| Заглавие | Случаи | Контекст |
|---|---|---|
| Заглавие | Случаи | Контекст |
| Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | 6 |
… , съ нихъ се прѣмѣсти за такъвъ и Іеромонахъ
Манасий въ Велесъ; по-сѣтнѣ, по причина на чума, той отиде въ … … , чича на сегашниятъ отстѫпникъ отъ православната
християнска вѣра — протестантина Иванъ Тонджоровъ. Іер. Манасия ме остави да живѣя и
да се храня у тоя учитель, съ годишна заплата 400 гроша, съ задължение да ми
прѣподава славянска и Българска граматика, както и другитѣ взаимни училищни прѣдмети.
Наедно съ мене дойде отъ Велесъ и Юрданъ Константиновъ Джиновъ, който изпослѣ обра
всичкитѣ забѣлѣжителни български рѫкописи, кожани и хартиени, отъ знаменитата
библиотека на Прилѣпский монастиръ „… …
даваше на Български езикъ, споредъ желанието на стареца ми Манасия. Тъй слѣдвахме до
мѣседъ декемврий, сѫщата година, прѣзъ което врѣме усвоихме доста граматически
правила и свободно начнахме да правиме разборъ по етимологията и синтаксата. Но тука
ни завидѣ нечистиятъ духъ. Мойтъ другарь Юрданъ Джиновъ, возмечта, че онъ бидейки отъ
градско потекло и мѫжъ на 25 години и повече възрасть, а азъ отъ селско — петнадесеть
годишно селянче, та го хвана срамъ да седи и да зима уроци съсъ селянче, та затова
каза на учителя Николая: “Некямъ да седамъ и да земамъ матими сосъ селянче, ке си
идамъ“. И наистина, той на първо число на мѣсецъ Декемврий, сѫщата 1835 година, си
отиде въ Велесъ. Азъ останахъ самъ и продължавахъ да уча Славенска граматика и
славенски разборъ. Българска граматика се прѣподаваше на всички, но словенски не
учеше никой отъ ученицитѣ; синоветѣ на Самоковскитѣ чорбаджии учеха гръцка граматика,
на мѣсто словенска.… … , гдѣто той бѣше се прѣместилъ, както
вече казахъ, по причина на чумавата болѣсть въ Велесъ.… … Слѣдъ пристигането ми въ Прилѣпъ, духовникъ Манасія пригласи отъ Велесъ
… … , нито пъкъ въ Велесъ; само въ … |
| Обществената и книжовна дѣйность на хаджи Партения Зографски | 1 |
… налагане западно-българското нарѣчие като книжовно,
толкова повече, че такъво течение вече имаше: първитѣ книжовници – Кирилъ
Пейчиновичь и Йоакимъ Кърчовски бѣха турили начало на тавъвъ стремежъ. Отъ тая школа
сѫ и Кост. Джинотъ отъ Велесъ, Г. Пърличевъ отъ … |