| Заглавие | Случаи | Контекст | 
|---|---|---|
| Заглавие | Случаи | Контекст | 
| Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | 1 | 
                                     … , бивши подстриженецъ въ монашество на Дебрский монастиръ „Св. Иоанъ
               Предтеча“, който бѣше ме кръстилъ, ме имаше като свой възпитанникъ…  | 
                            
| Обществената и книжовна дѣйность на хаджи Партения Зографски | 4 | 
                                     … . Хаджи Василько билъ единъ отъ извѣстнитѣ първенци въ селото
                по онова врѣме; па и до сега още Хаджиевци сѫ единъ почтенъ родъ въ селото. Павле се
                училъ най-напрѣдъ въ манастира „Св. Йоанъ Прѣтеча“, който се намира 1/2, часъ на
                сѣверъ отъ селото. Тукъ училъ на славянски: на „азъ-буки, часословъ, псалтиръ и
                светче“. Въ … … “, който се намира 1/2, часъ на
                сѣверъ отъ селото. Тукъ училъ на славянски: на „азъ-буки, часословъ, псалтиръ и
                светче“. Въ Дебърския манастиръ и въ цѣло Дебърско никога не се е учило на гръцки;
                имало обаче свещеници, които чели въ черква по гръцки, но това сѫ рѣдки случаи, и
                такивато свещеници сѫ се учили въ … … , и то въ
                Зографския манастиръ, като инокъ, отъ когато вече се посвещава, изцѣло на вѣрска
                дѣйность и духовна служба. Мисълѐта да стане духовникъ се породила у него, навѣрно,
                още като училь въ Дебърския манастиръ, гдѣто учителитѣ тогава били калугери.Че той
                билъ наклоненъ къмъ калугерство, вижда се и отъ пѫтуването му къмъ … …  Колко врѣме стоялъ тукъ Дим. Миладиновъ, не се знае, но
                сигурно освѣнъ като гость билъ поканенъ отъ Партения и съ агитационна цѣль. Въ
                селото Партений стоялъ цѣла година, често пѫти посѣщавалъ и манастира „Св Иоанъ“,
                гдѣто получилъ първоначалното си образование; тамъ събиралъ калугеритѣ и свещеницитѣ
                отъ околнитѣ мѣста и бесѣдувалъ съ тѣхъ. Ясно е, какъвъ характеръ могли да иматъ
                тѣзи бесѣди: подигане националнато съзнание за отхвърляне гръцкото духовно иго.
                Патрияршията побързва да го повика въ …  |