Нaзвания свързани съ земеповръхноститѣ форми – планина, височина, гребенъ, връхъ, седловина, стръмнина, долина, котловина, поле, равнина и т. н.
|

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ЗЕМЕПОВРЪХНОСТНИТѢ ФОРМИ — ПЛАНИНА, ВИСОЧИНА, ГРЕБЕНЪ, ВРЪХЪ, СЕДЛОВИНА, СТРЪМНИНА, ДОЛИНА, КОТЛОВИНА, ПОЛЕ, РАВНИНА И Т. Н.

Всички народи, живѣли по нашитѣ земи сѫ ни оставили безчетъ и най-интересни, мѣстни и селищни названия, свързани съ разновиднитѣ земеповърхностни форми, като: планина, височина, върхъ, долина, равнина и пр.

Ако приемемъ, че названията Καρπὰθης ὄρος (Карпати), Ροδόπη (Родопитѣ), Σκόμβρος (Витоша), Αῖμον (Стара-планина), Ὄρβελος (Бѣласица), Δοῦναξ (Рила) и пр. сѫ отъ тракийски, а Σκάρδον (Шаръ) отъ илирийски произходъ, то първоначално тѣзи имена сѫ били прилагателни, съ които сѫ означавани особеноститѣ на планинитѣ, една отъ които е стръмна, друга трудно проходима, или голѣма, тъмна, водна и пр.

Коя е тракийската дума, която е значила планина, това е неизвестно, но днешната планинска область Малешèво или Малешевска планина, както и с. Малèшъ (Сѣр.), което значи

[с.191]

планинска, планински, отъ алб. °maleš, сѫ отъ тракийски произходъ.

У насъ днесъ не е запазено нито едно название отъ гръцки произходъ, съ значение на планина — ὄρος, но въ замѣна на това презъ срѣднитѣ вѣкове, както и сега изъ много краища още се срѣщатъ значителенъ брой мѣстни гръцки названия, които стоятъ въ връзка съ върхове, полета, долини и т. н., като напр.: Παραορία (дн. Странджа), Бунàя, Пелишàтъ и пр.

И римскитѣ колонисти сѫ имали и сѫ ни оставили нѣколко названия, свързани съ планина, височина, долина и т. н. Днешниятъ Фердинандъ презъ римска епоха се е наричалъ Castra ad Montanensium, т. е. „крепость къмъ планината", а съвременнитѣ названия Βàлοгъ до Смолско или Дълбòки-вàлогъ до Коприщица произхождатъ отъ лат. vallis = долина.

Старитѣ българи сѫ назовали много мѣста споредъ земеповърхностнитѣ имъ форми. Презъ срѣднитѣ вѣкове дн. Стара-планина се е наричала Матóрие горьі. Много други мѣста сѫ се казвали Прелогъ, Преслопъ и пр.

Презъ петь вѣковното робство турцитѣ сѫ успѣли да наложатъ извънредно много свои топографски имена, които стоятъ въ връзка съ височина, седловина и пр., като: Чилъ-тепе, Μаарà-гидикъ, Дамлѫ̀-дере, Дюзл̀юкъ и пр.

Днесъ стб. гора, въ смисълъ на планина, освенъ въ наречието горе, самостоятелно е запазено въ нѣкои малки планински вериги и то изключително въ Родопитѣ, като: Гòра до Павелско (Асен.) или Гòрка, съ което се наричатъ нѣколко планински вериги въ севернитѣ поли на Родопитѣ около Перущица и Белащица. Повечето пѫти нарицателното гора влиза въ съставнитѣ

[с.192]

части на много планински названия, като: Срѣдна-гора, Сỳха-гора, Цръ̀на-гора, Мòкра-гора до Охридското езеро, Светà-гора до Ягодина (Девин.) и т. н. Въ Севлиевско две села се наричатъ Гòрско-Косово и Γοрско-Сливово, т. е. Планинско Косово и Сливово, за разлика отъ Пòлско-Косово и Полско-Сливово. Презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, дори още и днесъ, въ нѣкои ограничени покрайнини, областитѣ разположени задъ нѣкоя планина се наричатъ „Загòре", т. е. земя задъ планината. Презъ първото ни царство, областьта разположена на югъ отъ Източна Стара-планина се е казвала Загора, а презъ второто ни царство подъ названието Загора, се е разбирало и Македония и Тракия или Мизия. Въ единъ документъ, писанъ въ Тетевенъ презъ 1600 год., между другото се казва: ... іе҆рмонах василѝа ѿ мо́настир꙯ ст҃го и҆лїа бли́зь сел꙯ тѣтовене. ѿчьсво миѥ загорїе...,

т. е. родомъ отъ земя загорска, земя задъ планината.

Старинното гора, отрано още е замѣнено съ планина и то въ повечето случаи не като самостоятелно собствено, а като съставна часть на множество планински наименувания. Нарицателното планина, като собствено е запазено въ нѣкои мѣстни названия, напр.: Πланѝна до Орѣхово (Асен.), Планѝница въ Витоша и до Смолско (Пирд.), Плàна и пр. и то съ значение на високи, равни или слабо заоблени планински вериги, високитѣ части на които сѫ пасбища. На Плана, отговаря турск. Яйлъ̀къ, Яйлъджѝкъ или видоизмѣненото Èледжикъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора.

[с.193]

Много по-често, обаче, нарицателното планина, както въ миналото, така и днесъ влиза въ съставнитѣ части на планинскитѣ названия, като напр.: Стàра-планина, Пирѝнъ-планина, Осогòвска-планина, Стрáнджа-планина, Бàба-планина и т. н.

За стб. гора и новобългарското планина, турцитѣ иматъ перс. балкáнъ и турск. — дагъ. Първото понятие за планина е добило такава гражданственость, че се е наложило въ цѣла Европа като собствено за означаване на Балкáнския полуостровъ. Името балканъ не се срѣща никѫде самостоятелно, а като съставна часгь то влиза въ много наименувания, съ които обикновено се означаватъ по-голѣми и пространни планини, като: Κοджà-балканъ, Карá-балканъ и др. Къмъ имената на всички останали по-голѣми планини се прибавя турск. дагъ, като: Караджà-дагъ, Бòзъ-дагъ и пр.

Името на Витоша, както и Вѝтошица, малка планинска верига между Вискяръ и Люлинъ-планина, сѫ стари и означаватъ два гребени, рѣзена. Последната дума е запазена като собствено име въ високитѣ скалисти върхове на Витоша — Рѣ̀зньоветѣ, както и въ една скалиста верига до Смолско (Пирд.). Сѫщото значение иматъ и Парáлово, което идва отъ гръцк. παραλοφία, както и множеството други съвременни български наименувания,като: Γрèбенъ-планина, Грèбенецъ въ Карнобатската планина и др·

По-малкитѣ планински вериги, предпланинитѣ или продълговатитѣ височини, като: бърдо, хълмъ, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на мѣста и селища. До Г. Желѣзна (Троян.), една продълговата височина се нарича Бъ̀рдене. Но и това нарицателно по-често влиза въ сьставнитѣ части на много други названия, между

[с.194]

които ще споменемъ: Γοло-бъ̀рдο до Перникъ, Сѝньо-бърдо (Врач.) и др. Срещу тѣзи наименувания турцитѣ иматъ: Κарà-баиръ, южно отъ Пазарджикъ и пр. Надъ Царибродъ една мѣстность се нарича Забъ̀рдене, до Пирдопъ има Забърдó, а въ Котленската планина — Забъ̀рде, т. е. задъ бърдо.

На бърдо отговарятъ и други две, по-рѣдко, почти съ забравено значение старинни названия — Веслèцъ — планинска верига, северно отъ Враца и Веслъ̀цъ, височина до Трънъ, както и Κрéта — села въ Врачанско и Никополско и мѣстность до Буковецъ (Соф.). Съ тѣзи названия се наричатъ не голѣми, наредени, или по-точно казано, непосрѣдствено съединени една съ друга височини, подобно на весло, на верига, каквито въ действителность сѫ всички по-горе отбелязани бърда. На тѣзи названия съответствува турск. Синджирлѝй — дн. Веригово (Карл.). До Долна Бешовица, Оходенъ и Типченица (Вр.) подобни малки продълговати височини носятъ името Крещà, а нискитѣ и продълговати височини или била, които слабо се издигатъ надъ околнитѣ равнини, се наричатъ Γрèда — до Добралево (Орѣх.) или Грèта до Б. Слатина, названия, които произхождатъ отъ стб. грѫдѧ, съ значение на било.

Названията Брѣ̀гοвο (Вид.), Брѣгàре (Орѣх.), Брѣгòвица въ Бурела, или какъвто е случая съ сложнитѣ наименувания: Червèнъ-брѣгъ, Бѣ̀ли-брѣгъ и пр., ясно показватъ тѣхния произходъ. Почти сѫщото значение има и споменатото още и въ Виргинската грамота название Обрьшъ, както и съвременнитѣ Οбрещà до Челопечене и Г. и Д. Богоровъ (Соф.), до Чумаковци и Борованъ (Б. Слат.), Краводеръ (Врач.)

[с.195]

и пр., съ тази разлика, че тѣзи брѣгове сѫ дълги, не толкова стръмни и главно, че сѫ обърнати на югъ. Названието на с. Думанлѝ, дн. Церетелово (Пловд.), е отъ турски произходъ и значи дълъгъ и стръменъ, изложенъ на слънце, на югъ, брѣгъ.

Отдѣлнитѣ планински склонове носятъ различни имена. Въ нѣкои краища тѣ се наричатъ само „дѣлъ" или „дѣ̀ла", т. е. часть отъ планина, а другаде нарицателното „дѣлъ" е прибавено къмъ нѣкое прилагателно като напр.: Γοлѣ̀ми-дѣлъ, Стръ̀мни-дѣлъ и пр. Въ Западна Стара-планина камениститѣ и въ повечето случаи голи дѣлове, обикновенно, се наричатъ „Глàма", каквито има до Търговище и Д. Ломъ (Бѣлогр.), Превала (Ферд.) или Γлàмея до Дерманци (Вр.) и др. Въ източна България високитѣ плата, съ стръмни скалисти склонове, сѫ известни съ турск. Съртъ или Съ̀ртоветѣ (до Шуменъ, Мадара, Провадия) и т. н.

Най-високитѣ части на една планина или планинска верига, гребенъ, бърдо или изобщо каквото и да е възвишение, споредъ външната имъ форма, и изгледъ, споредъ растителностьта си и пр., носятъ и най-различни имена отъ български, турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ, като напр.: Острèцъ, Купèна, Бунàя, Сиврѝ-чалъ въ източнитѣ Родопи, Лѝсецъ и пр.

Нарицателното връхъ, самостоятелно, съ значение на най-високата часть, като собствено име не е запазено въ нито едно название. Отчасти само нарицателното връхъ, като собствено е запазено въ названието Връ̀шка-чука, т. е. висока-чука, както и въ наименуванието Βисòкъ— въ южнитѣ части на Стара-планина надъ Пиротъ, до Турия (Каз.) и пр.

[с.196]

Ако новобългарското връхъ и турск. тепе почти не сѫ запазени като собствени имена, то въ замѣна на това имаме значителенъ брой такива названия отъ старо-български и отъ чуждъ, главно вулгаро-латински и гръцки произходъ. Най-високиятъ връхъ въ Западна Стара-планина носи хубавото славянско име Комъ, което значи могила, грамада. Все сѫщото значение има и названието Магỳра, отъ руманизираното măgura, слав. могила, до Рабиша (Бѣлогр.), до Поноръ (Царибр.), Гомотарци (Вид.) и др. Единъ отъ високитѣ върхове на Срѣдна-гора се нарича Бунàя, което название, както и побългареното Бỳново (Пирд.) произхождатъ отъ гръцк. βουνός = могила, грамада. Освенъ въ тѣзи названия, тази гръцка дума влиза въ съставнитѣ части на Бỳни-връхъ въ Чипровската планина, което буквално значи „връхъ-могила" или „грамада-могила", както и въ Бỳньовъ-сѣчъ, т. е. раздѣлени, насѣчени съ малки долини нѣколко могили до Гол.-Пещене (Врач.). На горнитѣ названия отговаря и името Мỳсей, рум. muscel = връхъ, надъ Панагюрище. Освенъ тѣзи названия въ Беласица единъ връхъ се нарича Тỳмба, название познато и въ други мѣста изъ южнитѣ предѣли на българскитѣ земи. Една крепость спомената у Прокопия нѣкѫде изъ Тракия се е наричала Καβοτούμβα.

На всички тѣзи названия отговарятъ сьвременнитѣ имена Γрамàда (Кулс. и Г. Джум.), височина до Скравена (Ботевгр.) или Μοгѝла (Н.-паз.). Последното име, освенъ че влиза въ състанитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Мàркова-могила до Чумаковци (Б.Сл.), Дервѝшка-могила въ Сакаръ-планина, и пр. се срѣща по всички краища на земитѣ ни.

Названието „могила", било то като сѫществително собствено име, или което влиза въ

[с.197]

съставнитѣ части на други наименувания, въ повечето случаи се отнася до малки изкуствено натрупани селищни или надгробни могили, които особено много сѫ разпространени въ източната половина на Балканския полуостровъ. Тѣзи малки изкуствени могили у турцитѣ се назоваватъ или съ нарицателното „тепе" или пъкъ, което е и по-правилно — „юкъ". Всички тѣзи названия влизатъ въ съставнитѣ части на многобройнитѣ названия, като: Дỳкова-могила и Бàнова-мοгила до Перущица, Чатàлъ-тепе до Ямболъ, Чадъ̀ръ-тепе до Ст. Загора, Малъ-юкъ до Овчарово (Търгов.) и т. н.

Едно село въ Орѣховско се нарича Бутàнъ, което значи отдѣлна височина въ равнина. Все ртъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бỳтово (Търн.), недалечъ отъ което се издига една височина отъ вулканически произходъ.

Най-високитѣ, скалисти, почти недостѫпни части на Рила планина, околното население нарича карпи, нарицателно, запазено подъ формата karpe, съ сѫщото значение въ днешниятъ албански езикъ, и което ни напомня известнитѣ още въ древностьта Карпати (Καρπάτης ὄρος). Високитѣ скалисти върхове изъ планинитѣ често се наричатъ чуки, отъ гдето произхождатъ: Чукàрата до Заножене (Берк.), Връ̀шка-чука и пр. На това название отговаря турск. канара, като: Κанарà-дере и т. н.

Всички по-голѣми планински върхове, заобленитѣ била на които сѫ богати пасбища у насъ, сѫ известни съ тюркск. Чалъ, Чàла до Гьозъ-тепе (Девин.), връхъ въ Рила и пр. Последното сѫществително много по-често влиза въ съставнитѣ части на множество названия, като: Юмрýкъ-чалъ въ Стара-планина, Ρàвни-чалъ

[с.198]

въ Рила, Каймàкъ-чаланъ, Муслѝ-чалъ въ Рила, Кайнъ-чалъ въ Родопитѣ и пр.

Малки височини, които се вдаватъ навѫтре между две втичащи се рѣки или въ голѣмъ завой на рѣка, най-издадената часть на които се снишава по-отвесно, сѫ послужили за много наименувания, като: Κурѝлο (Соф.), Κурѝлъ, колиби до Боженица (Ботевгр.), Скорѝлъ до Г. Желѣзна (Троян.), Джỳровъ (Тетев.), Джурѝлοвο (Б. Слат.), Чурѝлица до Бовъ (Соф.), Чурѝлъ до Смолско (Пирд.) и др. На тѣзи названия съответствуватъ турскитѣ: Бурỳна въ Ломъ, Емине-Бурỳнъ на Черно-море и пр. Може би и Телѝшъ (село въ Луковитско и височина надъ Смолско), както и Телèжене (изчезнало село до Ловечъ), да иматъ сѫщото значение.

Новобългарското седловина не се е наложило никѫде като самостоятелно наименувание; дори то не влиза въ съставнитѣ части на нито едно название, освенъ въ учебницитѣ по география. У населението сѫ запазени, безъ да разбира смисъла имъ, нѣколко старинни понятия, които иматъ значение на седловина. Така най-издигнатата часть въ Твърдишкия-проходъ, седловината при входа на Желѣзнитѣ врата въ Сливенската планина, както и седловината между Рила и Пиринъ носятъ името Πредѣ̀лъ, на което отговарятъ споменатото още презъ 13 в. нѣкѫде изъ Скопско, мѣсто Прелогъ, както и съвременната махла Πрелòгъ до Ябланица (Тет.), която е разположена върху една седловина на шосето София—Плевенъ. Все сѫщото значение иматъ и познатитѣ на много мѣста названия Преслòпъ до Видраре (Тет.) или Πрèвала (Ферд.), т. е. мѣста, презъ които преваля, прехвърля пѫтя презъ една седловина или височина,

[с.199]

за да съедини две долини. На всички тѣзи названия могатъ да се съпоставятъ доста разпространенитѣ турски имена, като: Гедиклий до Гарваново (Хаск.), Мара-гедѝкъ въ Стара-планина надъ Калоферъ, Ай-гедѝкъ въ Рила, Панаѝръ-гедикъ надъ Девинъ и пр.

Названията свързани съ стръмнина, сѫщо така, споредъ голѣмината и особения видъ на мѣстото, се изразяватъ съ нѣколко понятия. Покрай разпространеното название Рудинàта, съ значение на слабо наведено мѣсто отъ по-широкъ склонъ, се употрѣбява и нарицателното страната, което повечето пѫти е преминало като собствено, напр.; Странàта, Стрàнето до Смолско (Пирд.), или турск. Дикъ-чаиръ. Повече наведени, но малки по пространства неравни склонове на височини, сѫ дали названията на Струпèцъ (Врач. и Слив.) и Стрỳпенъ (Б. Слат.). Все сѫщото значение иматъ и Бъркàчъ (Плев.) и Бъркачèво (Б. Сл.). Много стръмнитѣ склонове на височини или долини сѫ известни съ наименуванията: Лю̀та (Ферд.), Лю̀таджикъ или Лютица, както го срѣщаме въ единъ рѫкописенъ сборникъ отъ началото на миналия вѣкъ (Врач.), Лю̀ти-долъ (Врач.) и мѣстности до Павелско (Асен.) и Кралèвъ-долъ (Соф.) или Злѝ-долъ до Кунино (Вр.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Ирѝмъ до Кюлевча (Шум.) или Сарпъ-дере, дн. Ручей (Крумовгр.). До Върбовка (Севл.) една издадена напредъ височина съ стръмни склонове се нарича съ старинното име Тъ̀мрешъ. Сѫщата форма, само че съ много по-голѣми размѣри, има и почти забравеното областно име

[с.200]

Тъмръ̀шъ въ севернитѣ склонове на Родопитѣ. Стариненъ произходъ иматъ и трудно достѫпнитѣ и съ стръмни склонове височини Урвичъ, стб. ȣровище = урва, до Кокаляне (Соф.) и Боженица (Ботевгр.), върху които се намиратъ развалинитѣ на стари български крепости. Съвременното нарицателно урва днесъ има малко по-друго значение, но все се разбира стръмна, изровена отъ природата долина.

Нарицателното долина или долъ рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено. Въ грамотата на Константинъ Асеня нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣстото Долъчьцъ. Това сѫществително влиза въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой други имена, като: Казанлъ̀шка долина, Стрỳмска долина, Стрỳинъ-дοлъ и пр.

Въ зависимость отъ особения видъ и голѣмина на долинитѣ сѫ запазени нѣколко старинни, съ почти забравено значение, названия. Изъ планинскитѣ и предпланински области, гдето турското влияние е било по-слабо, често безводнитѣ и по-кѫси долини, сѫ известни съ вулгаро-латинското название Вàлогъ, отъ лат. vallis, до Смолско (Пирд.) и Ботевградъ, Дълбòки-валогъ до Коприщица, или съвременното Дълбòкъ-дοлъ (Троян.).

По-дългитѣ долини, независимо отъ това, дали сѫ водни или сухи, носятъ следнитѣ названия: Корѝтна, между Ябланица (Тетев.) и Глава-Панега (Лук.), Кòртенъ, което е турски изговоръ на Коритенъ (Н.-Заг.), Г. и Д. Кòритенъ (Кюст.), Κòритенъ-градъ до Лютибродъ (Врач.) и пр. Едно село въ Плевенско се нарѝча Пелишàтъ (до преди 40—50 год. е наричано Пелешàтъ), а една селищна могила до с. Сърневецъ (Чирп.)

[с.201]

се казва Пелешèчка могила, названия, които произхождатъ отъ гръцкото нарицателно πελεσίς = корито. И действително, селото Пелишатъ се намира до една долина подобна на корито, каквато е и долината до Сърневецъ, въ която е разположена Пелешечката могила. Презъ римска епоха до Пелишатъ се е намирало едно значително седище, известно съ името Geridava. Днесъ голѣмата, подобна на корито долина, презъ която протича р. Голѣма-Камчия, се нарича Гèрлово. Споредъ по-стари документи, тази долина по-рано се е казвала Герилово, име запазено и сега въ названията на малката рѣкичка Герѝла, която минава презъ Върбица (Пресл.) и на „градъ" Герѝла, съ което се нарича една височина съ следи отъ градежи подъ селото. Първата съставна часть въ Geridava, Герилово и Герила — гери, която е отъ тракийски произходъ, безъ съмнение ще означава корито. И следователно, тракийското Геридава, едва ли ще значи друго, освенъ Коритенъ, Коритно село, а Герлово или Герилово — Коритна.

По-дълбокитѣ и тѣсни долини, презъ които протичатъ малки потоци у старитѣ българи сѫ се наричали дьбьрь, дьбрь. Още презъ X в. нѣкѫде изъ Прилепско се споменува Дебрица, а днесъ имаме гр. Дèбъръ, с. Дèбърщица (Паз.) и пр. Сѫщото значение иматъ и споменатото въ Виргинската грамота нѣкѫде изъ Скопско Глъбока или Длъбица и днесъ запазенитѣ наименувания Дълбòчица до Голакъ (Ихт.), до Церецелъ (Соф.) и пр. На последнитѣ названия отговаря името на р. Бъ ́ ндерица, притокъ на Места, отъ ром. bända, което значи брѣговита, съ високи брѣгове рѣка.

[с.202]

За широка, не дълбока долина имаме названието Въ ́ лчекъ (Кул.), което произлиза отъ рум. vâlcea = малка долина.

До с. Кунино (Врач.) една затворена отъ единиятъ край долина се нарича Задъ ́ нката, а до с. Г.-Косово (Севл.) подобна долина носи името Задъ ́ неникъ. На това название отговаря и Сýрдулица, отъ вулг.-лат. surdul, което ще каже глуха, затворена долина. На всички горни наименования съответствуватъ многобройнитѣ турски — Дамлѫ ̀ -дерè, Акъ-дерè, Боюкъ-дерè, Анна-дерè и др.

Широкитѣ и обградени отъ всички страни съ по-ниски или високи склонове долини, въ които сѫ растлани по-малки или по-голѣми равнини, сѫщо така, споредъ тѣхната голѣмина и особенъ видъ, носятъ и разновидни названия. Старото и хубаво име на дн. Фердинандъ е Κýтловица, което, както и названията Кýтлино до Тетевенъ, Кутлàница до Павелско (Асен.) и др., произхождатъ отъ кутелъ. По-малки кутловини, обградени съ по-висрки скалисти склонове носятъ названията: Κòтля до Г. Озирово (Берк.), Кòтляне до Луковитъ и Желенъ (Соф.) или Κòтелъ, тур. Казàнъ и пр. На тѣзи названия отговаря Циклèво (Дупн.), което произхожда отъ гръцк. συγ-κλεὶω и ще каже обградено, подобно на котелъ, мѣсто. Малки котловини съ по-слабо наведени склонове сѫ известни съ споменатото още презъ 14 в. име Дѫбница (Прил.) или съвременнитѣ: с. Дѫбнѝца (Невр.) до Чумаковци и Габаре (Б. Слат.), Г. и Д. Дѫбнѝкъ (Плѣв.) или Дѫбнѝцитѣ, мѣстность до Еница (Б. Слат.) и пр. Все сѫщото значение има и названието на гр. Дỳпница, както и мѣстность до Лютибродъ (Врач.) и др., наименувания, които

[с.203]

произхождатъ отъ стб. доупьнъ, доупина, съ значение на широка вдлъбнатина.

По-плитки впадини, у старитѣ българи сѫ се наричали голѣнь, руск. голень, отъ гдето произхожда и названието на с. Гòленци (Лом.). Сѫщиятъ произходъ има и Дýплякъ до Галиче (Орѣх.).

Малки вдлъбнатини, независимо отъ това въ какъвъ теренъ се намиратъ — въ карстовъ или глинестъ се наричатъ Бàбки — до Галиче (Орѣх.).

Едно село въ Врачанско, разположено въ една котловина, до която се издига единъ връхъ, се нарича Дỳпни-връхъ, а една, отгоре копана могила до Г.-Пещене (Врач.) се казва Дупнà-могила.

Въ Търновско едно село се казва Поликрàйще, т. е. село разположено въ края на полето и началото на планината.

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ равнини и полета. И въ зависимость отъ голѣмината и разположението спрямо планинскитѣ вериги, рѣкитѣ или по-значителни селища, произхождатъ и наименуванията на повечето отъ равнинитѣ и полетата. Нарицателнитѣ равнина и поле рѣдко образуватъ собствени имена, като напр.: Ρавнѝще (Тет.), Ρàвна (Царибр.) и до Етрополе, Рàвно или турск. Овà'та до Провадия и др. Повечето отъ тѣзи нарицателни влизатъ въ втората, основна часть на голѣмъ брой наименувания, между които тукъ ще отбележимъ : Дунавска равнина, Тракийска равнина, Кюстендилско-пοле, Овче-поле, и пр. На тѣзи наименувания отговаря споменатото още презъ X в. гранично мѣсто между България и Византия —

[с.204]

Μακρὶν λιβάδα, на което съответства турск. Узунджà-ова или днешното побългарено Узунджòво (Хаск.), т. е. Дълго поле. Турската наставка ова, което значи поле, ливада, въ смисълъ на равно поле, равнина, влиза въ съставнитѣ части на много, днесъ побългарени, повечето отъ турски произходъ наименувания, като: Кàрлово, отъ турск. Карлѫ-ова, което значи полето на Карлѫ, Карлово-поле.

Заедно съ поле у насъ, доста често, въ съставнитѣ части на множество наименувания, влиза и побългарената гръцка форма ливада, като напр.: Цàрева-ливада, Злàтна-ливада, на които съответствуватъ турск. Каỳръ-аланъ (Свил.), Гюзелджè-аланъ (Разгр.), Κуртъ-аланъ и пр.

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня четемъ село Лѫжене, име запазено и днесъ въ нѣколко селищни названия, като: Лѫ ̀ жене (Ботевгр., Пирд., Свищ., Ловч.), Лѫжò до Сепарево (Дупн.), въ Лѫ ̀ жовица до Кунино (Врач.). Лàга (Ботевгр.), въ обширната гориста низина покрай р. Камчия, известна съ името Лòнгоза и пр. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. лѫгъ, което значи обрастнала съ гора влажна равнина или низина, покрай рѣка. (Гл. стр. 220).

Въ една сръбска грамота отъ 14 в., на границата на Шаръ-планина се казва: .. на заногу, това сѫ малки горски равнини или поляни, обградени съ гора, които сѫ познати подъ рум. име Занòга (Соф.) и мѣстности до Етрополе и до Смолско (Пирд.), Занòгитѣ до Панагюрище, Занòжене (Берк.) и мн. др.

[с.205]

По-малки или по-голѣми полета, обградени отъ всички страни, повечето пѫти съ стръмни скали или планински склонове, сѫ дали доста разпространеното название Κòсοвο (Пров., Асеновгр., Вид. и др.), Горско-Кòсово (Севл.) и пр.

Името на Разлòгъ произхожда отъ обградената отъ всички страни, съ не еднакви, едни вдадени напредъ и други по-ниски височини, равнина. На това название отговаря побългареното название Паламàрица (Поп.), което значи хубаво, равно като длань поле, обградено съ ниски височини, отъ византийското παλαμάρι, грц. παλάμη = дланъ, равно мѣсто.