Преподаватели: доц. д-р Биляна Михайлова, доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Албена Мирчева, доц. д-р Мая Александрова, доц. д-р Дарина Младенова
Анотация: Учебната дисциплина „Общо езикознание“ полага езиковедската основа в подготовката на бъдещите филолози, върху която се надграждат по-нататък следващите лингвистични дисциплини, включени в учебния план. Студентите се запознават със същността на езика и различните подходи при неговото изследване; фонетиката и фонологията; лексикологията (и лексикографията, етимологията, ономастиката и фразеологията); морфологията и синтаксиса; с основните процеси в развоя и функционирането на езика, които довеждат до изграждането на книжовен език и до териториалната и социалната диференциация на езика; с езиковите контакти и класификацията на езиците. Основна цел на курса „Общо езикознание“ е студентите да усвоят терминологията и да могат практически да я използват при конкретни задачи за лингвистичен анализ.
Конспект за изпит
№ |
Въпрос |
1 |
Предмет и задачи на езикознанието. Деление на езикознанието: а) Общо и частно езикознание; б) Теоретично и приложно езикознание; в) Интралингвистика; г) Екстралингвистика; д) Описателно, историческо и сравнително езикознание. Съпоставително езикознание. |
2 |
История на езикознанието. Основни школи и направления. |
3 |
Езикът като обществено явление. |
4 |
Основни функции на езика. |
5 |
Език и мислене и тяхното взаимоотношение. а) Видове мислене. б) Външна и вътрешна реч. |
6 |
Семиотика. Знак, видове знаци, знакови системи. |
7 |
Знаков характер на езика. Езикова семиотика. Същност и свойства на езиковия знак. Езикът като специфична знакова система. |
8 |
Език и реч и тяхното взаимоотношение. |
9 |
Езикът като система и структура. Равнища на езиковата система. |
10 |
Синхрония и диахрония. |
11 |
Синтагматика и парадигматика. |
12 |
– Предмет, задачи и деление на фонетиката. – Артикулаторна фонетика (звукофизиология). Говорни органи. Учленяване на звука: респирация, фонация, артикулация. – Акустична фонетика. Звук, видове звукове – тон и шум. Трайност на звука (квантитет). – Гласни и съгласни – обща характеристика. |
13 |
– Класификация на гласните: артикулационна – по редове, по издигане на езика, по участие на устните, по дейност на мекото небце; акустична – по височина на тона, по трайност (квантитет). – Полугласна (глайд), дифтонг, трифтонг. |
14 |
– Класификация на съгласните: артикулационна – по вид на пречката, по деен учленителен орган, по място на образуване, по участие на носната кухина; акустична – по съотношението между шум и тон, по слухово възприемане, по окраска и възможност за удължаване. Видове допълнителна артикулация: аспирация, лабиализация, палатализация, веларизация. |
15 |
Фонетични промени: асимилация, вокална хармония, преглас, дисимилация, акомодация, палатализация, лабиализация, сандхи, хаплология, контракция; редукция, метатеза, протеза, епентеза, елизия, десоноризация. |
16 |
Спонтанни промени. Звукови закони и звукови съответствия. Морфофонетични промени (промени по аналогия). |
17 |
Фонология. Теория за фонемата. а) Фонема, алофони. Фонемика. б) Функции на фонемата. в) Признаци на фонемата и на нейните варианти: диференциални и недиференциални; релевантни и нерелевантни; интегрални. г) Позиции на фонемата – силна и слаба. Видове варианти на фонемата: комбинаторни, позиционни; задължителни, факултативни; индивидуални, стилистични. д) Фонемна опозиция. Корелативни и некорелативни опозиции. е) Фонотактика – съчетаемост и валентност на фонемите. Фонемен инвентар и фонемна система. |
18 |
Класификация на думите като части на речта. Критерии за разграничаване на частите на речта. Пълнозначни думи, служебни думи, междуметия. |
19 |
Лексикология. Обща теория на думата. – Думата като знак. Номинативна функция на думата. – Проблеми при определението на думата. – Значение на думата – граматическо, лексикално. – Аспекти на лексикалното значение на думата: сигнификативен, денотативен, конотативен. – Вътрешна форма на думата (мотивираност на думата). – Проблемът за тъждеството на думата. Лексема, алолекси (словоформа / лексико-семантичен вариант). |
20 |
Думите според съотношението между изразяването и съдържанието: омоними, омофони, омографи; синоними, антоними, пароними. |
21 |
Семасиология. Семантично равнище на лексемата: а) Еднозначност и многозначност б) Видове лексикални значения: свободно и свързано; етимологично, основно и производно; пряко и преносно (метафора, метонимия, синекдоха) в) Развой на лексикалното значение на думата |
22 |
Пластове в речниковия състав на езика: а) активна и пасивна лексика, неологизми, архаизми, историзми; б) неутрална и емоционално-експресивна лексика; в) домашна и заета лексика, калки. Адаптация на заемките, класификация на заетата лексика. Пуризъм. |
23 |
Фразеология. |
24 |
Табу и евфемизъм. |
25 |
Ономастика. |
26 |
Етимология. Принципи на научната етимология. Народна етимология. |
27 |
Лексикография. Видове речници. |
28 |
Морфология. Теория за морфемата. а) Морфема, аломорфи. Морфемика. Отношение между дума и морфема. Понятието морфонема. б) Видове морфеми: от смислово-функционално гледище (корен и афикс), сегментни морфеми и нулеви морфеми, свободни морфеми и морфеми от свързан тип. в) Релационно и деривационно значение на афиксите. Еднозначност и многозначност, еднотипност и разнотипност на афиксите. г) Видове афикси: – по място спрямо корена – префикс, постфикс (суфикс и флексия), инфикс, интерфикс, циркумфикс, трансфикс; – по функция – словообразуващи, формообразуващи (словоизменителни), основообразуващи, свързващи; – по продуктивност – продуктивни, непродуктивни. |
29 |
Понятието основа. Видове основи: проста (непроизводна) и производна; свързана; лексикална и граматическа основа; сложна основа. Съотношение между корен, основа и дума. |
30 |
Промени в морфологичния строеж на думата: а) Опростяване на основата. б) Преразлагане (декомпозиция) на морфемния състав. в) Промени в морфологичния състав на сложните думи. |
31 |
Начини на граматическо изразяване: афиксация; вътрешна флексия, преглас и отглас; редупликация; словоред; композиция; суплетивизъм; ударение и интонация; служебни думи. Аналитични и синтетични езици. |
32 |
Грамема. Граматични категории. Именни граматични категории: падеж, степенуване, определеност / неопределеност. Глаголни граматични категории: лице, вид, време, наклонение, залог. |
33 |
Синтаксис: а) Синтактични единици на речта и на езика: изречение, словосъчетание. б) Основни форми на синтактична връзка: съчинителна (паратаксис), подчинителна (хипотаксис). Видове подчинителна връзка: управление, съгласуване, прилагане. в) Словосъчетанието като синтактична единица. Видове словосъчетания. г) Изречението като синтактична единица. Изречение и съждение. Признаци на изречението. Синтактични типове на изречението. Актуално членение на изречението. |
34 |
Развой и функциониране на езика: а) Диференциация на езика и интеграция на езиците. Койне. б) Книжовният език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия. в) Териториална диференциация на общонародния език. Диалект. Диалектен континуум. Изоглоса, изоглосен сноп. г) Социална диференциация на езика. Разграничение между териториални и социални диалекти. Видове социални диалекти (социолекти): професионален говор и жаргон – социолекти от арготичен тип, групови говори (сленг, жаргон), класови жаргони. |
35 |
Езиков контакт – заемане (пътища на заемане; заемане на афикси и фонеми; заемки и калки), конвергенция, замяна на един език с друг. Билингвизъм. Езикова интерференция. Субстрат, суперстрат, адстрат. Пиджин, креолски езици. Езиков съюз. Балканско езикознание. |
36 |
Език и писмо. а) Графема, алограф. б) Типове писмени знаци: фонограми и идеограми. в) Етапи в развоя на писмото. Типове писменост днес –буквено писмо, консонантно писмо, силабографически системи, идеографско писмо. г) Азбука, графика, правопис. Правописни принципи. |
37 |
Класификация на езиците. а) Морфологична класификация на езиците: коренни езици, аглутиниращи езици, флективни езици, полисинтетични (инкорпориращи) езици. Променливост на морфологическия тип. Лингвистична типология. Аналитични и синтетични езици. б) Сравнително-исторически метод. Генеалогична класификация на езиците. Понятията езиково семейство, езикова група, подгрупа. Праезик и прародина. в) Индоевропейски езици. г) Други езикови семейства: семито-хамитски езици; тюркски езици; угро-фински езици и др. |
Библиография
Основна:
Алмалех, Мони, Живко Бояджиев, Моско Москов. Увод в езикознанието: Помагало за студенти филолози. София: КК „Труд“, 2000.
Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание. София: Парадигма, 20075.
Георгиев, Владимир, Дуриданов, Ив. Езикознание. София, 19784.
Добрева, Елка. Увод в общото езикознание. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004.
Лингвистический энциклопедический словарь. Гл. ред. В. Н. Ярцева. Москва: Советская энциклопедия, 1990.
Москов, Моско. Език и езикознание. Ч. 1. Онтолингвистика. София: Сиела, 2000.
Москов, Моско, Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство, 1977.
Реформатский, Александр А. Введение в языковедение. Москва, 20045.
Fromkin, Victoria, Robert Rodman, Nina Hyams. An Introduction to Language. 20109.
Glossary of linguistic terms: http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOflinguisticTerms/
O’Grady, William, Archibald, J. Contemporary Linguistic Analysis. An Introduction. Toronto: Pearson Canada, 20127. Study Guide. Prepared by Teresa Merrells and Anna L. Moro. Toronto: Pearson Canada, 20127.
Lyons, John. Introduction to Theoretical Linguistics. Cambridge, 19746.
Допълнителна:
Подбрана тематична библиография по „Увод в общото езикознание“ вж. в: Бояджиев, Ж. Увод в общото езикознание. София, 2007, 335–364.
Зенков, Геннадий С., Сапожникова, И. А. Введение в языкознание. Бишкек, 1998.
Илиева, Лилия. Увод в езикознанието. Благоевград, 2001.
Кобозева, Ирина М. Лингвистическая семантика. Москва: Эдиториал УРСС, 2000.
Косериу, Еухенио. Лекции по общо езикознание. София: Наука и изкуство, 1990.
Кръпова, Илияна. Лекции по езикознание. Пловдив: Сема 2001, 2000.
Манголд, Макс. Увод в езикознанието с оглед и на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988.
Маслов, Юрий. Введение в языкознание. Москва: Высшая школа, 19872.
Общее языкознание: Формы существования, функции, история языка. Отв. ред. Б. А. Серебренников. Москва: Наука, 1970.
Петков, Славчо. Основи на езикознанието. Благоевград, 1978.
Петрова, Анастасия. Лингвистичен компас. Велико Търново: Издателство „Астарта”, 2007.
Фатер, Хайнц. Увод в езикознанието. София: Труд, 2002.
Aitchison, Jean. Language change. Progress or decay? Cambridge University Press, 20013.
Aronoff, Mark, Janie Rees-Miller (editors). The Handbook of Linguistics. 2002.
Collinge, Neville E (ed.). An Encyclopedia of Language. London: Routledge, 1990.
Crystal, David. A Dictionary of Linguistics and Phonetics. Malden, Mass.: Blackwell. 20116.
Finegan, Edward, Paul R. Frommer. Looking at Languages: A Workbook in Elementary Linguistics. Stamford: Cengage Learning. 2015.
Malmkjær, Kirsten. The Routledge Linguistic Encyclopedia. London: Routledge. 20103.
Дата: 19.03.2018
Съставили: доц. д-р Албена Мирчева, доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Мая Александрова, доц. д-р Биляна Михайлова, доц. д-р Дарина Младенова.