19 случай/я за
Дунав
| Заглавие | Случаи | Контекст |
|---|---|---|
| Славянски наименувания | 2 |
… Покрай, отчасти запазенитѣ, видоизмѣнени или пославянени тракийски, гръцки, латински и други имена, славянитѣ сѫ ни оставили и много хубави и звучни названия на рѣки, планини, мѣста, села и градове. Съ настаняването на славянитѣ на югъ отъ Дунава и топонимията коренно се промѣня. Отъ завареното мѣстно население славянитѣ сѫ наследили и извънредно много названия, една значителна часть отъ които сѫ запазили стария си изговоръ, друга часть сѫ били видоизмѣнени или осмислени, а останалата, по-голѣма часть сѫ били пославянени чрезъ прибавяне на характернитѣ за славянския говоръ наставки — ица, ово, ево и ене. Между това, обаче, въ крайщата дето славянитѣ сѫ се заселили и дето тѣ сѫ успѣли по-рано да претопятъ изостаналото тракийско и илирийско население, то и названията сѫ били замѣнени съ славянски.… … на Българска Морава, Браница или Браничево на Дунава, (не далечъ отъ устието на … |
| Тракийски имена | 1 |
… (Дупн.), Καπιστούρια, Συκυδαβα край Дунава и пр.… |
| Изчезнали и забравени имена | 2 |
… , който споредъ Амианъ Марцилинъ се е наричалъ Евмолпида. Коя е рѣката Сергентай изъ Овчо-поле, до която презъ V в. пр. Хр. е имало царски дворецъ? Коя е рѣката Лигинъ, далечъ три дни пѫть отъ р. Дунавъ, до която е стигналъ Александъръ Велики следъ преминаването на … … Названията на много крепости и градове изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи, преминавали отъ едни рѫце въ други, се споменуватъ и между 8—14 в. Имената на голѣма часть отъ тѣзи крепости и селища сѫ забравени още при тѣхното разрушение
въ войнитѣ между българи и гърци, или при падането ни подъ турцитѣ. Въ войнитѣ
между българи и гърци, или българи и маджари, кумани и латинци, или гърци и
кумани и печенеги, на югъ отъ Дунава се споменуватъ много крепости, чиито имена
отдавна сѫ забравени, като напр.: Меркели (вѣроятно Хисаря до … |
| Имена от гръцки произходъ | 1 |
… въ териториитѣ южно отъ Дунава. Отъ тогавашнитѣ и по-късни автори знаемъ, че освенъ основанитѣ или преименувани презъ този периодъ градове и крепости като: Алексиополись, може би надъ
… |
| Пренесени имена | 3 |
… Многобройни сѫ примѣритѣ на пренесени презъ по-къснитѣ времена названия.
Повечето отъ славянскитѣ племена, на югъ отъ Дунава, сѫ запазили своитѣ стари
имена и въ новитѣ си заселища. Така Смолѣнитѣ въ … … на Дунава. Въ началото
на IX в. византийския императоръ Никифоръ I, преселилъ християнското население
отъ Тивериополъ (въ Мала-Азия) въ Струмишката область, които преселници нарекли
новото селище по името на родния си градъ — Тивериополъ. Презъ XI в. преселници
отъ разрушения градъ Стоби до дн. Градско на … … Споредъ Акрополита, българскиятъ царь Калоянъ заселилъ пленницитѣ-гърци отъ
Тракия край Дунава въ колонии, които носили и имената на роднитѣ имъ градове и
села. Може би името на … |
| Видоизмѣнени и осмислени имена | 3 |
…
се завръщатъ на северъ отъ Дунава, а други се настаняватъ изъ Мизия, … … Както рѣкитѣ сѫ вѣчни, така и тѣхнитѣ имена сѫ по-постоянни, тѣ не се промѣнятъ
така, както селищнитѣ названия. Днешното българско наименувание на Дỳнавъ,
произхожда отъ запазеното презъ много вѣкове, подъ различни форми, келтийско
название на рѣката — … … ,
произхожда отъ запазеното презъ много вѣкове, подъ различни форми, келтийско
название на рѣката — Danubius. Въ другитѣ рѣчни названия срѣщаме по-малка или
по-голѣма промѣна, като: … |
| [Увод. Общи бележки] | 4 |
… При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитѣ сѫ заварили и по-старо население,
отъ което безсъмнено тѣ сѫ заели и нѣкои рѣчни и селищни названия. Кои именно,
това за сега съ положителность не може да се установи. Но многобройнитѣ
наименувания отъ тракийски произходъ, които сѫ ни известни отъ старитѣ автори и
епиграфскитѣ паметници, като: Тимакусъ, Транупара, Буртодиза и пр., ни
очертаватъ приблизително границитѣ на тракийскитѣ племена между V в. пр. Хр. до
къмъ IV в, сл. Хр. Α многобройнитѣ названия отъ тракийски произходъ, достигнали
до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, ни говорятъ още следното: 1 —
въпрѣки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика
отъ друга, тракитѣ сѫ успѣли да запазятъ своитѣ рѣчни и селищни названия до
окончателното имъ асимилиране отъ славянитѣ и 2 — до скоро всички изследвачи на
преселението на славянитѣ на
… … Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ проникнали не
само въ … … , дълги вѣкове
българитѣ сѫ живѣли съвмѣстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно,
имената отъ славянски произходъ ще сѫ били много повече, отколкото въ настоящия
моментъ, но трѣбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитѣ наименувания
сѫ запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За
примѣръ ще посочимъ р. … … Идва редътъ и на прабългаритѣ. Тѣ успѣватъ да се наложатъ и да обединятъ
разпокѫсанитѣ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ
голѣма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритѣ не само че не сѫ могли
да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливатъ съ завареното славянско
население, докато напълно изчезватъ като отдѣлна народностна група. Трѣбва да се
отбележи, че както отъ тѣхния езикъ днесъ сѫ запазени само нѣколко думи, така и
до насъ сѫ стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да
смѣтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споменемъ: Тамбарàсце до
… |
| Имена свързани с народностъ | 3 |
… — отъ старитѣ българи и пр. Известно е, че тракитѣ сѫ се дѣлили на много племена, всѣко отъ които е оставило и името си на областьта, въ която е живѣло. По името на тракийското племе фриги, страната въ днешна южна Македония нѣколко вѣка преди Христа се е наричала Фригия, а страната между Дунава и Стара-планина, по името на мизитѣ, много столѣтия се е наричала Μизия, име изчезнало едва преди единъ вѣкъ. По името на дарданцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове северна Македония се е наричала Дардания, а по името на пеонитѣ областьта по горна Брегалница и Кюстендилско е носила названието Πеοния, име запазено и до днесъ подъ формата … … . Въ земитѣ на югъ отъ Дунава не сѫ открити до сега никакви следи отъ името на германското племе бастарни.… … Отъ всички народи, които презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ нахълтвали на югъ отъ Дунава, най-много следи сѫ оставили куманитѣ. Разселили се въ различни покрайнини между българитѣ, тѣ сѫ успѣли да оставятъ и повече селищни и мѣстни названия съ своето име. Въ Софийско едно село до скоро се наричаше … |