36—46 (по украински пр. от 1603 с разночетення по Порф.). Няколко укр. обработки на апокрифа публикува също Франко, Апокрифи 2, с. 50—59, 65—102.

    „Протоевангелие на Яков“ е познато и по една новобългарска съкратена редакция, която се среща в българските дамаскини. Един текст публикува Лавров, Апокр. тексты, с. 64—69 (по Тихонравов сб. от XVII в.). Същият текст у Демина, Тих. дам., с. 151—155. Тук творбата се отнася не към раждането на Богородица, а към празника Въведение Богородично. Заглавие: „В същия месец [ноември]. Въведение в църквата на пресветата владичица наша Богородица и вечнодева Мария.“ До гл. 10 текстът не се отличава съществено от стария вариант с изключение на отделни подробности, но от гл. 10 прекъсва и завършва с една поучителна част. Други преписи от същата ред.: в Троянски дам. (А. Иванова, Троянски дамаскин. София, 1968, с. 159— 164), в Копривщенски дам. (Л. Милетич, Копривщенски дамаскин. София, 1908, с. 70—74) и в други паметници от XVII—XVIII в., принадлежащи към същата група дамаскини (Протопопински № 708, НБКМ, № 709, НБКМ, Беленски дам. № 713 от XVII—XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 360) и др.

    Издирванията показват, че старият пълен вариант на „Протоевангелие на Яков“ е намерил твърде широко разпространение. Към издадените преписи ще добавя още следните, които се пазят в нашите библиотеки: Пролог № 1039, XIV в., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 247); Сб. № 1045, XIV в., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 293); ркп. № 320, XVI—XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 280, р. ред.).

    Превеждам творбата по изданието на Лавров (Зографски средноб. пр.).

    [Превод]

    В повестта на дванадесетте израилтянски племена пише:

    1. ѝоаким беше много богат и пренасяше на бога двойно повече дарове от своето имане, като си казваше: „Нека бъдат достояние на народа, а за мен да бъдат пред бога за опрощение и за очищение.“

    Наближи голям господен ден и синовете израилеви пренасяха своите дарове. Пред ѝоаким застана Рувим и му каза: „Не подобава ти пръв да поднасяш дарове, понеже нямаш в Израил поколение.“ ѝоаким се наскърби и рече: „Проверявам сред дванадесетте племена и виждам, че само аз не оставих поколение в Израил.“ Йоаким си спомни за патриарх Аврам — как бог му дари сина Исак в последните дни — и много се опечали. И не отиде при жена си, а отиде в пустинята. Там си направи колиба и пости 40 дни и 40 нощи, като си говореше: „Няма да вкуся ястие и питие, докато не ме посети господ бог. Молитвата ще ми бъде храна и питие.“

    2. А жена му Ана два плача плачеше и две ридания ридаеше, говорейки: „Какво да правя? За вдовството си ли да плача, или да плача за бездетството си?“ И като дойде великият господен ден, Юдит, нейната робиня, рече: „Докога ще измъчваш своята душа? Ето, дойде голям господен празник и не е време да тъжиш. Вземи тази кърпа за глава, даде ми я господарката, и се вържи; на мен не подобава да я нося, защото има царски знак, а аз съм твоя робиня.“ Ана рече: „Махни се от мене! Това няма да сторя, бог ме унижи. Да не би да ти я е дал някой измамник и ти си дошла да ме приобщиш към греха?“ Юдит рече: „Да се закълна ли, че господ бог заключи утробата ти, за да не ти даде плод в Израил?“ Ана много се опечали, заплака с голям глас, защото беше от всички израилтянски племена най-обидена, и като дойде на себе си, каза: „Какво да правя, плачеща ще се моля на моя господ бог, за да ме посети.“ Тя съблече траурната си риза, изми главата си, [облече се в своята брачна риза]1 и отхвърли всяка печал от своето сърце. Изми лицето си и в деветия час слезе в своята градина да се поразходи. Там видя дафина, седна под нея и се помоли на господа с думите: „Боже, смили се и чуй молитвата ми, благослови ме, тъй както благослови Сарината утроба и ѝ дари сина Исака!“

    3. Ана погледна със сълзи към небето. Тя видя птиче гнездо в дафината, заплака с голям плач и каза в себе си: „Уви, кой ме роди, коя утроба ме изнесе, [защото] аз прокълната се родих всред синовете израилеви; само аз бях обидена и изгонена от църквата на моя бог! Горко ми, на кого се уподобих? Не съм подобна на небесните птици, защото и те са пред тебе, господи, плодни. Горко ми, кому съм подобна? На земните зверове не приличам, защото и те са плодни пред тебе, владико! Уви, на кого съм подобна? И на водите не приличам аз, защото и те са плодни пред тебе, и рибите, които са в тях, те благославят, господи! Горко ми, кому се уподобих? Не приличам аз и на тази земя, защото тя поднася своите дарове и те благославя, господи!“

    4. Тогава ѝ се яви ангел господен и каза: „Ано, Ано! Господ чу твоите молитви, ще заченеш и ще родиш, и ще стане“ известен твоят плод по цялата вселена.“ Ана рече: „Жив е господ мой, ако родя мъжки или женски пол, ще го обрека на моя господ и ще му се моля през всичките дни на живота си.“ И тутакси дойдоха двама вестители, които казаха: „Ето ѝоаким иде със своите пастири, защото пред него слезе ангел господен и му каза: „йоакиме, ѝоакиме, господ чу молитвите ти, слез оттук, защото твоята жена Ана ще зачене.“ Прочее, като слезе, той повика своите овчари и им каза: „Донесете ми тук десет непорочни агънца, те ще бъдат на моя господ; и доведете ми десет охранени млади телета, те ще бъдат на свещениците и на старейшините; и сто кози за всички хора.“ И така дойде ѝоаким заедно със своите пастири. Ана, като излезе на вратата и видя тогози да иде, затича се, целуна го и каза: „Днес познах, че господ бог ме е благословил, защото ето, вече не съм сиротна, и аз, бездетната, ще зачена.“ През този ден ѝоаким остана да си почива в своя дом.

    5. На следващата сутрин той принесе своите дарове, като си каза: „Ако господ ме очисти, диадемата на олтаря ще ми яви това.“ ѝоаким пренесе своите дарове и внимаваше в диадемата на първосвещеника, докато се качваше към господния жертвеник. И не видя в себе си грях. Тогава ѝокаим каза: „Днес зная, че господ ме е очистил и е отнел всичките ми прегрешения.“ И излезе Йоаким опростен от господнята църква, и отиде в своя дом. Когато се изпълниха месеците на Ана, тя роди момиче2. Ана рече: „В този ден се възвеличи моята душа.“ — и пови своето дете. Като се навършиха дните, [Ана се изми]3 и даде на детето да суче. Нарече я с името Мария.

    6. Когато отрочето навърши шест месеца, майка ѝ я постави на земята, за да стъпи, ѝ като пристъпи шест крачки, дойде в прегръдките ѝ. Ана се възхити и каза: „Жив е господ мой, не ходи по тази земя, докато не те занеса в господнята църква.“ Тя направи в своето жилище освещение и не хапна нищо мръсно и нечисто. След това повика непорочни еврейски дъщери, които я забавляваха.

    7. Когато детето стана на една година, ѝоаким устрои угощение и покани всички висши духовници, свещеници, книжници, старейшините и всички израилтяни. Ана и ѝоаким доведоха момичето при свещениците. Те я благословиха, като казаха: „Боже на нашите бащи, благослови това дете и дай ѝ вечно име във всички родове!“ А хората казаха: „Да бъде, амин!“ После я заведоха при архиереите и те я благословиха с думите: „Вишни боже, виж това момиче и благослови го с последно благословение, което да няма край.“ Майка ѝ я прегърна, даде на момиченцето да суче и направи песен за бога — как я посети и отне от нея подигравката на дявола, как ѝ даде плод на правдата. И рече: „Кой ще съобщи на Рувимовите синове, че Ана кърми? Слушайте, слушайте дванадесет земни племена: Ана кърми!“ После тя положи детето в светинята на своите покои, излезе и започна да служи на гостите. Когато угощението свърши, всички се разотидоха весели и славеха израилевия бог.

    8. След като момиченцето стана на две години, баща ѝ каза: „Да я заведем в господнята църква, за да изпълним своя обет, който дадохме, за да не възнегодува господ срещу нас и да бъде нежелан нашият дар.“ А Ана рече: „Да почакаме детето да навърши три години, за да не търси вече баща и майка.“ [Иоаким отговори: „Съгласен съм.“ И когато детето стана на три години]4 Иоаким каза: „Повикайте непорочни еврейски дъщери, и нека всяка да вземе запалена свещ така, че да не се обърне момичето назад, за да не отстъпи сърцето ѝ от господнята църква.“ И така направиха, докато влезе в църквата. Свещениците я посрещнаха, целунаха я и казаха: „Да възвеличи господ твоето име във всички родове!“ Хората отговориха: „Да бъде, да бъде, амин!“ Свещениците казаха: „Чрез тебе в наши дни господ ще яви избавление за израиловите синове.“ И поставиха детето на третото стъпало на олтаря, и господ вложи в него радост, и то започна да играе с крачетата си. И целият дом израилев го обикна.

    9. Родителите слязоха весели и хвалеха и славеха бога, за това, че не се върна обратно момичето.

    Мария пребиваваше в дома господен като гълъбица и приемаше храна от ангелски ръце. Когато тя стана на дванадесет години, свещениците се събраха на съвет и казаха: „Мария изпълни дванадесет години в господния дом; какво да правим да не оскверни светилището на нашия господ, защото дойде нейното време, като на всички жени?“ И свещениците рекоха на първосвещеника при жертвеника: „Влез в светилището на нашия господ и се помоли за нея. Каквото ти открие господ, това ще направим.“ Първосвещеникът влезе в светинята на светините, взе амулета с дванадесетте звънчета и се помоли за нея. И ето, яви се пред него ангел господен, който каза: „Захарий, излез и събери всички вдовци от народа и нека всеки донесе своя жезъл. На когото господ покаже знамение, нему тя ще стане жена.“ Захарий излезе, прати проповедници по всички юдей-ски области, прозвуча господнята тръба и всички се стекоха.

    10. И ѝосиф хвърли теслата и бързо отиде ма сбора. Щом се събраха всички, взеха своите жезли и се отправиха към първосвещеника. Той пое жезлите им, влезе в светилището и се помоли. Като свърши молитвата, взе жезлите, излезе и ги раздаде. Последен получи жезъла си ѝосиф. И ето, от него изхвръкна гълъбица и кацна на ѝосифовата глава. Първосвещеникът рече на ѝосиф: „Ти следва да вземеш господнята дева. Вземи я прочее и я пази.“ ѝосиф, съпротивлявайки се, отговори: „Имам големи синове, аз съм стар, а тя е млада. Няма ли да стана за смях на израилтяните?“ Свещеникът Захарий отговори на ѝосиф: „Бой се от своя бог и си спомни какво той направи с Кораи, Датан и Абирам5, как се разтвори земята и погълна всички заради техните пререкания. Днес, Йосифе, смири се, за да не се случи подобно нещо в твоя дом.“ ѝосиф се уплаши и я прие, да я пази при себе си. На нея рече: „Марийо, получих те от господнята църква и днес те оставям в моя дом; отивам да си върша работата, но пак ще дойда при тебе. Господ да те пази!“

    11. Стана съвет на иереите, които казаха: „Да направим завеса за господнята църква.“ Първосвещеникът рече: „Да повикаме осем девици от Давидовото племе!“ Слугите тръгнаха да ги търсят. Намериха седем деви. Свещеникът си спомни за момичето Мария, което беше от Давидовото племе и беше неопетнено пред господа. Слугите отидоха, намериха я и я въведоха в господнята църква. Свещеникът запита: „Кажете ми тук, кой преде злато, амиант, памук, коприна, зюмбюленосиньо, червено и истински пурпур?“ Хвърлиха жребий и се падна на Мария червеното и пурпурното. И като го взе, отиде си у дома. В това време Захарий онемя и Самуил застана на неговото място, докато Захарий бе в състояние отново да говори. А Мария взе червеното и започна да преде.

    12. Тя взе един съд и отиде да почерпи вода. И чу се глас, който ѝ каза: „Радвай се благодатна, господ е с тебе, ти си благословена между жените!“ Тя се огледа надясно и наляво, откъдето дойде гласът, и обхваната от страх, влезе в къщи. Постави съда, взе червеното и като седна на стола, запреде. Но застана пред нея ангел господен, който ѝ каза: „Не бой се, Марийо, защото ти намери благоволение пред всемогъщия и ще заченеш от неговото слово.“ Мария започна да разсъждава в себе си и каза: „Аз ли ще зачена от господа, живия бог, и ще родя, както всички жени раждат?“ Ангелът господен ѝ отговори: „Не така, Марийо, но дух свети ще те намери, и небесна сила ще те осени, затова и роденото ще бъде наречено свято, тъй като е родено от дух свети, син на вишния бог. Ще го наречеш с името Исус, той ще спаси своя народ от неговите грехове.“ Мария рече: „Аз съм господня рабиня, да става с мене според твоите думи!“ Тогава ангелът си отиде.

    13. Мария свърши червеното и пурпурното и го занесе на свещеника. Той я благослови с думите: „О, Марийо, господ възвеличи твоето име, ще бъдеш благословена всред всички родове на земята.“ Мария се изпълни с радост, отиде в дома на Елисавета и чукна на вратата. Елисавета, като чу, хвърли зюмбюленосиньото, дотича до вратата и и отвори. И благослови я и рече: „Откъде ми се случи това, да дойде майката на моя бог при мене? Това, което е з мене, подскочи и поздрави бога.“ А Мария забрави тайната, която ѝ беше съобщил архангел Гавриил, погледна небето и каза: „Господи, господи, коя съм аз, че всички родове на земята ме облажават?“ И тя прекара три месеца при Елисавета. Всекидневно коремът ѝ растеше и тя се криеше от синовете израилеви. И като се уплаши, отиде си у дома. Мария беше на шестнадесет години6, когато станаха тези тайнствени неща.

    14. Когато беше в осмия месец, ето ѝосиф се върна от дърводелската работа и влезе в дома си. Като видя, че Мария е бременна, той започна да се удря по лицето, легна на земята върху вретище7, плачеше горчиво и говореше: „С кое лице ще погледа сега моя господ бог, какво да помоля за това момиче, което приех от църквата на моя бог като девица, а не опазих? Кой извърши това лукаво дело в моя дом и го оскверни? Не се ли повтаря с мене историята на Адам? Когато той беше в своята слава, дойде змията, намери Ева сама и я прелъсти; така се случи и с мене.“ ѝосиф стана от вретището, повика Мария и ѝ рече: „Ти, презряна от бога, какво си направила? Забрави ли своя господ бог, след като бе отхранена в светинята на светиите и се наслаждаваше на духовна храна?“ Това като чу, Мария заплака горчиво и каза: „Аз съм чиста и не познавам мъж.“ ѝосиф отговори: „А откъде е това в твоя корем?“ Тя рече: „Свидетел е моят господ бог, че не зная откъде е това в мене!“

    15. ѝосиф, като чу, изплаши се много. Той млъкна и размишляваше какво да стори с нея. В себе си ѝосиф каза: „Ако скрия нейното прегрешение, ще застана срещу господния закон, ако пък съобща на синовете израилеви, боя се, че това, което е в нея, е ангелско дело и ще се намеря в такова положение, че да предам невинна кръв на смъртен съд.“ Настъпи нощ и ето, ангел господен му се яви и му каза: „Не бива да се боиш за това момиче, защото това, което е в нея, е от дух свети; ще роди син и ще го наречеш с името Исус, защото той ще спаси своите хора от техните грехове.“ Като се събуди, ѝосиф прослави бога на израилтяните, който му оказа благоволение и слава, и продължи да пази момичето.

    16. Обаче книжникът Анна дойде при ѝосиф и му каза: „Защо не се яви днес в синагогата на събрание?“ ѝосиф рече: „Много се изморих от пътя, затова си починах един ден.“ Но книжникът Анна се обърна и видя Мария бременна. Той отиде бързо при свещеника и му каза: „Чуй ме, ѝосиф, за когото ти свидетелствува, извърши голямо беззаконие.“ Първосвещеникът каза: „Какво е извършил?“ А той отговори: „Оскверни девицата, която получи от господнята църква, той й открадна венчавкага, а не оповести това на синовете израилеви.“ Свещеникът рече: „Това ѝосиф ли е направил?“ Книжникът Анна отговори: „За да разбереш, че не лъжа, прати слугата и ще намериш девицата бременна.“ Той веднага прати слуги и се увери в това, което му каза нижникът Анна. И доведоха я в светилището заедно с ѝосиф. Свещеникът я подложи на съд и ѝ каза: „Марийо, защо направи така и унижи своята душа? Забрави ли своя господ, ти, която бе отхранена в светинята на светините и приемаше храна от ангелски ръце, слушала си тяхното пеене и си танцувала пред тях? Защо направи това?“ Тя заплака горчиво и каза: „Бог ми е свидетел, чиста съм аз пред него и не познавам мъж!“ Първосвещеникът рече на ѝосиф: „Защо направи това?“ И продължи: „Не лъжесвидетелствувай, кажи ми истината! Откраднал си ѝ венчавката и не си съобщил на синовете израилеви, не си склонил главата си под ръката на властта, за да бъде благословено твоето семе.“ ѝосиф мълчеше.

    Първосвещеникът рече: „Върни девицата, която си приел от господния храм.“ Йосиф се просълзи, а свещеникът му каза: „Ще ви напоя с божията вода на изобличението и господ ще покаже вашия грях.“ Свещеникът даде на ѝосиф да пие и го прати в планината; той се върна жив и здрав. [После даде на Мария да пие, и нея прати, и тя се върна здрава.]8 Целият народ се зачуди, че в тях не се откри грях. „Ако господ бог не обяви вашия грях, и аз не мога да ви съдя“ — каза свещеникът и ги пусна да си отидат. ѝосиф взе Мария и отиде у дома си, радвайки се и славейки бога.

    17. Имаше заповед от цар Август всички, които живеят във Витлеем юдейски, да се запишат. ѝосиф рече: „Аз ще се запиша със своите синове, ами с това момиче какво да правя? Как да я запиша? Като своя жена? Срамувам се. Дали не като дъщеря? Та нали израилтяните знаят, че не ми е дъщеря? В този господен ден бог да направи, както той иска.“

    Йосиф оседла осле, възседна го, един от синовете му го водеше, а след тях вървеше Самуил. Изминаха три поприща. Тогава ѝосиф се обърна и видя Мария тъжна. Рече на себе си: „Навярно това, което е в нея, я безпокои.“ После отново се обърна и я видя да се смее. Той ѝ каза: „Марийо, какво е това, виждам твоето лице понякога загрижено, а понякога радостно?“ Мария му отговори: „Два народа виждам с очите си, единият се радва и весели, другият ридае и плаче.“

    Когато дойдоха до половината път, Мария каза на ѝосиф: „Свали ме, защото това, което е в мене, иска да излезе.“ ѝосиф веднага я свали и ѝ каза: „Къде да те заведа, за да скрием срама? Защото мястото е пусто.“

    18. Намериха една пещера, ѝосиф я въведе, остави я на своите синове, а сам отиде да търси баба еврейка във витлеемсчата област.

    Аз, ѝосиф 9, изнемогнах от вървене и като погледнах небето, видях да стои там небесен кръг. И като погледнах към въздуха, зачудих се — птиците небесни бяха млъкнали. И погледнах към земята и видях един съд положен и работници насядали наоколо, а ръцете им протегнати към съда. Дъвчещите не дъвчеха, тези, които искаха да вземат нещо, не вземаха, тези, които искаха да сложат нещо в устата, не можеха да го внесат, а всички лица бяха обърнати нагоре. И видяха пасящите овце, които застанаха неподвижно; овчарят пое гегата, за да ги удари, а ръката му остана горе. И погледнах към течението на реката и видях козли и устите им не пасяха и не пиеха. След това всичко тръгна отново по своя път.

    19. Видях една жена, която слизаше от планината. Поздравихме се един друг. Тя ми рече: „Човече, къде отиваш?“ Отговорих ѝ: „Търся еврейска акушерка.“ Тя ме запита: „Ти от Израиля ли си?“ А той ѝ рече: „Да!“ — „Кой е в пещерата?“ — Той ѝ отговори: „Моята годеница.“ — „Не ти ли е жена?“ ѝосиф каза: „Това е Мария, възпитана в господния храм, бе сгодена; не ми е жена, но зачена от дух свети.“ Бабата му рече: „Това истина ли е?“ — Отговори: „Иди и виж!“ И бабата тръгна с него и влезе в пещерата. Тогава бабата каза: „Възвеличи се днес моята душа, защото очите ми видяха преславно знамение, което ще бъде спасение за Израил.“ И внезапно се появи в пещерата облак и яви се в нея голяма светлина, така че с очите не можеше да се вижда. След малко тази светлина се вдигна, докато се появи детето и прие гърдата на майка си Мария. Бабата извика: „О, велик ден е днес за мене! Защото видях небивала гледка!“

    20. Когато бабата излезе от пещерата, срещна я Саломия. Бабата ѝ каза: „Саломия, Саломия, небивало видение ще ти разкажа. Една девица роди, каквото прочее нейната природа не допуска.“ Саломия рече: „Жив е господ бог, докато не видя, нямам вяра.“

    Тя влезе и пожела да провери, но веднага ръката ѝ изсъхна10. Саломия извика и каза: „Тежко на моето беззаконие и на моя грях, защото изкуших живия бог и ето ръката ми стана бездейна...“ И като коленичи, Саломия се обърна към всемогъщия с думите: „Боже на моите бащи, спомни си, че аз съм Аврамово поколение, и Исаково, и Яковлево. Не ме посрамвай пред израилтяните, дари ми отново ръката. Ти знаеш, владико, че в твоето име действувах и получих от тебе мъзда.“ И ето, ангел господен застана пред нея и каза: „Саломия, Саломия, всемогъщият чу твоята молба, допри с ръката си детето, вдигни го и ще имаш радост и спасение!“ Саломия пристъпи към детето, докосна се до него и оздравя. „Благословен е бог — рече, — защото се роди царят израилев!“ Саломия излезе от пещерата оправдана и чу глас, който ѝ каза: „Саломия, Саломия, не казвай никому преславните неща, които видя днес, докато детето, не отиде в ѝерусалим.“

    21. И когато се приготвиха да влязат в Юдея, стана голямо вълнение в юдейския Витлеем. Бяха дошли гадатели от изток, които казаха: „Къде е новороденият цар на евреите? Защото видяхме неговата звезда на изток и дойдохме да му се поклоним.“ Като чу това, Ирод се смути, изпрати слуги при гадателите и ги повика при себе си. Повика и свещениците на палата и каза: „Какво е написано за Христос, къде ще се роди?“ Отговориха му: „Във Витлеем юдейски, така е написано.“ Ирод освободи свещениците, а запита гадателите: „Какво знамение видяхте за родилия се цар?“ Гадателите отговориха: „Видяхме звезда, която светеше повече от обикновените звезди. Избледняха всички звезди, така, че не се виждаха. И така разбрахме, че се е родил царят на израилтяните, и дойдохме, за да му се поклоним.“ Цар Ирод им рече: „Идете и разберете точно и когато го намерите, известете ми, та и аз да ида да му се поклоня.“ И гадателите излязоха. А онази звезда, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато застана над пещерата над главата на детето. Гадателите, като видяха детето с майка му Мария, изнесоха дарове от своите съкровища — злато, ливан и смирна, — поклониха му се и му ги поднесоха. Тогава получиха от ангела вест да не се връщат в Юдея, а по друг път да се върнат в своята страна.

    22. Ирод видя, че бе подигран от гадателите, разгневи се и изпрати своя войска, като ѝ каза да избие всички деца до двегодишна възраст. Мария, като чу, че царят иска да избие децата, изплаши се, взе младенеца, пови го и го положи във волски ясли.

    А Елисавета щом чу, че търсят Йоана, взе го и отиде в планината, като оглеждаше къде да го скрие. Но нямаше скрито място. Тогава тя въздъхна и рече: „Божа планино, приеми майката с детето!“ Защото Елисавета не можеше повече да се качва от страх. И веднага планината се разтвори и я прие заедно с детето. И онази планина им светеше със светлина и ангел господен беше с тях и ги пазеше.

    23. А Ирод търсеше Йоана. Той изпрати слуги в църквата при Захария с думите: „Къде си скрил Йоана?“ Захарий отговори: „Аз съм божи служител и пазя закона и господнята църква, не зная къде е синът ми.“ Слугите отидоха и съобщиха всичко на Ирод. Ирод се разгневи и рече: „Май неговият син ще царува в Израил!“ И отново изпрати слугите и втори път му каза: „Кажи ми истината, къде е твоят син?“ А той отговори: „Не зная.“ Слугите съобщиха на царя. За трети път той изпрати слуги при Захария с думите: „Кажи ми, къде е твоят син, не знаеш ли, че твоята кръв е в моите ръце?“ Слугите отидоха и му известиха това, а той рече: „Аз съм мъченик, ако ми пролееш кръвта, моят дух ще приеме господ, защото невинна кръв проливаш в преддверието на божия храм.“ Захарий бе убит зад завесата, а синовете израилеви не знаеха, че бе убит.

    24. В часа на поздравлението свещениците отидоха в църквата, но не ги посрещна благословът на Захарий. Свещениците стояха прави и очакваха Захарий, за да го поздравят с молитва и да прославят всевишния. Като закъсня, всички се уплашиха. Един от тях дръзна да влезе в светилището и видя пред господния жертвеник сгъстена кръв. И чу глас, който говореше: „Захарий бе убит и няма да се изчисти неговата кръв, докато не бъде отмъстен.“ Като чу тези думи, той се изплаши, излезе и съобщи на свещениците онова, което бе видял и чул. Тогава всички влязоха и видяха станалото. Дъските бяха опръскани с кръв отгоре додолу. Тялото му не намериха, но намериха неговата кръв, станала на камък. И възвестиха на народа, че Захарий е убит. Като научиха, еврейските племена плакаха за него три дни и три нощи. След това свещениците се съвещаваха кого да поставят на мястото на Захарий. Хвърлиха жребий. Жребият се падна на Симеон. На него бе известено от свети дух да не види смъртта, преди да е видял Христос в плът.

    25. По време на смута, който настъпи, след като Ирод умря, аз Яков, написал това сказание, се скрих в пусто място, докато премине вълнението в ѝерусалим11. Слава на владетеля Христос, който ми даде мъдрост да напиша тази повест. Защото нему подобава слава заедно с отца и светия дух, днес и винаги и през всички векове. Амин!