12 случай/я за
Струма
| Заглавие | Случаи | Контекст |
|---|---|---|
| Тракийски имена | 3 |
… , Στρυμών, … … , Струма отъ … … отъ Στρυμών, … |
| Глаголни съществителни | 2 |
… Както всички народи, така и тракитѣ сѫ имали названия, които сѫ стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, какъвто е напр. случаятъ съ Στρυμών, дн. … … , дн. Струма, отъ корена stru, съ значение на тека.… |
| Названия отъ латински и вулгаро-латински произходъ | 1 |
… — Дълго поле, което Скилица споменува още презъ X в. нѣкѫде по долна Струма.… |
| Видоизмѣнени и осмислени имена | 3 |
… Славянитѣ въ повечето случаи запазватъ предишнитѣ имена на рѣки, планини, селища
и пр., които тѣ видоизмѣняватъ или осмислятъ споредъ особеноститѣ на езика си и
то така, че първоначалниятъ имъ изговоръ въ повечето случаи е съвършено
загубенъ. При славянския изговоръ, доколкото може да се сѫди, не сѫ били
спазвани, както нѣкои се стараятъ да докажатъ, никакви езикови закони. Промѣната
на тѣзи названия не е станала отъ единъ пѫтъ, а постепенно въ течение на много
вѣкове и подъ влиянието на други народностни групи. Така само може да се обясни,
защо повечето отъ имената на рѣки, планини и селища сѫ стигнали до днешната,
почти неузнаваема форма. Дори нѣкои названия, като Струма, … … се нарича Етеръ, Στρύμων — … … — Струма,
… |
| [Увод. Общи бележки] | 3 |
… , Струма — отъ … … — отъ Стримонъ и пр. Кой
напр. би подозиралъ че съвременното название на … … , Калатисъ и др. При разширение
на македонската държава, населението отъ вѫтрешностьта влѣзло въ още по-тѣсенъ
допиръ съ гърцитѣ. Презъ римска епоха новата власть твърде много спомогнала за
разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население.
Тогава не само нови заселници-гърци сѫ се настанявали изъ вѫтрешностьта, и то
главно въ градоветѣ, но и погърчването въ нѣкои области е вземало преднина предъ
романизацията, какъвто е напр. случаятъ съ населението по долинитѣ на Струма и
… |