Добре дошли на страниците на Факултета по славянски филологии, Софийски университет "Св. Климент Охридски"

доц. д-р Красимира Алексова

Хорариум - 30 часа лекции, 3 кр.
Форма на завършване – изпит

Анотация

За изследването на граматическото равнище на езика теорията на граматическите опозиции представлява това, което е фонологията за изследването на звуковото равнище. В курса се излага оригинална и детайлно разработена версия на теорията на граматическите опозиции, която е резултат на многогодишни изследвания. На тази основа се разглежда организацията на морфологическите категории на българския език и изобщо строежът на морфологическото равнище на езиците, като тя се прилага успешно и в типологията и историята на морфологическите системи.

Лекционен курс

1. Принцип за относително немотивирания характер на първичното знаково членение на субстанцията.
Същност на принципа. Приносът и слабостите на теорията на Л. Йелмслев. Релевантните признаци, по които се извършва членението. Различията в действието на критерия на комутацията в двата плана на езика.

2. Следствията от принципa за относително немотивирания характер на първичното знаково членение.
Артикулационните парадигми и техния опозитивен строеж. Изоморфизмът между двата плана в това отношение. Инвариант и варианти. Проблемът за облигаторността в езика.  Типологията и следствията от този принцип.

3. Артикулационните парадигми и техните членове. Диартреми (фонема, семема, грамема).
Терминални и хомогенни грамеми. Морфемата - неартикулационна единица.
Въпросът за основните измерения (оси) на езика.

4. Дефиниране на понятието опозиция.
Опозициите в трудовете на Н.С.Трубецкой и Р.О.Якобсон.
Неопосредствани и опосредствани отношения в парадигмите.

5. Отношенията между двата члена на корелацията.
Контрадикторно и субординационно отношение. Видово и родово значение на немаркирания член (проблемът за тяхната системообусловеност). Системоформиращи и системопридобити свойства. Надстроечният характер на системообусловеното значение на немаркирания член.

6. Синтагматична (контекстуална) неутрализация на опозициите.
Разграничението език-реч и статутът на немаркирания член. Родовото значение – неконкретизиран вариант, идиосемантичен вариант, алосемантичен вариант. Задължителни и факултативни неутрализации. Неутрализациите на пропорционалните опозиции.

7. Транспозиция.
Транспозитивна употреба на маркирания член в полето на немаркирания. Транспозитивна употреба на немаркирания член в полето на маркирания (на основата на видовото значение). Стилистичен ефект при транспозициите и при някои случаи на неутрализация – разграничение.

8. Действието на принципа на компенсацията в морфологическите парадигми.
Парадигматична неутрализация и съкратителна реорганизация – конкретни прояви на принципа на компенсацията.
Двустранно обусловени варианти при “синкретичния” член. Доминиращи и доминирани категории. Условия за парадигматично взаимодействие между категориите.

9. Критерии за определяне на насоката на субординация между членовете на опозицията.
Действието на компенсацията. Импликативните универсалии. Структурата на означаващите (формалният критерий). Дефективността при дадени лексико-граматични разреди. Фреквентността. Психолингвистичните данни. Универсалният характер на насоката на субординация – данните на отделни езикови системи, отношенията на субстанционално равнище.

10. Отношението немаркираност/маркираност – системообусловена същност, манифестации, субстнационална обусловеност.
Разграничение между системообусловена същност и манифестации. Универсалният характер на насоката на субординацията може да се обясни само на субстанционално равнище. Кои членове се превръщат в немаркирани и кои в маркирани. Неразграничението и смесването на тези три равнища в изследванията.

11. Т.нар. нулев знак и граматическите опозиции.
На системно равнище “нулево значение” е само родовата подстойност на немаркирания член. Системопридобити и системоформиращи същности, немаркиран – маркиран член, нулева – реална морфема. Нулеви свойства и на субстанционално равнище. Иконичност.
Проблемът за натуралността на езика. Граматическа доминанта.

12. Изграждането на многочленните морфологически парадигми.
Клетка на системата и член на системата. Четири типа сектори от гледна точка на симетрията/асиметрията на системата:
напълно симетрични сектори
сектори с парадигматично взаимодействие между признаци на основата на принципа на компенсацията
сектори с логическа обвързаност между признаци (тричленни отношения),
сектори, в които е налице и логическа обвързаност, и парадигматично взаимодействие между признаци.

13. Бинаризмът.
Емпирически доказателства.
За т.н. двучленните “еквиполентни” опозиции, представляващи всъщност контрадикторни опозиции.
Контрадикторно-субординационни опозиции в граматиката. Многочленните неопосредствани отношения - системи от корелативно-дизюнктивен тип.

14. Йерархичните отношения между опозиции и категории.
Доказателства: данните на действието на компенсацията, на композираните форми, на аглутинативните словоформи, на импликативните универсалии.

Библиография

Алексова, Кр. Синтагматичната неутрализация на граматическите опозиции като причина за различните състояния, които морфологичната система може да заема (върху материал от темпоралната система на българския език).  -  В: Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 41 - Филология, кн. 1, 2003,  147-166.
Алексова, Кр. За отношението омонимия – бипартиципиалност – бидетерминативност в българската глаголна система. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Василка Радева. София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2006, 439-456.
Алексова, Кр. За междукатегориалните връзки на морфологичното равнище. – В: Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Р. Ницолова. София, 2005, (под печат).
Алексова, Кр., Никова, Ем. Повторителните глаголни употреби в съвременния българския език като резултат от интрапарадигматичнакомбинация на диференциални признаци. - В: Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 41 - Филология, кн. 1, 135-146.
Апресян Ю. Д. Идеи и методы современной структурной лингвистики. М., 1966.
Булыгина, Т. Грамматические оппозиции. – В: Исследования по общей теории грамматики. М., 1968.
Булыгина, Т. О нейтрализации семантических опозиций. Единицы разных уровней грамматического строя языка и их взаимодействие. М., 1969.
Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. С., 2001.
Грамматические категории: иерархии, связи, взаимодействие. (Отг. ред. А. В. Бондарко), С.-Петербург: Наука, 2003.
Герджиков Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език, 1974, кн. 1.
Герджиков Г. За системно обусловените значения на граматическите категории. – Славистични изследвания. София, 1978.
Герджиков Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984. (Гл. ІV, 1. Действието на принципа на компенсацията в граматическите системи.).
Герджиков Г. Die Gesetze der grammatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. – Съпоставително езикознание, ХХІІ, 1997, кн. 2.
Герджиков Г. Критериите за насоката на субординацията между членовете на граматическите опозиции. – Съпоставително езикознание, 1999, кн. 1.
Герджиков Г. Отношения между членами языковых корреляций. – Съпоставително езикознание, го. ХХV, 2000, кн. 1.
Герджиков Г. Организацията на многочленните морфологически парадигми. – Език и литература, 2000, кн. 1.
Засорина, Л.Н. Введение в структурную лингвистику. М., 1974.
Кондрашов, Н.А. Исследовательская работа пражских лингвистов. – В: История лингвистических учений.М., 1979, 123- 140.
Якобсон, Р. О. Избранные работы, Москва, 1985.

Archangeli, Diana B. 1992. "Markedness". In: Bright, William (ed.) International encyclopedia of linguistics. New York: Oxford University Press.
Battistella, Edwin L. 1990. Markedness: The evaluative superstructure of language. New York: Oxford University Press.
Battistella, Edwin L. 1996. The logic of markedness. New York: Oxford University Press.
Croft, W. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP, 1990.
Croft, William. 'Markedness' and 'universals': from the Prague school to typology. - In: Jankowsky, Kurt R. (ed.) Multiple perspectives on the historical dimensions of language. Münster: Nodus, 1996, 15-21.
Eckman, F. R., Moravcsic, E. A., Wirth J. R.  Markedness.  Plenum Publishing, 1986. 
F. de Saussure, Cours de linguistique générale (édition critique préparé par Tullio de Mauro), Paris, 1974. (Бълг. превод: Ф. Дьо Сосюр, Курс по обща лингвистика (прев. Ж. Бояджиев и П. Асенова). София, 1992.)
Greengerg J. Language Universals, with special reference to feature hierarchies (Janua Linguarum Series Minor, 59). The Hague. Mouton, 1966.
Hjelmslev L., Prologomena to a Theory of Language. Madison, University of Wisconsin, 1953.) Руски превод: Л. Елмслев, Прологомены к теории языка. – Новое в лингвистике. Выпуск 1. Москва, 1960.).
http://www.glossematica.net
Ivanescu, Gheorgiu (1979). Sur la notion de neutralisation en linguistique. - In: COTEA, Valeriu D. (bibliog.) Melanges a la memoire de Louis Michel. Montpellier: Univ. Paul-Valery, pp. 305-309.
Jakobson R. O. Zur Struktur des russischen Verbums. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 210-222.)
Jakobson R. O., Beitrag zur algemeine Kasuslehre. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 133-176.)
Jakobson R. O., Singe zero. - Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 222-321.)
Jakobson R. O., Implications of Language Universals for Linguistics. – Universals of Language. Ed. By J. Greenberg (2-nd edition). Cambridge – Massachusets, 1966.) Руски превод: Р. О. Якобсон. Значение лингвистических универсалий для языкознания. В: Звегинцев В. А., История языкознания ХІХ – ХХ веков в очерках и извлечениях. Часть ІІ. Москва, 1965.).
Křizkova, H. Понятие нейтрализации в морфологии. – В: Языкознание в Чехословакии. М., 1978.
Křizkova, H.  Привативные оппозиции и некоторые проблемы анализа многочленных категорий. - В: Travaux linguistique de Prage. P., 1966.
Mišeska Tomić, Olga (ed.) Markedness in synchrony and diachrony. Berlin: Mouton de Gruyter, 1989.
Trubetzkoy N. S., Grundzüge der Phonologie (2 Auflage). Götingen, 1958. (Руски превод: Н. С. Трубецкой, Основы фонологии. Москва, 1960.)
Wurzel, Wolfgang U. 1998. On markedness. – In: Theoretical Linguistics 24.1: 53-71.
Wurzel, Wolfgang U. 2000. Inflectional system and markedness. - In: Analogy, Levelling, Markedness: Principles of change in phonology and morphology, ed. By Aditi Lahiri, 193-214. Berlin & New York: Mouton de Gruyter.
Zwicky, Arnold. 1978. On markedness in morphology. – In: Die Sprache 24: 129-143.