Глаголическа палеография

доц. д-р Андрей Бояджиев

Хорариум: 30 часа лекции

Време: летен семестър на учебната 2015/2016 г.

Аудитория: студенти редовно обучение

Анотация

Курсът проследява развитието на глаголическата писменост от първите запазени писмени паметници до края на XII век. Отделя се внимание на въпросите за състава на глаголическата азбука и на нейното развитие в ранната славянска култура. Анализират се формите на глаголическите букви. Прави се опит за типологическа характеристика на глаголическото писмо. Особен акцент се поставя върху методите за реконструкция на незапазени на глаголица текстове.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

Препоръчителна литература

Велчева, Боряна. 1983. Старите български ръкописи и техният език. София: Наука и изкуство.

Джурова, Аксиния. 1981. 1000 години българска ръкописна книга. София: Свят

Джурова, Аксиния. 1997. Въведение в славянската кодикология. София: Софийски университет.

Добрев, Иван. 2007. Глаголицата. София: Slavia Verlag.

Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. 1999. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ в. Кирило-Методиевски студии 12. 5-86.

Иванова, Климентина. 1983. В началото бе книгата. София: Ариадна.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1-4, София, 1985-2003.

Куев, Куев. 1979. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство.

Попконстантинов, К., О. Кронщайнер. Старобългарски надписи. Т. І, Die slawishen Sprachen, 36/1994. T.II, 52/1997.

Славянска палеография и дипломатика. Т. 1. София: CIBAL, 1980. Т. 2, София: CIBAL, 1985.

Ягич И. В. 1911. Глаголическое письмо. (Энциклопедия славянской филологии, в. III). Санкт-Петербург.

Miklas, Heinz (ред.). 2000. Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur, Wien: ÖAW.

Vajs, Josef 1932. Rukovet hlaholske paleografie. Uvedení do knizního písma hlaholskeho. V Praze.

ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

Лекционен курс, 30 часа, доц. д-р Елена Койчева

Целта на курса е да запознае студентите с един важен антропологичен проблем , а именно с етническата пъстрота на Балканския п-в през средновековието, когато се формират и балканските държави. Ще бъдат използвани главно византийски и латински извори, на базата на които се изграждат представите и стереотипите за българи, гърци, славяни, сърби, хървати и други народи, населяващи полуострова. Ще бъдат разгледани и някои общи черти и различия на „балканските идентичности”, формиращи се на основата на общ произход, език, територия, религия и отразяващи едни или други исторически, етнически, политически и културни реалности.

Представянето на някои терминологични проблеми също ще бъде застъпено в курса, тъй като границата между „етничност” и „идентичност” е по-трудна за детерминиране. Тези два антропологични феномена често се смесват и идентичността се свежда до етничност или обратно. Етничността е основана на групови белези и различията са характерни за нея в по-голяма степен, отколкото за идентичността, която се изгражда на основата на прилики и сходства и се смята, че е повече позитивно натоварена, отколкото емоционално-негативно. Използването на термините етнос, етническа идентичност и етническа карта отразяват много по-ясно мултиетничната ситуация в балканския регион, отколкото налагащия се термин „идентичност”, който в отделни случаи също не може да бъде пренебрегнат.

Лекционният курс ще очертае балканската етническа карта през средните векове в нейната динамика и статика, както и промените в демографската структура на полуострова.  

ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

Лекционен курс, 30 часа, доц. д-р Елена Койчева

Целта на курса е да запознае студентите с един важен антропологичен проблем , а именно с етническата пъстрота на Балканския п-в през средновековието, когато се формират и балканските държави. Ще бъдат използвани главно византийски и латински извори, на базата на които се изграждат представите и стереотипите за българи, гърци, славяни, сърби, хървати и други народи, населяващи полуострова. Ще бъдат разгледани и някои общи черти и различия на „балканските идентичности”, формиращи се на основата на общ произход, език, територия, религия и отразяващи едни или други исторически, етнически, политически и културни реалности.

Представянето на някои терминологични проблеми също ще бъде застъпено в курса, тъй като границата между „етничност” и „идентичност” е по-трудна за детерминиране. Тези два антропологични феномена често се смесват и идентичността се свежда до етничност или обратно. Етничността е основана на групови белези и различията са характерни за нея в по-голяма степен, отколкото за идентичността, която се изгражда на основата на прилики и сходства и се смята, че е повече позитивно натоварена, отколкото емоционално-негативно. Използването на термините етнос, етническа идентичност и етническа карта отразяват много по-ясно мултиетничната ситуация в балканския регион, отколкото налагащия се термин „идентичност”, който в отделни случаи също не може да бъде пренебрегнат.

Лекционният курс ще очертае балканската етническа карта през средните векове в нейната динамика и статика, както и промените в демографската структура на полуострова.  

Критерии за допустимост на кандидатите:

1. Кандидатите трябва да са студенти или докторанти, които към момента на кандидатстване, са записани в СУ за получаване на ОКС „Бакалавър“, „Магистър“ или „Доктор“, независимо от формата на обучение и да имат студентски права.

2. Към момента на кандидатстване за мобилност с цел обучение студентите в ОКС „Бакалавър“ трябва да имат успешно завършени минимум два семестъра от следването си. Студентите в първи курс на ОКС „Магистър“ и новозачислените докторанти са легитимни участници в мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+.

3. Да владеят езика, на който ще се проведе обучението в приемащия университет, съгласно споразумението с приемащия университет.

4. Да отговарят на изискването - всеки кандидат има право на максимум 12 месеца мобилност по програма Еразъм+ (общо обучение и практика) за всяка ОКС - бакалавър, магистър, докторант. За специалности, завършващи с присъждане на магистърска степен (напр. Право и Медицина) е допустима мобилност с обща продължителност до 24 месеца. Продължителността на мобилността зависи и от срока, посочен в споразумението с приемащия университет.

5. Да имат минимален успех от обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“ – Мн. добър (4.50). За бакалаври и магистри се взема средния успех до момента на кандидатстването за мобилността. За новозаписани магистри (през месец февруари 2017 г.) се взема успеха, с който кандидатът е приет в съответната Магистърска програма. За докторанти се взема среден успех от приемните изпити и/или успеха от докторантските минимуми.

Важно:

1. Не се допуска едновременно провеждане на мобилност с цел обучение и мобилност с цел практика по програма Еразъм+.

2. Студентите и докторантите, които желаят да участват в програма Еразъм+, трябва да имат студентски права към момента на кандидатстване и за цялостния период на мобилността през академичната 2017-2018 г.