НАЗВАНИЕ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ГОЛѢМИНА, МАЛКО, ВИСОКО, НИСКО, ШИРОКО, ТѢСНО, ДОЛНО, СРЪДНО, ГОРНО, СТАРО, НОВО И ПР.
Извънредно много сѫ селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ размѣритѣ и особенитѣ качества на нѣкои мѣстности, рѣки или пъкъ на изостанали отъ по-раншни времена постройки.
Старитѣ траки, както и всички народи, живѣли изъ Балканския п-въ, сѫ имали много названия, които сѫ получили тѣхнитѣ имена отъ размѣритѣ си или особенитѣ си качества, като голѣмо, малко, високо, долно, срѣдно, старо, ново, красиво и пр. У тракитѣ, Стара-планина, споредъ античнитѣ гръцки и латински автори, е била известна съ името Αἷμος или Haemus, название, което споредъ езиковедитѣ значило старо въ смисълъ на голѣмо, пространно. Славянитѣ превеждатъ тракийското наименувание въ Маторие горы, отъ лат. maturus = зрѣло, старо, голѣмо, което име се задържа до късно срѣдновѣковие.
Последното название отъ турцитѣ се превежда на Κοджà-балканъ т. е. Голѣма, пространна планина. Днешното новобългарско название Стàра-планина, което най-напредъ се срѣща презъ 16 в., сѫщо така, е преводъ отъ стб. Маторие горы. Тракийското Αἷμος , до идването на турцитѣ е било запазено въ източната часть на Стара-планина подъ формата Емонска гора и въ крепостьта Емона, названия запазени и до сега подъ турск. форми — Еминè-балканъ и Еминè-борунъ на Черно-море. Дветѣ стари названия на Стара-планина, въ преводъ сѫ запазени въ върха Бàба, отъ който почва и източното направление на планината, което име както и Бàба-планина въ западна Македония и в. Бàба надъ Кратово, значатъ Голѣма-планина, название доста разпространено изъ Словения и Хърватско.
Прилагателнитѣ голѣмъ и малъкъ, много по-често се срѣщатъ въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия, като напр.: Голѣ ̀ ма-Кутловица (дн. Фердинандъ), Мàла-Кутловица (Ферд.), Голѣма-Брѣстница (Лук.), Мàлка-Брѣстница (Тет.), Голѣ ̀ мо-село (Дупн.), Голѣ ̀ мо-Конаре (Пловд.), Мàлко-Чочовени (Слив.) или тур. Бою ̀ къ-Кайнарджà и Кючю ̀ къ-Кайнарджà (Сил.), Бою ̀ къ-дере и Кючю ̀ къ-дере и пр. До Невша (Пров.) една рѣка, притокъ на Провадийската рѣка се казва Аннà-дере, и до Г. Бешовица (Врач.) една височина се нарича Анъ-тепе или въ български преводъ първото име значи Главна-рѣка, а второто — Главенъ-връхъ, въ смисълъ — Голѣма-рѣка, Голѣмъ-връхъ.
Една височина въ Ихтиманска Срѣдна-гора се нарича Βисòкъ, а между Братушково и Гургулятъ (Соф.)
една височина се казва Голѣма Βишѝя; въ Бурела има с. Βишàнъ, а въ Търновско с. Вишòвградъ, названия които значатъ високо, по-високо мѣсто отъ околнитѣ височини. Все сѫщото значение има и една височина въ Срѣдна-гора надъ Пирдопъ, която носи вулгаролат. название Сỳсулъ, = височина. Мѣста и селища, разположени на по-високи мѣста, спрямо други, се наричатъ още и Гòренци, село въ Драмско и височина въ Плана-планина, или Γοрняни (Невр.) преименувано отъ Горна Сингартия, което ще каже село заселено на по-високо мѣсто, по-горе.
Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана срѣщаме с. Долѣне, а въ Неврокопско и днесъ има с. Дòленъ и въ Св. Врачко — с. Дòлени, т. е. села заселени доле, по-ниско отъ други околни селища.
Тѣзи прилагателни много по-често влизатъ въ съставнитѣ части на голѣмъ брой селищни названия. Въ първата грамота на Василий II се споменува града Κάτω Σουνδέασκον, т. е. Долна Сътѣска, който градъ се е намиралъ нѣкѫде между Кадинъ-мостъ и Бобешево (Дупн.). Днесъ такива названия могатъ да се изброятъ съ стотици, между които тукъ ще отбележимъ: Гòрни и Дòлни-Дѫбникъ (Плѣв.), Гòрно и Дòлно-Цѣрοвене (Ферд.), Гòрна и Дòлна-Кремена (Врач.), Гòрни и Дòлни-Коритенъ (Кюст.), Долната махла въ Търново и пр. На горнитѣ наименувания отговарятъ турск. Иокарѝ-махле и Каршѝ-махле (Омурт.). Пловдивскиятъ кварталъ, който е заселенъ на лѣвия брѣгъ на Марица, както и Скопскиятъ кварталъ, който е на дѣсния брѣгъ на Вардаръ, носятъ името Κаршѝяка,
което произхожда отъ тур. karšy, което значи отсрѣща и то въ смисълъ на „по-ниско мѣсто".
У насъ имаме много названия, и то главно отъ турски произходъ, въ съставната часть на които влиза прилагателното „орта", което значи „срѣдно", като: Ортà-кьой, дн. Ивайловъ-градъ, Ортà-махле (дн. Срѣдна-махла — (Айт.), Ортà-кумъ, островъ въ Дунава срещу Никополъ и др. На горнитѣ названия съответстватъ: Срѣ ̀ дна-гοра, т. е. планина между две по-голѣми планини (Стара-планина и Родопитѣ), Срѣдорѣ ̀ къ, т. е. което е въ срѣдата на рѣката и пр.
Въ договора по опредѣляне границата между България и Византия отъ 927 год., се споменува и мѣстото Μακρίν λιβάδα, т. е. Дълго поле, което турцитѣ превеждатъ на Узунджа-ова, гдето презъ турска епоха възниква с. Узунджòво (Хаск.). Малко по-късно, Скилица споменува по долна Струма мѣстото Кѫмпалонгъ, което отговаря на дн. побългарено гръцко Мàкриево (μάκρος) (Струм.) или Мàкра до Расникъ, което значи дълго, дълго поле. На тѣзи названия отговарятъ турск. Узỳнъ-баиръ — Дълго-бърдо до Глуфишево (Слив.), Узỳнъ-окушъ — Дълги рѫтъ, Узỳнъ-касаба до Кърнаре (Карл.), Узунджé-аланъ (Дълга-поляна) или Дразъ-махала въ София, отъ араб. дирасъ = дълга и пр.
При завоеването на българскитѣ земи отъ турцитѣ между Провадия и Шуменъ се споменува крепостьта Μатара, което отговаря на дн. Μàдара, гдето споредъ турската фонетика т е замѣнено съ д. Дотова село, както е известно се намиратъ развалинитѣ на голѣма крепость и селище, сѫществували презъ първото българско царство. Разрушени при падането ни подъ византийско робство, крепостьта и селището сѫ били
възобновени едва презъ второто ни царство и по остатъцитѣ отъ старитѣ развалини, новозаселениятъ градъ и крепость сѫ били наречени Матара, т. е. Старо. Една височина съ остатъци отъ крепость надъ село Царевецъ (Врач.) се нарича Мàторица , име което въ съвремененъ преводъ ни дава името на близкото Стàро-село (Врач.), или имената на Стàрово до Подградецъ, Стàрчища (Невр.) и пр. До Говедарци (Сам.) една рѣка се нарича Матарчѝца, на която отговаря Стàра-рѣка при Пещера или Стàрчовецъ изворъ до Студена (Соф.) и т. н.
Много по-често, обаче, прилагателното „старо" влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия. Презъ 13 в. въ източна Стара-планина се споменува Καρύας πεδον, което съответствува на дн. Стàро-ново Орѣхово (Варн.) А днесъ въ много части на земитѣ ни, въ съседство съ остатъци отъ стари крепости и селища се срѣщатъ голѣмъ брой названия, въ съставнитѣ части на които влиза прилагателното старо, като напр.: Стàро-село (Врач., Троян., Тетев.), Старѝ-градъ (Вел.), Старѝ-дοлъ (Дупн.) и до Крушово (Севл.), Стàро-Нагоричино (Кум.), Стàри-градъ до Старо-село (Слив.), Старопàдалишка-махала до Коньово (Кюст.), Старѝ-долъ до Ярлово (Самок.), Стàра-рѣка до Панагюрище, до Костенецъ (Ихт.) — началенъ притокъ на Струмешница презъ Радовишъ и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ многобройнитѣ турски: Ескѝ-шехиръ — Стари-градъ, Ескѝ-Джумая (Търговище), Εскѝ-Стамбулъ (Преславъ),
Ескѝ-Пасли (Помор.), Ескѝ-пазаръ до Попово (Елх.) и т. н.
Античното име на Кавала е било Νεάπολη ,което ще каже Новградъ. Все презъ това време се споменува и Νεοντειχός т. е. „Нова стена" до Родосто. Въ срѣдновѣковнитѣ документи доста начесто срѣщаме селищни названия, въ съставната часть на които влиза прилагателното ново, като: Ново-бърдо, Ново-село (Щип.) и пр. Днесъ броятъ на такива имена е твърде голѣмъ, между които тукъ ще изброимъ: Нòво-село (Вид., Троян., Слив.), Нòвградъ (Свищ.), Ηοви-ханъ (Соф.), Нова Загора и т. н. На тѣзи наименувания съответстватъ турск. Εнѝ-махле (Пещ.), Εнѝ-пазаръ (Нови-пазаръ), Енѝ-махле (Пещ.) и т. н. Като изключение само въ името Μлàдо-Нагоричино (Кум.), прилагателното ново е замѣнено съ младо. На последното наименувание отговаря Сугарèвецъ до Лѣшкò (Г. Джум.).
Мѣстото до Островското езеро, гдето е билъ убитъ Давидъ, единъ отъ братята на Самуила, се е наричало Καλαίδρυς, т. е. Хубавитѣ дѫбове. Въ Бурела има едно село наречено Бỳкуровци, въ Севлиевско — Бỳкорово, а единъ изворъ до Ботевградъ носи името Бỳкοръ, названия, които произхождатъ отъ трак. букор, прилагателно запазено въ алб. и румънски, съ значение на хубаво, хубавъ. Отъ сѫщиятъ произходъ е и видоизмѣненото Букрѝвица до Г. Желѣзна (Троян.). На тѣзи названия отговарятъ турск. Γюзе'лд'жè-аланъ и отчасти Алтъ ̀ нъ-чаиръ = Златна, т. е. много-хубава ливада, Златѝята до Орѣхово и пр.
Страбонъ споменува едно селище до Бѣло-море подъ името Καρτερά κωμι, което ще каже силно село, т. е. добре укрепено село .
Въ типикона на Бачковския манастиръ срѣщаме мѣстото Δοβρολόγκος, стб. Добръ лѫгъ, което отговаря на днешното село Добрàлъкъ (Асен.) т. е. добъръ, хубавъ лѫгъ. Въ Севлиевско едно село се нарича Αгàтοво, което ще каже добро, хубаво, отъ гръцк. ἀγαθόс, а въ Кюстендилско има село Друмоàръ, отъ гръцк. δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.
Една мѣстность при завоя отъ р. Каменица до Бежаново (Лук.), се нарича Буя, отъ стб. боуи, на което отговаря названието на р. Бѣрзина (Орѣх.).