Специалности

Бакалавърски програми

 

 

СИД

АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПИСМЕНАТА КОМУНИКАЦИЯ

 

 

проф. Гергана Дачева

 

АНОТАЦИЯ

 

Курсът има за цел да задълбочи познанията на студентите от различни специалности на ФСФ за книжовноезиковата норма на съвременния български език и да усъвършенства уменията им за прилагането на тази норма при създаване и редактиране на различни типове текст. Учебното съдържание е изцяло съобразено с българския правопис и пунктуация, отразени в Официален правописен речник на българския език (2012 г.).

 

В курса се представят детайлно правописната и пунктуационната норма на българския книжовен език, както и най-честотните отклонения от тях. Участниците в курса ще задълбочат уменията си да прилагат правилата на българския книжовен правопис и пунктуация, ще усъвършенстват уменията си за писмено общуване в разнообразн

и сфери и ситуации с различна степен на подготвеност и официалност, а освен това ще имат и възможността сами да анализират и оценяват динамиката на процесите в писмената и в устната реч.

 

Студентите получават електронни материали: презентации в PowerPoint или в PDF формат, включващи основните теоретични постановки, правила и норми, които се представят в рамките на всяко семинарно занятие, както и тестове за контрол и самоконтрол.

 

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

 

Тема

Семинарни занятия

Брой часове

1.

Норма и кодификация. Правописна и правоговорна норма. Езикова култура

2

2.

Фонетична и графична система на българския език. Особености на българския правопис

2

3.

Ятов преглас – правила и отклонения

2

4.

Правописни правила, свързани със системата на съгласните

2

5.

Слято, полуслято и разделно писане         

4

6.

Употреба на главни и на малки буква

2

7.

Особености на категорията число при имената. Бройна форма при съществителните имена от мъжки род

2

8.

Правописни особености, свързани с членуването на имената

2

9.

Правописни и правоговорни особености при употребата на местоименията (кой/кого, който/когото, някой/някого, мой/свой и др.) и числителните. Особености при употреба на нелични глаголни форми. Съгласуване при формите за учтивост

2

10.

Принципи на българската пунктуация. Пунктуация на простото изречение – еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части.

4

11 .

Пунктуация на сложното изречение

4

12.

Графично оформяне на текста – оформяне на абзаци, употреба на буквени и небуквени знаци в текста (цифри, кавички, дефис и т.н.)

2

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012.

Алексова, Кр. Промените в правописа и пунктуацията: Български език. София, ПОНС, 2013 г.

            Брезински, Ст. Езиковата култура, без която (не) можем. Пловдив, 2004.

            Виденов, М. Езиковата култура на българина. С., 1995.

Влахова, Р., Г. Дачева. Успех на матурата по български език и литература. Тестови задачи и езиков справочник. София: Понс, 2008.

Мавродиева, Ив. Академично писане. С, 2005.

Джонова, М. Правилни ли са конструкциите от типа развива се знания и умения? Бизнес секретар 4, 2010, 14-15.

Мавровиева Ив., Й. Тишева. Академичната комуникация. С., 2010.

Мурдаров, Вл. 99 езикови съвета. С., 2001.

            Мурдаров, Вл. Още 99 езикови съвета. С., 2001.

            Ницолова, Р. Съвременна българска пунктуация. С., 1989.

Пачев, А. Езиковите общности в условията на европеизация и глобализация. С., 2006.

Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1989. (или разширеното издание Българска граматика).

Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. С., 1996.

Радева, В. По някои въпроси около езиковата ни култура. – В: Отговорността пред езика. Шумен, 2001.

Радева, В. Основните правописни принципи и фонетичните закони в съвременния български език. В: Книга за българския език. С., 1997.

          Тишева, Й. Дачева, Г., Ангелова, Т. Българският език – трудни въпроси, лесни отговори. София: Издателство „Стандарт”, 2004.

           Чакърова, К., П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

 

 

 

 

Глаголическа палеография

 

 

доц. д-р Андрей Бояджиев

 

Хорариум: 30 часа лекции

Време: летен семестър на учебната 2015/2016 г.

Аудитория: студенти редовно обучение

 

Анотация

Курсът проследява развитието на глаголическата писменост от първите запазени писмени паметници до края на XII век. Отделя се внимание на въпросите за състава на глаголическата азбука и на нейното развитие в ранната славянска култура. Анализират се формите на глаголическите букви. Прави се опит за типологическа характеристика на глаголическото писмо. Особен акцент се поставя върху методите за реконструкция на незапазени на глаголица текстове.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

 

Препоръчителна литература

Велчева, Боряна. 1983. Старите български ръкописи и техният език. София: Наука и изкуство.

Джурова, Аксиния. 1981. 1000 години българска ръкописна книга. София: Свят

Джурова, Аксиния. 1997. Въведение в славянската кодикология. София: Софийски университет.

Добрев, Иван. 2007. Глаголицата. София: Slavia Verlag.

Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. 1999. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ в. Кирило-Методиевски студии 12. 5-86.

Иванова, Климентина. 1983. В началото бе книгата. София: Ариадна.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1-4, София, 1985-2003.

Куев, Куев. 1979. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство.

Попконстантинов, К., О. Кронщайнер. Старобългарски надписи. Т. І, Die slawishen Sprachen, 36/1994. T.II, 52/1997.

Славянска палеография и дипломатика. Т. 1. София: CIBAL, 1980. Т. 2, София: CIBAL, 1985.

Ягич И. В. 1911. Глаголическое письмо. (Энциклопедия славянской филологии, в. III). Санкт-Петербург.

Miklas, Heinz (ред.). 2000. Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur, Wien: ÖAW.

Vajs, Josef 1932. Rukovet hlaholske paleografie. Uvedení do knizního písma hlaholskeho. V Praze.

 

ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

 

Лекционен курс, 30 часа, доц. д-р Елена Койчева

 

Целта на курса е да запознае студентите с един важен антропологичен проблем , а именно с етническата пъстрота на Балканския п-в през средновековието, когато се формират и балканските държави. Ще бъдат използвани главно византийски и латински извори, на базата на които се изграждат представите и стереотипите за българи, гърци, славяни, сърби, хървати и други народи, населяващи полуострова. Ще бъдат разгледани и някои общи черти и различия на „балканските идентичности”, формиращи се на основата на общ произход, език, територия, религия и отразяващи едни или други исторически, етнически, политически и културни реалности.

 

Представянето на някои терминологични проблеми също ще бъде застъпено в курса, тъй като границата между „етничност” и „идентичност” е по-трудна за детерминиране. Тези два антропологични феномена често се смесват и идентичността се свежда до етничност или обратно. Етничността е основана на групови белези и различията са характерни за нея в по-голяма степен, отколкото за идентичността, която се изгражда на основата на прилики и сходства и се смята, че е повече позитивно натоварена, отколкото емоционално-негативно. Използването на термините етнос, етническа идентичност и етническа карта отразяват много по-ясно мултиетничната ситуация в балканския регион, отколкото налагащия се термин „идентичност”, който в отделни случаи също не може да бъде пренебрегнат.

 

Лекционният курс ще очертае балканската етническа карта през средните векове в нейната динамика и статика, както и промените в демографската структура на полуострова.  

 

ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

 

Лекционен курс, 30 часа, доц. д-р Елена Койчева

 

Целта на курса е да запознае студентите с един важен антропологичен проблем , а именно с етническата пъстрота на Балканския п-в през средновековието, когато се формират и балканските държави. Ще бъдат използвани главно византийски и латински извори, на базата на които се изграждат представите и стереотипите за българи, гърци, славяни, сърби, хървати и други народи, населяващи полуострова. Ще бъдат разгледани и някои общи черти и различия на „балканските идентичности”, формиращи се на основата на общ произход, език, територия, религия и отразяващи едни или други исторически, етнически, политически и културни реалности.

 

Представянето на някои терминологични проблеми също ще бъде застъпено в курса, тъй като границата между „етничност” и „идентичност” е по-трудна за детерминиране. Тези два антропологични феномена често се смесват и идентичността се свежда до етничност или обратно. Етничността е основана на групови белези и различията са характерни за нея в по-голяма степен, отколкото за идентичността, която се изгражда на основата на прилики и сходства и се смята, че е повече позитивно натоварена, отколкото емоционално-негативно. Използването на термините етнос, етническа идентичност и етническа карта отразяват много по-ясно мултиетничната ситуация в балканския регион, отколкото налагащия се термин „идентичност”, който в отделни случаи също не може да бъде пренебрегнат.

 

Лекционният курс ще очертае балканската етническа карта през средните векове в нейната динамика и статика, както и промените в демографската структура на полуострова.  

erasmus6

 

Критерии за допустимост на кандидатите:

 

1. Кандидатите трябва да са студенти или докторанти, които към момента на кандидатстване, са записани в СУ за получаване на ОКС „Бакалавър“, „Магистър“ или „Доктор“, независимо от формата на обучение и да имат студентски права.

2. Към момента на кандидатстване за мобилност с цел обучение студентите в ОКС „Бакалавър“ трябва да имат успешно завършени минимум два семестъра от следването си. Студентите в първи курс на ОКС „Магистър“ и новозачислените докторанти са легитимни участници в мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+.

3. Да владеят езика, на който ще се проведе обучението в приемащия университет, съгласно споразумението с приемащия университет.

4. Да отговарят на изискването - всеки кандидат има право на максимум 12 месеца мобилност по програма Еразъм+ (общо обучение и практика) за всяка ОКС - бакалавър, магистър, докторант. За специалности, завършващи с присъждане на магистърска степен (напр. Право и Медицина) е допустима мобилност с обща продължителност до 24 месеца. Продължителността на мобилността зависи и от срока, посочен в споразумението с приемащия университет.

5. Да имат минимален успех от обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“ – Мн. добър (4.50). За бакалаври и магистри се взема средния успех до момента на кандидатстването за мобилността. За новозаписани магистри (през месец февруари 2017 г.) се взема успеха, с който кандидатът е приет в съответната Магистърска програма. За докторанти се взема среден успех от приемните изпити и/или успеха от докторантските минимуми.

 

Важно:

1. Не се допуска едновременно провеждане на мобилност с цел обучение и мобилност с цел практика по програма Еразъм+.

2. Студентите и докторантите, които желаят да участват в програма Еразъм+, трябва да имат студентски права към момента на кандидатстване и за цялостния период на мобилността през академичната 2017-2018 г.